Решение № 4674 от 25.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4674 гр. София, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. СТ. Г. при участието на секретаря И. Р. А. като разгледа докладваното от Г. СТ. Г. Административно наказателно дело № 20241110211621 по описа за 2024 година

РЕШЕНИЕ№ гр.София, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Г. при участието на секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдия Г.

АНД №11621 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

1

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба срещу наказателно постановление №23-4332-032053/02.01.2024 г. на началник група в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР, с което на Б. А. Я. са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.

В депозираната пред съда жалба Б. А. Я. оспорва да е извършил нарушение и моли за отмяна на постановлението.

Б. А. Я., редовно призован, не се явява лично, не се представлява.

Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание, но юрк.П. депозира писмени бележки, в които моли за потвърждаване на постановлението и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

На Б. А. Я. е съставен АУАН от св.М., а св.П. е присъствал при съставянето на АУАН.

Въз основа на съставения акт наказващият орган в качеството си на оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал обжалваното наказателно постановление.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите П. и М., и от писмените доказателства по делото.

Страните не са посочили и съдът не е констатирал наличието на други доказателства, които имат значение за установяване на фактите по случая.

Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в достатъчна степен, за да постанови решение.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима – съдът приема, че е подадена в законния срок, 2 видно от разписката за получен препис от наказателното постановление и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.

Съдът счита, че жалбата е основателна.

Посочената в АУАН и в наказателното постановление фактическа обстановка не бе доказана по реда на съдебното следствие, защото свидетелите П. и М. не си спомниха жалбоподателя и обстоятелствата по случая.

Визираното в АУАН и НП нарушение е недоказано.

Не са установени обстоятелствата, свързани с нарушението - какво МПС е било управлявано и къде, както и кога са били извършени нарушенията.

По чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на противното.

Тази презумпция е задължителна за административно-наказващия орган, но не и за съда.

Съдът не е длъжен да приеме, че нарушението е установено по несъмнен начин единствено и само въз основа на приложения по делото АУАН, без констатациите по него да се подкрепят от каквото и да е друго доказателство.

Ако съдът потвърждава наказателните постановления единствено въз основа на съставения АУАН, при липса на други доказателства, то това би нарушило равнопоставеността на страните в процеса, като основен принцип, както и презумпцията за невиновност на нарушителя до доказване на противното.

Именно последната презумпция съдът следва да спазва, защото тя е и конституционен принцип, закрепен в чл.31, ал.3 от Конституцията.

Съгласно чл.5, ал.1 и ал.2 Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат, като разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие, поради което съдът следва да ги прилага.

С оглед на гореизложеното съдът счита, че постановлението като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

По тези мотиви съдът

3

РЕШИ:

На основание чл.63, ал.2, т.1 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-4332-032053/02.01.2024 г. на началник група в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Районен съдия:

Г.Г.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4