Решение № 135 от 11.07.2024, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Радомир, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20231730100874 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС.

В исковата молба ищцата твърди, че по силата на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ., том ., дело № ./. г. на нотариус при Р.ския районен съд, с ответника са съсобственици, при равни права (по ½ ид. ч.) на следния недвижим имот, а именно:

Урегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на с. Г., общ. Р., обл. П., с площ от 1191 кв. м, който урегулиран поземлен имот съгласно утвърдения със заповед № III62/06.02.1974 г. регулационен план на с. Г. съставлява парцел . (.) в кв. 16, отреден за жилищно застрояване, ведно с изградената в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 75 кв. м, при граници (съседи): улица, УПИ ., УПИ . и УПИ ., всичките в кв. 16 по плана на с. Г., общ. Р., обл. П..

В поземления имот имало построена и пристройка към находящата се в имота двуетажна масивна жилищна сграда, която била индивидуална собственост на ищцата и на нейния съпруг.

Освен това, страните, като собственици на дворното място, били собственици и на масивна сграда от допълващо застрояване, състояща се от три помещения – баня, работилница и склад, изградена в дъното на парцела, при равни права – по ½ ид. ч. Тази сграда била изцяло завладяна от ответника и ищцата нямала достъп до нея.

Тъй като с ответника не могли доброволно да си разпределят ползването на имота, моли съда да постанови решение, с което да разпредели ползването на процесния недвижим 1 имот, представляващ урегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на с. Г., общ.

Р., обл. П., с площ от 1191 кв. м, който урегулиран поземлен имот съгласно утвърдения със заповед № III-62/06.02.1974 г. регулационен план на с. Г. съставлява парцел . (.) в кв. 16, отреден за жилищно застрояване, ведно с изградената в него масивна жилищна сграда от допълващо застрояване, построена в дъното на парцела, състояща се от три помещения – баня, работилница и склад, при граници (съседи): улица, УПИ ., УПИ . и УПИ ., всичките в кв. 16 по плана на с. Г., общ. Р., обл. П..

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника О. О., в който е изразено становище за основателност на предявения иск, като сочи, че действително е установил фактическа власт върху изградената в парцела сграда от допълващо застрояване, но това се е случило със съгласието на ищцата, като владеел сградата в период от време повече от 10 години, от което следвало, че е придобил собствеността върху същата на основание изтекла в негова полза придобивна давност.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, чрез упълномощен представител подържа иска и моли за уважаването му, като моли съда да разпредели ползването на съсобствения недвижим имот съобразно вариант № 2 от заключението на вещото лице А. Ц. по изслушаната по делото СТЕ.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № ., том ., дело № ./. г. на нотариус Б. Каленков, с район на действие – РС - Радомир, че М. К. С. и О. К. О. са придобили правото на собственост върху дворно урегулирано място с площ от 1150 кв. м, съставляващо парцел .I-112, кв. 16 по плана на с. Г., при граници (съседи): улица, Р.Р., С.Г. и О.В.в, ведно с построената в това място масивна жилищна сграда, със застроена площ от 75 кв. м.

По делото е представен и нотариален акт за учредяване право на строеж № ., том II, рег. № ., дело № . г. на нотариус М. Димитров, с район на действие – РС – Радомир, от който се установява, че О. К. О. е учредил на своята сестра М. К. С. правото да построи със собствени средства и изцяло за нейна сметка и да държи в своя собственост в следния недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на с. Г., общ. Р., обл. П., с площ от 1150 кв. м, който урегулиран поземлен имот съгласно утвърдения със заповед № III-62/06.02.1974 г. регулационен план на с. Г. съставлява парцел .

(.) в кв. 16, отреден за жилищно застрояване, ведно с изградената в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 75 кв. м, при граници (съседи): улица, УПИ ., УПИ . и УПИ ., всичките в кв. 16 по плана на с. Г., общ. Р., обл. П., като правото на строеж се учредява с площ от 90 кв. м за срок от 10 години, считано от 2015 г., за да бъде построена по одобрен архитектурен проект пристройка към находящата се в имота двуетажна масивна жилищна 2 сграда.

По делото е представено и разрешение за строеж № . г., с което се разрешава на М. К.

С. да извърши строителство на пристройка към жилищна сграда, находяща се в УПИ .., кв.

16 по плана на с. Г..

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелката К. Х., която е майка на ищцата и леля на ответника и от чиито показания се установява, че между страните по делото е налице спор във връзка с ползването на имота. Според свидетелката стопанската постройка в дъното на парцела е построена от нейния баща и през цялото време след това е ползвана от ищцата и ответника. Преди седем години ответникът сменил бравата и по този начин възпрепятствал достъпа на ищцата до постройката. Сочи, че в имота има оранжерия, която е в близост до ползваната от ищцата част от жилищната сграда с пристройка към нея.

От заключението на вещото лице А. Ц. по изслушаната съдебно – техническа експертиза се установява, че вещото лице предлага два варианта за разпределение на ползването на дворното място, при които са съобразени правата на страните върху съсобствения недвижим имот, фактическото положение към момента на изготвяне на заключението и обслужването на самостоятелните обекти в имота.

В първия вариант са обособени два дяла, като дял I с площ от 588 кв. м, се ползва от ищцата М. С. по т. БГДЕЖЗИЙКЛМНОВБ, както и по т. РСТУФХР, западната част от двуетажна жилищна сграда с вход от запад, пристройка към нея и сграда зад пристройката, както и част от стопанска сграда в дъното на имота с площ от 23 кв. м. Дял II с площ от 588 кв. м, се ползва от ответника О. О. по т. АБГДЕЖЗИЙУТСА и по т. КЛМНОПХФК, със самостоятелни входове за частта от двуетажната сграда откъм улицата за втория етаж и откъм двора – за първия етаж. Ответникът ползва и северната част от стопанската сграда в югозападния ъгъл на имота с площ от 28 кв. м и стопанската сграда в дъното на имота.

Общ терен за ползване по т. ЙКФУЙ с площ от 15 кв. м, представляващ пътека за достъп на ищцата до стопанската сграда и за преминаване на ответника до неговите стопански сгради в дъното на имота.

Във втория вариант отново са обособени два дяла, като дял I с площ от 587 кв. м се ползва от ищцата по т. БГДЕЖЗИЙКЛМНОПРВБ, както и по т. ТУФХЧЦТ, заедно със западната част от двуетажна жилищна сграда с вход от запад, пристройка към нея и сграда зад пристройката, както и част от стопанска сграда в дъното на имота с площ от 23 кв. м.

Дял II с площ от 587 кв. м се ползва от ответника по т. АБГДЕЖЗИЙКЛЧХФА и по т.

МНОПРСТЦМ, със самостоятелни входове за частта от двуетажната сграда откъм улицата за втория етаж и откъм двора – за първия етаж. Ответникът ползва и северната част от стопанската сграда в югозападния ъгъл на имота с площ от 28 кв. м и стопанската сграда в дъното на имота.

Общ терен за ползване по т. ЛМЦЧЛ с площ от 17 кв. м, представляващ пътека за достъп на ищцата до стопанската сграда и за преминаване на ответника до неговите 3 стопански сгради в дъното на имота.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото гласни доказателствени средства, заедно и поотделно, при съпоставка и във връзка с неоспорените писмени доказателства, като ги прецени и по реда на чл. 172 ГПК и ги кредитира изцяло, като безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът кредитира и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – техническа експертиза, като компетентно изготвено, съобразно задачите, по които е допусната експертизата и неоспорено от страните.

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Съгласно чл. 32 ЗС общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от вещта. В производството по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът не осъществява правораздаване, а разпределя общото ползване съобразно най-целесъобразното използване на общата вещ или имот. На установяване в това производство на съдебна администрация подлежат наличието на съсобственост и липсата или невъзможността да се формира общо решение за начина, по който всеки от съсобствениците ще си служи с общата вещ. Предявяването на иска за разпределение на реално ползване от мнозинството от съсобствениците е достатъчно условие за допустимостта на съдебната администрация за определяне служенето с общата вещ, тъй като е указание за липса на възможност да се формира извънсъдебно такова решение (в този смисъл: решение № 1410/12.07.1995 г. по гр. д. № 1603/1994 г. по описа на ВКС).

Според трайно установената съдебна практика, в това производство съдът трябва да се ръководи от фактическото състояние на вещта към датата на предявяване на иска, като разпределението трябва да се извърши при отчитане участието на страните в съсобствеността и осигуряването на достъп до притежаваните от тях постройки.

В настоящия случай страните не спорят, а се установява и от приетите по делото писмени доказателства, че процесният урегулиран поземлен имот е съсобствен между тях, при равни квоти от правото на собственост – по ½ ид. ч.

По отношение на изградената в парцела сграда от допълващото застрояване съдът следва да разгледа и да се произнесе по противопоставеното от ответника възражение за изтекла в негова полза придобивна давност. Съдът намира възражението на ответника за недоказано, като в тази връзка следва да посочи, че съгласно приетото в ТР № 1/06.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, същият следва да установи, щом се позовава на придобивна давност за чужда идеална част, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.

Действително от показанията на разпитаната по делото свидетелката се установява, че ответникът е сменил бравата на постройката и по този начин е възпрепятствал достъпа на ищцата, но това се е случило преди около седем години, от което следва, че ответникът не е 4 упражнявал фактическа власт върху постройката в изискуемия се от закона 10-годишен срок, за да може да придобие правото на собственост на основание изтекла в негова полза придобивна давност.

На следващо място, съгласно трайно установената съдебна практика, намерила израз в редица решения на ВКС, сред които: решение № 309/24.10.2012 г. по гр. д. № 226/2012 г., I г. о., решение № 147/01.02.2016 г. по гр. д. № 3037/2015 г., II г. о., решение № 71/19.04.2011 г. по гр. д. № 727/2010 г., II г. о. и пр., съдът няма право в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС да предписва каквито и да е преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване, като преценката за разпределение на ползването на общата вещ се извършва съобразно фактическото положение към момента на предявяването на иска. Съдебната администрация се осъществява при съобразяване с фактическото състояние и с предназначението на вещта, тъй като използваното в чл. 31, ал. 2 ЗС понятие „служене с общата вещ“ означава прякото ù използване, съвместимо с нейното нормално предназначение, без да се уврежда субстанцията ù или да се накърняват свойствата ù.