Определение № 293 от 03.11.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 293 гр. Варна, 03.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Д.а

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Павлина Г. Д.а Въззивно частно наказателно дело № 20233000600357 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по реда на глава ХХІІ от НПК.

Образувано е по жалба на адв. М. М. /АК-Шумен/, в качеството му на служебен защитник на Н. С. -подсъдим по НОХД № 465/23г по описа на ОСШумен срещу определение на съда № 314/11.10.2023г, постановено в разпоредителното заседание по делото, в частта му в която е отказано да се приеме, че обв. акт досежно деянието по чл.278 ал.6пр.3 от НК страда от такива пороци, които да нарушават правото на защита на подсъдимото лице и да налагат връщане на делото на прокурора за отстраняването им.

В частната жалба, подадена в законния срок, се навеждат доводи за незаконосъобразност на първостепенния съдебен акт в тази му част, т. к. според сл. защитник обвинителният акт не отговаря на всички процесуални стандарти по чл.246 от НПК и не позволява на подсъдимото лице да бъде наясно с параметрите на обвинението по чл. 278 ал.6 пр.3 от НК, /доколкото се касае за бланакетна правна норма/, следователно и да упражнява в пълна степен своите права и защитава законните си интереси. Прави се искане въззивният съд да отмени в тази част постановения неправилен съдебен акт, на основание чл.248,ал.5 от НПК и да укаже да прокурора да отстрани и тези процесуални пропуски.

Варненският Апелативен съд, в настоящия си състав се запозна с 1 материалите по делото, прецени изложените от първоинстанционният съд – ШОС съображения в ревизираното определение и прецени, че частната жалба е допустима, а по същество – неоснователна по следните съображения:

В ОС-Шумен срещу Н. Д. С. е бил внесен обв. акт за 2 извършени деяния по НК, а именно: по чл.278 ал.6 пр.3 от НК и по чл. 277а ал.7 от НК.

Този обв. акт е бил оспорен от служ. защитник на подсъдимото лице – адв.М.

М. /АК-Шумен/, който по реда на глава ХХІІ от НПК е атакувал отказа на съда да приеме, че и за деянието по чл.278 ал.6 пр.3 от НК са налице съществени непълноти в обв. акт, възпрепятстващи подсъдимото лице да може да упражни адекватно и в пълна степен правото си на защитата.

За да постанови така ревизираното определение във връзка с предявеното обвинение по чл. 278 ал.6 пр.3 от НК, ШОС е приел за неоснователно възражението на защитата, че липсва конкретизация в обв. акт досежно начина на придобиване на археологическите обекти - предмет на престъплението, с аргумент, че този въпрос е материално-правен и относим към предмета на доказване в наказателно производство чрез събиране на доказателства, „от които ще се направи извод за начина на придобиване на тези археологически обекти, респ. дали е налице задължение същите да бъдат регистрирани и идентифицирани по реда на Закона за културното наследство и подзаконовите актове регламентиращи неговото приложение“.

Съставът на въззивната инстанция споделя изцяло тези съображения: съдържанието на обвинителния акт в ревизираната му част, напълно удовлетворява изискванията на чл.246 ал.2 от НПК - в обстоятелствената му част прокурорът е посочил престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; обстоятелствата, които отегчават отговорността, доказателствените материали. Не е налице порок и в заключителната му част, тъй като тя съдържа законово изискуемите реквизити: данни за самоличността на обвиняемия, правната квалификация на деянието, датата и мястото на съставянето на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя. Описаните фактически обстоятелства /макар и лаконично/ очертават в достатъчна степен предмета на доказване, при отчитане бланкетността на нормата на чл.278 ал.6 пр.3 от НК и дават възможност на подсъдимия да разбере обвинението и да организира пълноценно защитата си.

Всъщност, атакуваното определение не е постановено в разрез с Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Обвинителният акт в пълна степен отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 НПК - в 2 обстоятелствената му част са описани фактите и обстоятелствата и в съответствие със законовите изисквания е очертана фактическата и юридическата рамка на обвинението, респ. заложено е фактическо твърдение, което подлежи на доказване в съдебната фаза на процеса, която е централна и основна. Ако съдът при разглеждане на делото по същество достигне до изводи различни, от тези залегнали в обвинителния акт, то той при решаване на делото е в правото си да постанови съдебен акт съгласно доказателствата по делото и вътрешното си убеждение.

Изложеното обосновава извод за правилност на определението в обжалваната му част, поради което същото следва да бъде потвърдено.

За пълнота на изложението, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи по реда на дължимата служебна проверка и в това производство, че подкрепя изцяло доводите на първостепенния съд по отношение констатираните съществени непълноти при изготвяне на обв. акт за деянието по чл. 277а ал. 7 от НК.

С оглед на изложеното и на основание чл. 345, ал. 1 вр. чл. 249, ал. 3 от НПК, Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 314/11.10.2023г, постановено от ОСШумен в разпоредителното заседание по НОХД № 465/23г по описа на съда.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3