Решение № 694 от 08.06.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 694 гр. Варна, 30.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Г.а

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20213100502341 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 295288/28.07.2021г. о т В. П. СТ. , ЕГН ********** от гр. Варна, чрез адв. Е.С. от ВАК, срещу решение № 261944 от 14.06.2021г., постановено по гр. дело № 15512/2017г. на ВРС, Х LII-ри състав, в частта, с която въззивницата е осъдена да заплати на К. Б. Т., ЕГН **********, сумата от 6317,00 лв. – заплатена от въззиваемия сума с извънсемейни средства по договор за проектиране, доставка и монтаж на мебели от 19.10.2007г., за кухненско обзавеждане на апартамент № 42, находящ се в гр.Варна, ж.к.Ч. , бл. 1, вх. В, ет. 6, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията по сметки на въззивницата против К. Б. Т., за заплащане на сумата от 3158,50 лв., претендирана като ½ от общо платената сума от въззивницата с лични средства в размер на 6317 лв. за кухненско обзавеждане на апартамент № 42, находящ се в гр.Варна, ж.к.Ч. , бл. 1, вх. В, ет. 6 с включени в него ел.уреди, придобито от „ДЕСПАС“ ООД по силата на договор за поръчка от 19.10.2007г.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че искането на въззиваемия, уточнено в съдебно заседание, е било за ½ от сумата от 6317 лв. и закупеното имущество е в имот, поставен в дял на бившия съпруг. Намира, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал изслушаните свидетелски показания, 1 като е пренебрегнал наличните писмени доказателства. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение в обжалваните части, които намира за правилни и законосъобразни и се моли за тяхното потвърждаване.

Образувано е и по въззивна жалба вх. № 295362/29.07.2021г. от К. Б. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна, ***, чрез процесуалния му представител адв. Б.Б. от АК – Варна, срещу решение № 261944 от 14.06.2021г., постановено по гр. дело № 15512/2017г. на ВРС, Х LII-ри състав, в частта, с която е отхвърлена претенцията на въззивника срещу В. П. СТ., ЕГН **********, за разликата от уважените в размер на 1199,12 лева - главница за периода от 30.01.2019г. до 30.06.2020г. и сумата от 293,71 лв. законна лихва за забава върху главницата до претендираните 8036,50 лв. за главница и до 1250,43 лв. за лихва по договор за ипотечен кредит от 06.11.2007г. и в частта относно непроизнасяне по направеното искане с правно основание чл. 349, ал. 3 от ГПК за вписване на законна ипотека върху апартамент № 3.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано. Оспорва се извода на съда, че със сумата от 14740,24 лв. въззивникът е погасил свой дълг от 13541,12 лв. Твърди се, че двамата съделители са солидарни длъжници и са равнопоставени с дялове от 50% от задължението по неговото погасяване и доколкото въззивникът е заплатил сумата от 16073,66 лв., то въвззиваемата му дължи половината от заплатената сума.

Намира за незаконосъобразен изводът на съда, че не дължи произнасяне по искането му с правно основание чл.349, ал.3 от ГПК за учредяване на законна ипотека, като счита същото за допустимо и основателно.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно и се моли за неговото потвърждаване.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:

Гр. дело № 15512/2017г. по описа на ВРС е образувано по искова молба от К.Б.

Тодров срещу В. П. СТ. за делба на недвижими имоти, придобити от страните в СИО.

С влязло в сила решение № 5407/31.12.2018г. е допусната делба на 1/ апартамент № 42, с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, район Приморски, ж.к. „Ч.”, бл. 1, вх. В, ет. 6, ап. 42, с площ от 60,46 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение и 2,4434 % от общите части на сградата, при граници по кадастрална схема: на 2 същия етаж: ***, под обекта ***, над обекта – няма, между съсобствениците и при квоти, както следва: за К. Б. Т., ЕГН ********** при квота от 64500/84500 ид.ч. и за В. П. СТ., ЕГН **********, при квота от 20000/84500 ид.ч., на основание чл. 34 ЗС и 2/ апартамент № 3, с идентификатор ***., находящ се в гр. Варна, ж.к. „Ч.”, бл. 1, вх. А, ет. 1, ап. 3, с площ от 63,50 кв.м. ведно с принадлежащото му избено помещение с площ от 8 кв.м. и 2,9812 % ид. ч. от общите части на сградата, при граници по кадастралната схема: на същия етаж: ***, ***, под обекта – няма, над обекта: ***. между съсобствениците и при квоти, както следва: за К. Б. Т., ЕГН ********** – при квота ½ идеална част и за В. П. СТ., ЕГН ********** - при квота ½ идеална част, на осн. чл. 34 ЗС.

В първото открито съдебно заседание във втора фаза на делбата съдът е приел следните заявени и уточнени претенции от ищеца против ответницата, изменени в хода на производството: 1/ за заплащане на сумата от 8036,50 лв., представляваща половината от заплатената сума в общ размер на 16073,66 лв. – заплатени от К. Б. Т. вноски по договор за ипотечен кредит от 06.11.2007г. през периода от 30.01.2019г. до 30.06.2020г., както и сумата от 1250,43 лв., представляваща законната лихва за периода от 30.01.2019г. до 30.06.2020г.; 2/ за заплащане на сумата от 6317 лв., заплатена от К. Б. Т. сума с извънсемейни средства до договор за проектиране, доставка и монтаж на мебели от 19.10.2007.; 3/ за заплащане на сумата от 9317,25 лв., дължим наем за еднолично ползване от В. П. СТ. на апартамент № 42, находящ се в ж.к. „Ч.”, бл. 1, вх. В, ет. 6, за периода от 01.06.2017г. до настоящия момент, както и сумата от 1250,43 лв., представляваща законната лихва за периода от 01.06.2017 г. до 17.07.2020г.; 4/ за възлагане в дял и еднолична собственост на апартамент № 42, находящ се в ж.к. „Ч.”, бл. 1, вх. В, ет. 6.

Приети за съвместно разглеждане са претенциите на ответницата против ищеца, както следва : 1/ за заплащане на сумата от 6286,25 лв., предсталяваща една втора от погасената от В. С. сума 12572,49 лв. по договор за ипотечен кредит от 06.11.2007г., както и законна лихва в размер на 1995,80 лв. за периода от 01.06.2017г. до 17.07.2020г.; 2/ за заплащане на сумата от 3158,50 лв., представляваща ½ от общо платената сума от В.С. в размер на 6317 лв. за кухненско обзавеждане на апартамент № 42, находящ се в гр.Варна, ж.к. Ч. , бл. 1, вх. В, ет. 6, с включени в него ел.уреди, придобито от “ДЕСПАС „ ООД по силата на договор за поръчка от 19.10.2007г. оборудване, трайно прикрепено към имота съобразно размерите и функционалността на същия, закупено с лични средства на В. П. СТ., платени в брой с 3 броя разходни касови ордери: РКО №562/19.10.2007 – 1500 лв., РКО №658/04.12.2007 г. 269 лв. и РКО № 653/13.12.2007 г. – 4864 лв.

По делото е прието заключението на вещото лице Р.П. по проведенетаа СТЕ, съгласно което се установява, че действителните пазарни стойности на апартамент № 42 е 108 600 лв., а на апартамент № 3 - 113100 лв.

От заключението на вещото лице Д.П. по проведената ССЕ се установява, че общият размер на вноските по кредита, които са внасяни от К.Т. за периода от м. януари 2019г. до м. юни 2020г. е 14740,24лв., а лихвата върху тази сума, считано от датата на плащане на 3 вноската до 30.06.2020г. е в размер на 1250,43 лв. Общият размер на вноските по кредита, които са внасяни от В.С. за периода от 01.06.2017г. до 31.12.2018г. е 12031,50 лв., а лихвата върху всяка вноска от датата на извършването ѝ до 17.07.2020г. е 2802,41 лв.

С договор от 10.11.2007г. П.К.М. е дарила на сина си К. Б. Т. сумата от 12000 лв. за обзавеждане на кухня и за довършителни работи.

Като доказателства по делото са приети по делото поръчка – договор от 19.10.2007г., сключен между „Деспас“ ООД и В.С. за доставка на мебели и ел. уреди на стойнос 6317 лв., с вкл. монтаж. Представени са и 3 броя квитанции от 19,10.2007г., 04.12.2007г. и 13.12.2007г. за заплащане на уговорената цена от В.С..

По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпит на свидетелите Ж. Г. АД., воден от ищеца, и И.К.С., водена от ответницата.

С решение № 261944 от 14.06.2021г. първоинстанционният съд е 1/ отхвърлил предявената възлагателната претенция от К. Б. Т. за възлагане в дял и еднолична собственост на апартамент № 42, находящ се в ж.к. „Ч.", бл. 1, вх. В, ет. 6 и е 2/ разпределил допуснатите до делба недвижими имоти, като на К. Б. Т. е поставен в дял и собственост апартамент № 42, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Ч.", бл. 1, вх. В, ет. 6, ап. 42, с пазарна оценка 108 600,00 лева, а на В. П. СТ. е поставен в дял и собственост апартамент № 3, находящ се в гр.Варна, ж.к. „Ч.", бл. 1, вх. А, ет. 1, ап. 3, с пазарна оценка 113100 лв. 3/ Съделителката С. е осъдена да заплати на К. Б. Т. за уравнение на дела й сумата от 57191,72 лв., считано от влизане в сила на настоящото решение. 4/ С. е осъдена да заплати на Т. и сумата от 1199,12 лв. - главница за периода 30.01.2019 г. до 30.06.2020 г. и сумата от 293,71 лв. - законна лихва за забава върху посочената главница, за периода от 30.01.2019г. до 30.06.2020г., представляващи платена в повече от К.Т. при плащане на дължимите вноски по договор за ипотечен кредит от 06.11.2007г., като е отхвърлил претенцията в частите за разликите от установените размери на главници и лихви до претендираните - от 1119,12 лв. до 8036,50 лв. за главниците и от 293,71 лв. до 1250,43 лв. за лихвите за забава. 5/ К.Т. е осъден да заплати на В.С. сумата от 6286,25 лв., представляваща главница за периода от м.06.2017г. до 31.12.2018г. и сумата от 1995,80 лв. , представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 01.06.2017г. до 17.07.2020г., представляващи платена в повече от В. С. при плащане на дължимите вноски по договор за ипотечен кредит от 06.11.2007г. 6/ С. е осъдена да заплати на Т. сумата от 6317 лв., представляваща заплатена от Т. сума с извънсемейни средства по договор за проектиране, доставка и монтаж на мебели от 19.10.2007г., за кухненско обзавеждане на апартамент № 42, находящ се в гр.Варна, ж.к.Ч. , бл. 1, вх. В, ет. 6. 7/ Отхвърлена е претенцията по сметки на В.С. за заплащане на сумата от 3158,50 лв., претендирана като ½ от общо платената с лични средства сума от С. в размер на 6317 лв. за кухненско обзавеждане на апартамент № 42, находящ се в гр.Варна, ж.к.Ч. , бл. 1, вх. В, ет. 6. 8/ В.С. е осъдена да заплати на К.Т. обезщетение за еднолично ползване на апартамент № 42, находящ се в ж.к. „Ч.", бл. 1, вх. В, ет. 6, за периода от 01.06.2017г. до 17.07.2020г.,съизмеримо с дължимия се наем, в размер на сумата от общо 9317,25 лв. главница и сумата от общо 1250,43 лева, представляваща законната лихва върху 4 главницата, за периода от 01.06.2017г. до 17.07.2020г., както и страните са осъдени да заплатят съответните дължими държавни такси.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.