Решение № 978 от 26.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 978 гр. София, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Цветина Цолова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221100511105 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20036433/17.05.2022 г., постановено по гр. д. № 19079/2021 г. на СРС, 141 състав, са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** срещу Д. В. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. **** установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 1686,73 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2017 год. – 30.04.2019 год., ведно със законната лихва от 25.11.2020 год. до изплащане на вземането; 274,21 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 год. до 16.11.2020 год., дължима върху главницата за доставена топлинна енергия; 35,81 лева, представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода 01.10.2017 год. – 30.04.2019 год., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 25.11.2020 год., като отхвърля иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва за забава в размер на 7,67 лева за периода от 01.12.2017 год. до 16.11.2020 год. върху главницата за дялово разпределение. Д. В. Н. е осъден да заплати и сумата от 756,20 лева, представляваща разноски сторени за производството пред първата инстанция, както и сумата от 86,38 лева, представляваща разноски, сторени в заповедното производство. Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК130036512 трето лице-помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.

1

Недоволен от постановеното решение е останал ответника, който чрез процесуалния си представител адв. Н. Н. от САК е подал въззивна жалба срещу решението, като го оспорва изцяло, като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че исковата молба, подадена от дружеството ищец е недопустима, тъй като неправилно е изчислен срока, в който е предявена, следователно счита същата за просрочена. Жалбоподателят смята, че не е индивидуализирана претенцията на ищеца, което препятства защитата на ответника, тъй като за същия не е ясно срещу какво да възразява. Оспорва качеството си на „потребител“ на топлинна енергия. Оспорва кои общи условия са приложими за процесния период, оспорва да е спазена процедурата по влизането им в сила. Позовава се на неравноправни клаузи в общите условия, което прави същите недействителни, както и че в общите условия липсва възможност потребителя да се откаже от договора. Въвежда възражения относно проекта на доклад по делото. Моли съда да отмени първоинстанционното решение, като незаконосъобразно, като постанови ново, с което да отхвърли предявените срещу него претенции. Претендира разноски.

С разпореждане от 14.06.2022 г. съдът е оставил въззивната жалба без движение, като е дал указания на ищеца да внесе и представи доказателство за внасянето на държавна такса в размер на 83,73 лева, което е изпълнено с молба от 06.07.2022 год., към която е приложено платежно нареждане с отразена съответната сума.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е допустима и подлежи на разглеждане.

В срок е постъпил отговор от насрещната страна, с която оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение за правилно, мотивирано и законосъобразно. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение, а въззивната жалба да остави без уважение. Претендира и разноски.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези 2 общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, а след 12.03.2014 г. по новите общи условия – в същия срок след публикуване на цената в профила на купувача на интернет страницата на доставчика. Обосновава правния си интерес от водене на установителен иск с постъпилото възражение от длъжника против издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с предмет процесните суми. Моли да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1686,73 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.10.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 25.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 274,21 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 16.11.2020 г., сумата от 35,81 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.10.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 25.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 7,67 лв. за периода от 1.12.2017 г. до 16.11.2020 г. Претендира разноски.

Ответникът Д. В. Н. редовно уведомен, е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК.

Оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за давност.

Третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК130036512 становище по съществото на спора. не изразява

Ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

В процесния случай, съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при общи условия. Установи се, че процесния топлоснабден имот се намира в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване и през отоплителните периоди на процесния период до сградата е доставяна топлинна енергия, поради което и до процесния топлоснабден имот. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация и за услуга дялово разпределение съразмерно с притежаваното от него право на собственост. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите 3 части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. (Решение № 14744 от 5.09.2023 г. на СРС по гр. д. № 168/2023 г.) Притежаваното от ответника право на собственост се установява по делото, че е в резултат на настъпило наследствено правоприемство от починалия му баща – В.Х. Н..

Обстоятелството се установява от представения по делото нотариален акт № 180, том X., рег. № 4674 от 1997 год., по силата на който В.Х. Н. е признат за собственик на процесния имот по наследство и сключена съдебна спогодба, както и от самопризнанието на ответника в настоящото производство, направено в открито съдебно заседание на 29.03.2022 год.

Следователно, установено е качеството на ответника на собственик, от където произтича и качеството му на потребител по смисъла на закона.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т.

42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период м.

10. 2017 г. – м. 04.2019 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона 4 между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. (Решение № 4846 от 20.09.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 10142/2021 г., Решение от 24.10.2019 г. на ОС Ямбол по в. гр. д. № 172/2019 г.).

От съдържанието на приетите по делото писмени доказателства, не се установява да е подадено заявление за откриване на партида на конкретно лице, респ. което изцяло да поеме заплащането на процесните задължения. Не са налице и данни ответникът да е поискал преустановяване на топлоснабдяването, напротив от допуснатата и приета по делото експертиза се установява, че за процесния период топлинна енергия е доставяна, като вещото лице в заключението си единствено е посочило периодите, за които е имало осигурен, респ. е нямало осигурен достъп до имота. Доказва се, както, че през процесния период ответникът е притежавал качеството на клиент на дружеството и ползвател на топлинна енергия, така и съществуващото облигационно правоотношение между страните.