Решение № 449 от 24.12.2025, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 449 гр. Провадия, 24.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П.В.Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20253130101027 по описа за 2025 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД от Я. В. К., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул.

****** № 32А против „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Джавахарлал Неру № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, както следва:

- за приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за паричен заем Easy Max24 № 2446462/11.12.2015г. е нищожен поради противоречие със закона, в евентуалност че клаузите на чл. 2, aл. 1, т. 8, чл. 2, ал. 1, т. 6, чл.

4, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 от същия договор за потребителски кредит, предвиждащи съотв. ГПР от 41,67%, ГЛП от 35%, неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение и задължение за заплащане на разходи при допусната забава в плащане на погасителна вноска, са нищожни поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 11 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

- за осъждане ответникът да заплати на ищцата сумата от 636,40лева, представляваща получена от него без основание сума за неустойка и възнаградителна лихва по сключен между страните договор за потребителски кредит Easy Max24 № 2446462/11.12.2015г., поради нищожността на договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 14.07.2025г. до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 11.12.2015г. между ищцата и ответника е сключен договор за потребителски кредит, по който на ищцата е отпусната в заем сумата от 750лева, при ГЛП от 35% и ГПР 41,67%.

Връщането е следвало да извършва на седмични вноски, общо 40 броя.

Съгласно чл. 4 заемът е следвало да бъде обезпечен в срок до три дни от усвояване на сумата чрез предоставяне на обезпечение. Неизпълнението на това задължение е санкционирано с дължимост на неустойка в размер 526лева, чието плащане е включено в 1 отделните погасителни вноски по погасителен план.

В чл. 8 е предвидена дължимост на разходи при допусната забава в плащане на погасителна вноска повече от 30календарни дни в размер на 9лева. Тези разходи се начислявали и за всеки следващ 30-дневен период, като максималния размер, до който биха могли да стигнат е 45лева.

Счита договорът да е нищожен, за което излага следните съображения: В договора е посочен само като абсолютна стойност размерът на ГЛП и на ГПР, при липса на яснота относно компонентите участващи при изчисляването му. Липса на други упоменати разходи навеждало на извод да е съобразена само договорната лихва. Счита обаче, че при изчислението му е следвало да се вкл. и договорната неустойка по чл. 4. Така реалният размер на ГПР ставал по- висок от посочения в договора. Твърди, че посочената неустойка няма присъщата й обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетявали вреди от неизпълнение на задължение за връщане на главницата и лихвата, а неизпълнението на задължение за обезпечаване на кредита. Кумулирането й към погасителните вноски обосновавало и скрито оскъпяване на кредита, създавайки предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора.

После, оспорва се действителността на клаузата предвиждаща задължение за плащане на договорна лихва от 35%, като надвишаваща трикратния размер на законната лихва за необезпечени кредити, влизайки така в противоречие със закона и добрите нрави. Оспорва и клаузите на договора да са индивидуално договаряни, доколкото се касаело за еднотипни договори, върху чието съдържание потребителят нямал възможност да влияе.

Тъй като е погасила изцяло задължението по договора на падежните дати в общ размер на плащането 1386,40лева, вкл. плащане и по недействителни клаузи, искането е връщане на сумите за неустойка и договорна лихва, като получени от ответника при изначална липса на основание.

Искането отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва като недопустим, евентуално неоснователен.

Срещу допустимостта на иска се възразява поради липса на правен интерес, доколкото срокът на договора е изтекъл преди 9 години и задълженията по него са изпълнени. В тази връзка се настоява и за това, че е налице злоупотреба с право.

Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Оспорва договорът да страда от сочените пороци. В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК сочи, че в чл. 2, т. 7, т. 8 са посочени ГПР и взетите предвид допускания, в случая- това, че договорът ще е валиден за срока му, страните ще изпълняват задълженията си съобразно условията и сроковете. Изчислението му е към датата на договора. В тази връзка посочва да няма законово изискване за направа на пояснения относно компонентите на ГПР и методиката на формирането му. Неговият процент позволявал на потребителя да прецени от икономическа гл.т. обхвата на задължението, поето при сключване на договора.

Оспорва неустойката да е част от ГПР, тъй като съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК в ГПР не се включват разходи заплащани по повод неизпълнение на задължения по договора, предвид че те са бъдещи несигурни събития и поради това е невъзможно тяхното предвиждане към момента на сключване на договора.

Оспорва клаузата за изискване на обезпечение да е недействителна. Твърди, че преди да сключи договора ищцата е получила СЕФ с пълно описание на изискването за даване на обезпечение, неговия характер, срок и условия на предоставяне. Т.е потребителят преди да се обвърже е имал цялата необходима преддоговорна информация на база, на която да вземе 2 информирано решение дали да сключи договора при такива условия или не, респ. да прецени има ли възможност да ги изпълни или не. Наред с това и на основание чл. 29 ЗПК, ищцата е имала възможност и да се откаже от договора, в който случай би дължала само получената главница.

От друга страна, кредиторът имал право на преценка да определи какви да бъдат изискванията за обезпечение на вземането му предвид кредитоспособността и финансовата надеждност на кредитополучателя. Счита, че размерът на неустойката е уговорен в съответствие със закона и добрите нрави. Акцентира на ролята й да стимулира преди всичко длъжника да изпълнява в срок задълженията си. При уговарянето й са били съобразени функциите по обезпечаване на изпълнението и обезщетяване вредите от неизпълнението в контекста на облекчените за кредитополучателя условия, при които се отпуска кредита.

Оспорва да е заобиколена нормата на чл. 33 ЗПК при договарянето. След това се сочи и това тя да е била индивидуално договаряна, което изключвало твърденията за неравноправния й характер.

Оспорва да е недействителна и клаузата за възнаградителна лихва и твърди, че размерът на лихвения процент е съобразен с изискванията на ЗПК и е в рамките на ограничението в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Затова и счита, че подходът на съпоставяне на договорната лихва със законната, е неправилен.

Сочи да е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т.9 ЗПК за посочване на лихвения процент по кредита уговорен в случая като фиксиран.

Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

В открито съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД и съединен с него осъдителен иск.

По възраженията срещу недопустимостта на производството съдът се е произнесъл с определението си по чл. 140 ГПК, към които съображения препраща без да ги преповтаря.

За да се приеме за основателна търсената от ищцата защита, същата е следвало да докаже, че договорът за паричен заем Easy Max24 № 2446462/11.12.2015г. и клаузите предвиждащи ГПР от 41,67%, ГЛП от 35%, неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение и задължение за заплащане на разходи при допусната забава в плащане на погасителна вноска, страдат от сочените пороци, а именно че са сключени в нарушение на закона относно потребителската закрила, вкл. твърденията за несъответствие между уговорения и действителния ГПР; извършено в полза на ответника плащане на всички задължения по договора и техния размер; факти обосноваващи прекъсване/спиране протичане на давностния срок. В тежест на ответника е било провеждане доказване, че договорът за паричен заем Easy Max24 № 2446462/11.12.2015г. и оспорваните клаузи от него са валидно договаряни при спазване изискванията на закона в областта на потребителското кредитиране и че плащането на задълженията по договора е станало на валидно правно основание, а по повод правопогасяващото възражение за изтекла погасителна давностмомент на получаване на сумите, както и че към този момент потребителят е знаел или разумно е можел да има знание за твърдяния сега неравноправен характер на клаузите за неустойка и договорна лихва, на които основава претенцията си за реституция на даденото по тях.

Между страните не е имало спор, а и от ангажираните по делото писмени 3 доказателства се установява следното:

На 11.12.2015г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № 2446462, по който съгласно уговореното в чл. 2, на ищцата е отпуснат кредит от 750лева.

Връщането на заетата сума е следвало да стане на 20 месечни вноски, първата с падеж 25.12.2015г. и последната 16.09.2015г./чл. 2, т.5/. Общо дължимата сума по договора е 860,40лева. Уговорени са ГПР 41,67%, фиксиран годишен лихвен процент от 35% и 0,10% лихвен процент на ден. В чл. 2, т.8 е упоменат начин на формиране на ГПР, вкл. допусканията взети предвид. Съгласно чл. 3 от договора, с подписването се удостоверява от потребителя получаването в брой на сумата по кредита. В чл. 8 е уговорена дължимост на разходи за събиране изразяващи се в изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес, чийто размер е 9лева и те се начисляват за всеки следващ 30-дневен период на просрочие, но не повече от 45лева. В ал. 2 на чл. 8 е предвидена дължимост и на обезщетение за забава за всеки ден просрочие. В чл. 7 са предвидени правото на кредитополучателя на отказ от сключения договор и на предсрочно погасяване на задължението.

Съгласно чл. 4 заемателят поема задължение в срок до три дни от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1/ две физически лица поръчители, всяко от които да отговаря на изрично разписани изисквания относно трудова заетост, размер на получавано трудово възнаграждение, наличие на задължения или поръчителство по други други договори със заемодателя, липса на задължения за осигуровки за последните 2години и задължения към други банкови и финансови институции, а ако има кредитната му история да отговаря на определени условия; 2/ банкова гаранция в размер на сумата подлежаща на връщане по договора с валидност 30дни след крайния му срок. Съгласно чл. 4, ал. 2 непредоставянето на договореното обезпечение в тридневен срок от сключване на договора е санкционирано с дължимост на неустойка от 526лева, чието плащане се разсрочва съгласно погасителния план, по който начин към всяка вноска се добавя сумата от 26,30лева и така тя става 69,32лева.

Представено е удостоверение издадено от ответника, съгласно което ищцата няма непогасени задължения към дружеството по повод процесния договор.

Предвид оспорванията от ответника на факта на получаване сумата предмет на иска по чл. 55 ЗЗД, по делото е изслушано и прието експертното заключение на в.л. Илиев, което като неоспорено от страните, изготвено от в.л. с нужната компетентност и на база справки от счетоводството на ответника, се изяснява следното: Общо платената от ищцата сума по процесния договор възлиза на 1386,40лева. Плащанията са извършвани чрез 20броя вноски извършвани на падежните дати в периода 25.12.2015г.- 16.09.2016г. С така платената сума са били погасени следните задължения- 750лева главница, 110,40лева възнаградителна лихва и 526лева неустойка.