Определение № 1096 от 05.04.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1096 гр. София, 04.04.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Цветан Ив. Колев

Петър Стоицев като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно частно наказателно дело № 20231100601302 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.249,ал.3 от НПК.

Образувано е въз основа на Частен протест, депозиран от Софийска районна прокуратура против Определение от 15.11.2022 година, постановено по НОХ дело № 14988/2022 година, по описа на Софийски районен съд.

С атакуваното Определение, постановено в рамките на Разпоредително заседание Софийски районен съд е приел, че са налице основанията на чл.249,ал.2 от НПК, поради което и на основание чл.248,ал.1,т.3 от НПК е прекратил съдебното производство, приемайки, че с обвинителния акт са допуснати съществени процесуални пороци, които са накърнили правото на защита на подсъдимия и на неговия защитник. Моли се отмяна на определението и връщане на делото на първостепенния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

Възражения по частния протест не са постъпили.

Съдът, съобразявайки материалите по делото, становищата на страните и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Обвинителен акт е повдигнато обвинение срещу С. Б. С. по чл.

144,ал.3, прдл.1, във вр. с ал.1 от Наказателния кодекс за това, че на 21.03.2020 година, около 16,30 часа в град София, улица **** се заканил на С.К.К. и С.Р.Г. с думите „Ти **** бой не си ял! Ще те убия и ще те излежа!

Ще ви смажа всичките!“, като заканите били с убийство и могли да възбудят основателен страх за осъществяването им у С.К.К. и С.Р.Г..

Образувано е НОХ дело № 14988/2022 година. На 15.11.2022 година е проведено разпоредително заседание.

В рамките на произнасяне по чл.248,ал.1,т.3 от НПК, съдът е приел, че доколкото според обстоятелствата, отразени в обвинителния акт са засегнати права на двама пострадали, то се касае до две отделни деяния, извършени в условията на реална съвкупност, което налага и формирането на два отделни 1 диспозитива, които да отграничат деянията на подсъдимия по отношение на С.К.К. и по отношение на С.Р.Г..

Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния при следните съображения:

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.144, ал.3 от НПК, за което е повдигнато обвинение с обвинителния акт, се изразява в отправянето на закана с убийство от дееца и в довеждане й до знанието на пострадалия, който я възприема.

С извършването на престъплението се цели промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока.

За осъществяване на престъплението от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й (ТР № 53/18.09.1989г. по н.д. № 47/89г, ОСНК).

„Реалната съвкупност“, при условията на която се възприема от районният съд предполага да са осъществени две или повече от две отделни престъпления. Затова отделните деяния не само трябва да съответстват, но и да осъществяват два и повече състава на различни престъпления, които не се изключват помежду си. В хипотезата на реална съвкупност деецът с няколко отделни деяния върши няколко отделни престъпления от еднакъв или различен вид. В този смисъл реалната съвкупност може да е еднородна при еднакви по вид деяния или разнородна при различни по вид деяния.

Фактите, които се поддържат от прокурора конкретно са:

На 21.03.2020 година, около 16,30 часа в град София, улица **** изрекъл в присъствието на лицата С.К.К. и С.Р.Г. следните думи: „Ти **** бой не си ял! Ще те убия и ще те излежа! Ще ви смажа всичките!“.

Анализирайки смисловото съдържание на тези три изречения, въззивният съд остава с впечатление, че първите две от тях са насочени по-скоро към С.Г., докато третото е насочено и към двамата, и може би към детето им /“всичките“/.

Очевидно би могло да се касае до две отделни деяния – първото, насочено спрямо Г. и второто, осъществяващо в идеална съвкупност /с едно деяние се осъществява състава на две престъпления/, спрямо К., Г. и детето им.

Това отграничение, отговарящо и на фактите, поддържани от прокурора следва да е мотивирано и в обстоятелствената част на акта и да е намерило отражение в диспозитива /на обвинителния акт и на постановлението за привличане в качеството на обвиняем/.

В този смисъл, въззивният съд намира становището на първоинстанционния за правилно и законосъобразно. Атакуваното определение, постановено при условията на чл.248,ал.1,т.3 от НПК следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 15.11.2022 година, постановено в Разпоредително заседание по НОХ дело № 14988/2022 година , по описа на Софийски районен съд, с което на основание чл.248,ал.1,т.3 от НПК съдът е прекратил съдебното производство, приемайки, че с обвинителния акт са допуснати съществени процесуални пороци, които са накърнили правото на защита на подсъдимия и на неговия защитник и делото е върнато на прокурора за отстраняването им.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3