Определение № 18180 от 22.04.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18180 гр. София, 22.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20241110158261 по описа за 2024 година

Произнасяне на съда по чл.146 във вр.чл.140 и сл.ГПК по насрочване на производството за разглеждане в открито съдебно заседание /о.с.з./.

Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба / ИМ/ с вх.№ 309076/2.10.2024г. от и щ е ц А. **** ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление **********, срещу ответник Й. ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление **********, с предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД предявени по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК.

По делото е постъпил отговор в срока по чл. 131 ГПК от ответника с вх.№ 56567/17.2.2025г., поради което и на основание чл.146 вр.чл.140 ГПК съдът следва да насрочи делото, да прикани страните към спогодба и им разяснява преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на спора; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

Не следва да бъде уважавано искането на ответника за задължаване на ищеца да представи в оригинал посочените в отговора документи и да се открива производство по чл.193 ГПК, тъй като същото е общо формулирано, не се сочат конкретни съображения за изискване на оригинали, не се твърди кои точно положени подписи се оспорват и в кой документ приложен към ИМ, и представлява своеобразна злоупотреба с процесуални права.

Предвид изложеното и на основание чл.146 вр.чл.140 ГПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

У К А З ВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение с писмена молба с препис за ищеца да конкретизира възраженията си за прихващане за сумата от 700 лв., представляваща платен от ответника депозит по процесния договор за наем, и за сумата от 4800 лв., представляваща стойността на машина за точене на кънки марка „SPARK X“, за която се твърди да не е била върната от ищеца на ответника при прекратяване на наемното правоотношение, като уточни с кое от вземанията на ищеца желае да бъде евентуално извършено всяко едно от тях като прихващане, респективно – тяхната поредност при прихващане коя сума от кои суми претендирани от 1 ищец. УКАЗВА на ответник, че при неизпълнение в указания срок – съдът ще приеме, че възражението за прихващане не е надлежно упражнено и формулирано, затова няма да бъде прието за съвместно разглеждане в настоящото производство.

Н АС Р О Ч ВА разглеждане на производството по делото в открито съдебно заседание/о.с.з./, което ще се проведе на 30/5/2025г. от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи и препис от настоящото определение, като на ищеца се връчи и препис от отговора на ответника.

НАМИРА исковата молба с която е сезиран за редовна, а предявените с нея искове за допустими.

Съдът на основание чл.140, ал. 3 ГПК съставя следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД по делото:

ИЩЕЦЪТ предявява иск, като моли съдът да постанови решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца С. С. – сумата 1465,32 лв., представляваща главница по Договор № 01-02/27.01.2023г. и издадени фактури за период 27.11.2023 г. – 21.2.2024 г., от които 434,89лв. за ел.енергия и такса битови отпадъци за м.10.2023г. по ф-ра № 0000022938/27.11.2023г. и 1030,43лв. за ел.енергия и такса битови отпадъци за период 28.9.2023г.-30.11.2023г. по ф-ра № 0000023162/15.12.2023г., ведно със законна лихва за период от 28.3.2024г./датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/, до изплащане на вземането, сумата 2005,63 лв., представляваща неустойка съгласно чл.14 от Договора върху забавено плащане на 8бр.наемни вноски за месеците май, и от юли до декември 2023г. и за февруари 2024г. и 325,63лв.за забавено плащане на ел.енергия и такса б.отпадъци за м.8.2023г. и сумата 20,84 лв., представляваща лихва за забава изчислена върху сума по фактура № 0000021288/4.5.2023г. /700лв./ за период 11.5.2023г.-2.8.2023г., сумата 2,48 лв., представляваща лихва по фактура № 0000021782/4.7.2023г. / върху сума 700 лв./ за период 11.7.2023г.-2.8.2023г., и сума 12,76 лв., представляваща лихва по фактура № 0000022309/5.9.2023г. /за 700лв./ за период 11.9.2023г.-30.10.2023г., за които сума има издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/№ 16328/ 31.5.2024г. по ЧГД № 18902/2024г. по описа на СРС, 163-ти състав.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

В исковата молба са наведени твърдения, че между страните бил сключен Договор № 01-02/27.1.2023г., по силата на който ищецът предоставил на ответника за временно и възмездно ползване за срок от 3 години следният недвижим имот – Обособено търговско помещение – заведение (кафене), разположено на партерен етаж в „Зимен дворец на спорта“, представляващо част от сграда с идентификатор **********, находяща се в **********, срещу наемна цена от 700 лв. с ДДС, платим до 10-то число на текущия месец.

В чл.4, ал.1 от Договора било уговорено заплащането на стойността на изразходваните консумативи от наемателя в срок до 25-то число на месеца. Поддържа, че ответникът не е изпълнявал задълженията си за заплащане на месечната наемна цена и разходи за ел.енергия и такса битови отпадъци.

След издаване на ЗИ№ 16328/ 31.5.2024г. по ЧГД № 18902/2024г. по описа на СРС, по реда на чл.410 ГПК ответникът е извършил общо две плащания – по Фактура № 0000023021/4.12.2023г. на 4.4.2024г. и по Фактура № 0000023443/1.2.2024г. на 7.5.2024г., на по стойност от по 700 лв. всяко за наем зам.12.2023г. и за м.2.2024г.. Съгласно чл.14, ал.1 от процесния договор се дължала неустойка в размер на 3% дневно върху стойността на просроченото задължение, но не повече от 30% общо, затова върху забавените и неплатените суми се претендира такава, в посочения в ЗИ и ИМ размер. Претендира се и лихва за забава върху платени суми за период от забава.

Поради извършените плащания след издаване на ЗИ се претендират плащанията по ЗИ, които са останали дължими както са формулирани в ИМ и УМ№ 371318/18.11.2024г., както 2 следва:

1 / 1465,32лв. за дължими суми главница, от които 434,89лв. по ф-ра № 0000022938/27.11.2023г. за изразходвана ел.енергия и такса б.отпадъци, съгласно Договора за м.10.2023г., и 1030,43лв. по ф-ра № 0000023162/15.12.2023г. за изразходвана ел.енергия и такса б.отпадъци, съгласно Договора за период 28.9.2023г.-30.11.2023г.;

2/ 2005,63лв. неустойка формирана от следните суми:

2.1/ 210лв. за период 11.5.2023г.-21.5.2023г. по ф-ра № 0000021288/4.5.2023г. /за сума 700лв./ за забавено плащане на наем за м.5.2023г.;

2.2/ 210лв. за период 11.7.2023г.-21.7.2023г. по ф-ра № 0000021782/4.7.2023г. /за сума 700лв./ за забавено плащане на наем за м.7.2023г.;

2.3/ 210лв. за период 11.8.2023г.-21.8.2023г. по ф-ра № 0000022094/2.8.2023г. /за сума 700лв./ за забавено плащане на наем за м.8.2023г.;

2.4/ 210лв. за период 11.9.2023г.-21.9.2023г. по ф-ра № 0000022309/5.9.2023г. /за сума 700лв./ за забавено плащане на наем за м.9.2023г.;

2.5/ 210лв. за период 11.10.2023г.-21.10.2023г. по ф-ра № **********/4.10.2023г. /за сума 700лв./ за забавено плащане на наем за м.10.2023г.;

2.6/ 210лв. за период 11.11.2023г.-21.11.2023г. по ф-ра № 0000022787/3.11.2023г. /за сума 700лв./ за забавено плащане на наем за м.11.2023г.;

2.7/ 210лв. за период 11.12.2023г.-21.12.2023г. по ф-ра № 0000023021/4.12.2023г. /за сума 700лв./ за забавено плащане на наем за м.12.2023г.;

2.8/ 210лв. за период 11.2.2024г.-21.2.2024г. по ф-ра № 0000023443/1.2.2024г. /за сума 700лв./ за забавено плащане на наем за м.2.2024г.;

2.9/ 325,63лв. за период 11.10.2023г.-17.10.2023г. по ф-ра № 0000022481/27.9.2023г. /за сума 1085,44лв.дължима по фактурата/ за забавено плащане на ел.енергия и т.б.отпадаци по Договора за м.8.2023г.

3/ Лихва за забава както следва:

3.1/ 20,84лв. за период 11.5.2023г.-2.8.2023г. по ф-ра № 0000021288/4.5.2023г. /сума по ф-ра 700лв./ за забавено плащане на наем от 84 дни за м.5.2023г.;

3.2/ 2,48лв. за период 11.7.2023г.-2.8.2023г. по ф-ра № 0000021782/4.7.2023г. /сума по ф-ра 700лв./ за забавено плащане на наем за м.7.2023г.;

3.3/ 12,76лв. за период 11.9.2023г.-30.10.2023г. по ф-ра № 0000022309/5.9.2023г. /сума по ф-ра 700лв./ за забавено плащане на наем за м.9.2023г.

Моли съдът да уважи всички претенции, с присъждане на сторените по делото разноски.

Моли за прилагане по настоящото дело на предхождащото заповедно по ЧГД № 18902/2024г. по описа на СРС, 163-ти състав.

ОТВЕТНИКЪТ депозира отговор на исковата молба/ОИМ/ с вх.№56567/17.2.2025г., в срока по чл.131, чрез упълн.адвокат, с който оспорва исковете като неоснователни.

Поддържа, че депозитът в размер на 700лв. е бил задържан от ищеца, като прави възражение за прихващане с тази сума. Твърди също, че в кафенето е останала машина за точене на кънки марка „SPARK X“ на стойност от 4800 лв, като и нея ищецът не я е върнал на ответника, с оглед което прави възражение за прихващане до размера на сумата в размер на общо 5500лв./сбор от посочените две суми/ с всички вземания на ищеца. Поддържа, че два месеца след сключване на процесния договор му е бил ограничен достъпът до наетото помещение. Сочи, че представители на ищцовото дружество не са допускали зрителите на провежданите състезания в кафенето. Също така се твърди, че ищецът е забранил влизането в обекта от персонал и клиенти. Оспорва да е дължима претендираната неустойка по чл.92, 3 ал.1 ЗЗД, тъй като договорът е бил развален едностранно от ищец, и той би могъл да претендира единствено неустойка за вреди, ако ткава е била уговорена (съгласно ТР№ 7/2013г. на ВКС, ОСГТК), но доколкото между страните няма такава договорена неустойка то се оспорва, че няма задължение за неустойка от ответник.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.

Моли за допускането на двама свидетели при режим на довеждане. Оспорва представените от ищеца документи и моли за тяхното прилагане в оригинал(без посочване на кои докумнети представени с ИМ се отнася това искане).

СЪДЪТ ПРИЕМА, че предявените искове намира правното си основание в чл.232, ал.2 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД предявени по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК.

БЕЗСПОРНО Е между страните и те признават следните права и обстоятелства – между страните бил сключен Договор № 01-02/27.1.2023г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване за срок от 3 години следният недвижим имот – Обособено търговско помещение – заведение (кафене), разположено на партерен етаж в „Зимен дворец на спорта“, представляващо част от сграда с идентификатор **********, находяща се в **********, срещу наемна цена от 700лв. с ДДС, платим до 10-то число на текущия месец. Платени 1400лв.(две вноски по 700лв.) по Договора на 4.4.2024г. и на 7.5.2024г. за дължими наеми за м.12.2023г. и м.2.2024г., след подаване на заявление по чл.410 ГПК(28.3.2024г.) в СРС от ответника, и намаляване на претенцията с тази сума от ищец.

СПОРНИТЕ ФАКТИ между страните са: надлежното изпълнение на договора от страните, а именно – дали ищецът е осигурил безпрепятстването ползване на наетия имот от ответника; дали ответникът е заплащал редовно месечните наемни вноски и режийни разходи; основание за възникване на процесната неустойка.

ПО ОТНОШЕНИЕ на подлежащите на доказване факти доказателствената тежест се разпределя по следния начин – всяка страна следва да докаже твърденията си, а именно:

ИЩЕЦЪТ следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти: наличие на валидно наемно правоотношение между страните в рамките на исковия период с уговорена наемна цена в посочения от ищеца размер; че е изпълнил своето задължение да предаде помещението на ответника, като е осигурил безпрепятственото му ползване съгласно договореното му предназначение през процесния период; както и размера на разноските/консумативи/ за ползването на имота; страните да са уговорили валидна клауза за неустойка при забавено плащане на наемната цена и нейния размер.

Разпечатката съдържа 45 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5c62e434-6f89-4c68-8ff9-08294f2d5124