Решение № 266903 от 10.12.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр.

София 10.12.2021 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета

Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 15826 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от „Ю.Б.” АД против Ж.К.Х. и В.В.Х., с която са предявени пасивно субективно и обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК за установяване дължимостта на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена на 15.01.2019 г., ч.гр.д.№ 1031/2019 г. на СРС, 118 състав.

Ищецът претендира, че ответниците му дължат солидарно сумите предмет на издадената на 15.01.2019 г. по ч.гр.д. № 1031/2019 г. по описа на Софийски районен съд, гражданско отделение, 118 състав заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист от 15.01.2019 г. въз основа на допуснатото незабавно изпълнение. Поддържа се неизпълнение от страна на ответницата Х. в качеството й на кредитополучател и на ответника Х.в качеството му на солидарен длъжник на сключения на 28.05.2008 г. между АлфаБ.клон България КЧТ, чийто правоприемник е „Ю.Б.“ АД и ответницата Х., договор за кредит № 120-68/2008, изменен с Анекс № 1 от 03.09.2010 г. и Анекс № 2 от 02.03.2012 г. Твърди се, че по силата на договора Банката е предоставила на кредитополучателя Ж.Х. кредит в размер на 120 000 евро с цел покупка на имот, със срок на погасяване 20 години. Твърди, че страните са уговорили годишна лихва, като за първите петнадесет години от срока на договора кредитополучателят дължи фиксирана лихва в размер на 6,2%, а за останалия период на погасяване на кредита-по договаряне с банката. Твърди, че по силата на договора, кредитополучателят се задължава да се яви в банката един месец преди изтичането на петнадесетата година от действието на договора и да подпише Анекс за приложимия лихвен процент, определен от банката. Ако не се яви или не приеме определения лихвен процент, кредитополучателят се задължава да издължи остатъчният размер на кредита в срок от един месец след изтичане на петнадесетата година от срока на договора. Наказателната лихва за просрочие и при предсрочна изискуемост е съгласно общите условия, неразделна част от договора за кредит.

Твърди се, че кредитополучателят не е заплащал на банката дължимите погасителни месечни вноски по кредита, поради което банката-кредитодател е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем на основание чл.60, ал.2 от ЗКИ и чл.28, т.1 и чл.29, т.2 от Общите условия на договора, за което е уведомила длъжниците с покани връчени им лично на 16.11.2018 г.

Моли съда да постанови решение, с което да бъдe признато в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца на основание чл.430, във връзка с чл.432, ал.1 от ТЗ, чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.309а, ал.1, пр.2 ТЗ следните суми: сумата от 35790,43 евро, част от неплатена главница в пълен размер 115 230,48 евро, дължима въз основа на договор за кредит № 120-68/2008 А.ипотечен кредит за покупка от 28.05.2008 г., изменен с Анекс № 1 от 03.09.2010 г. и Анекс № 2 от 02.03.2012 г., обявен за предсрочно изискуем на 16.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 09.01.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 105,52 евро-застраховка за периода от 17.01.2017 г. до 08.01.2019 г., сумата от 905,39 лв.-разноски за нотариални такси за периода от 08.05.2018 г.-08.01.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК от 15.01.2019 г. по ч.гр.д. № 1031/2019 г. по описа на Софийски районен съд, гражданско отделение, 118 състав.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответниците депозират отговор чрез адвокат А., надлежно упълномощен с пълномощно приложено към отговора.

На първо място ответниците заявяват възражение по чл.369 ГПК с твърдението, че делото подлежи на разглеждане по общия ред. Към момента на подаване на исковата молба-09.01.2019 г. (датата на подаване на заявлението) не е била в сила нормата на чл.113 ГПК, поради което производството по делото е започнало по реда на чл.365 и сл ГПК, доколкото вземането, предмет на предявения иск, произтича от договор за ипотечен кредит, който е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 7 то ТЗ, което определя характера на делото като търговско и подлежи на разглеждане по реда на глава 32 от ГПК. (към момента на започване на производството).

Ответниците считат предявения иск за допустим.

Оспорват предявения иск като неоснователен с твърденията, че банката има качеството на кредитор, че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, оспорва размера на твърдяното вземане.

Твърди, че договорът за покупко-продажба на предприятието, включва в себе си и договор за цесия, поради което прехвърлянето на търговското предприятие е следвало да бъде съобщено на длъжниците и тъй като не е съобщено, то това прехвърляне е непротивопоставимо на ответниците и няма действие по отношение на тях, а след като ищецът не е кредитор по отношение на длъжниците, то и волеизявлението му за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, не е породило правни последици.

На следващо място се твърди, че вземането на банката не е в посочените размери. Заявява, че вземанията на банката за просрочена и наказателна лихва, включени в двата анекса, за погасени по давност по всички вноски с падеж преди 09.01.2016 г. Твърди нищожност на клаузите по двата анекса, с които се уговаря начисляване на лихва върху лихва.

Твърди, че за част от анюитетните вноски е изтекла погасителна давност и това са тези с настъпил падеж преди 09.01.2014 г.

Заявява възражения за нищожност на клаузи, относно лихвения процент, както и нищожност на клаузите в анексите предвиждащи капитализация на вече изтекла лихва към главницата.

Твърди нищожност на погасителните планове към двата анекса, тъй като в противоречие с чл.10, ал.1 от ЗКИ не са подписани от две лица, представляващи съвместно банката, поради което твърди отсъствие на изразено съгласие по размера на дължимата към датата на всеки един от двата анекса главница.

В определения срок ищецът депозира допълнителна искова молба, с която оспорва всички възражения на ответниците. Твърди, че прехвърлянето на търговското предприятие е вписано в Търговския регистър, поради което и на основание чл.7, ал.1 от ЗТР, това вписано обстоятелство се счита за известно на третите лица от изтичането на 15 дни след него. Твърди се невярност и на твърдението, че А.Б.България-КЧТ е кредитор на ответниците, тъй като такъв правен субект в правния мир в РБ не съществува. Твърди се, че ответниците са уведомени за извършеното прехвърляне и на 16.11.2018 г. с поканата за предсрочна изискуемост, в която изрично е посочено, че Ю.Б. АД е правоприемник на дейността на А.Б.България-КЧТ. Оспорва възражението за изтекла погасителна давност, както и възраженията за нищожност на клаузи от договора.

С допълнителния отговор ответниците поддържат изцяло всичките си възражения.

В съдебно заседание ищецът поддържа иска чрез своя процесуален представител и по съображения изложени в писмено становище депозирано на 11.10.2021 г. Моли съда да уважи иска така както е предявен като основателен и доказан.

Ответниците, в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорват исковете по съображения изложени в писмено становище. Претендират разноски, за което представят списък по чл.80 ГПК.

Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 09.01.2019 г. ищецът като правоприемник на дейността на клона на „А.Банк“ А.Е. в България с фирма „А.Банка-Клон България“, по силата на вписаното в Търговския регистър от 09.03.2016 г. с номер № 142457 прехвърляне на клон на търговско предприятие, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК, въз основа на което и с разпореждане на съда, постановено по ч.гр.д. № 1031/2019 г. по описа на СРС, 118 състав, срещу ответниците е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК. Допуснато е незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист на 18.01.2019 г.

В законоустановения двуседмичен срок е постъпило възражение от ответниците, че не дължат процесните суми.

Със съобщение, връчено на ищеца на 11.11.2019 г., последният е уведомен, че следва да предяви иск за установяване на своето вземане в едномесечен срок от получаване на съобщението.

Настоящият иск е предявен на 03.12.2019 г., т.е. в законоустановения едномесечен срок. В този смисъл предявеният иск е процесуално допустим.

По същество на предявения иск.

По делото е представен и приет като писмено доказателство договор за кредит № 120-68/2008 г. А.Ипотечен Кредит, сключен на 28.05.2008 г. между „А.Б.А.Е.“ чрез клона й „А.Б.- клон България“ в качеството й на кредитодател от една страна и Ж.К.Х. в качеството й на кредитополучател и В.В.Х. в качеството му на ипотекарен длъжник от друга страна. По силата на договора Банката е отпуснала на кредитополучателя Ж.Х. 120 000 евро целеви кредит - за покупка на недвижим жилищен имот, подробно описан в т. 3 на договора, обезпечен с ипотека върху закупения с кредита имот. Размерът на кредита от 120 000 евро е усвоен наведнъж по сметка с IBAN: *** Ж.К.Х. на 30.05.2008 г. Съгласно погасителния план към договора кредитът се погасява на 240 месечни анюитетни вноски, дължими на всяко 30-то число от съответния месец, с първи падеж 30.06.2008 г. Крайният срок за погасяване на кредита е 30.05.2028 г. Размерът на месечната анюитетна вноска по погасителен план е

873,62 евро, определен на база договорения срок за погасяване от 240 месеца и договорения в т. 4 на договора фиксиран годишен лихвен процент по кредита в размер на 6,2 % за първите 15 години от срока на кредита. Лихвеният процент за просрочен дълг на годишна база е в размер на 8,7% = на договорения 6,2% + наказателна надбавка от 2,5% и се начислява върху просрочените падежирали вноски за главница.

На 03.09.2010 г. между страните е сключен Анекс № 1, с който е уговорено преструктуриране на дълга, а именно: капитализиране на просрочени към датата на споразумението задължения за главница и лихви, уговорен 6-месечен гратисен период за погасяване на главница, през който е дължима само начислената и падежирала лихва, изместена е падежната дата от 30-то на 03-то число от месеца, съответно и крайния срок за погасяване на кредита, който от 30.05.2028 г. става 03.06.2028 г., изготвен е нов погасителен план, съгласно който кредитът е разсрочен за погасяване на месечни анюитетни вноски за оставащите до крайния срок за погасяване 207 месеца, уговорен е лихвен процент за просрочие на годишна база в размер на 7 % + наказателна надбавка от 10%, който се начислява за дните на забава на която и да е погасителна вноска, както и при неплащане в срок на такси, комисионни или разноски.

На 02.03.2012 г. между страните е сключен Анекс № 2, с който е уговорено второ преструктуриране на дълга, включващо капитализиране на просрочени към датата на споразумението задължения за главница и лихви, удължен е крайния срок за погасяване на кредита - от 03.06.2028 г. става 02.03.2037 г., уговорен е 6-месечен гратисен период за погасяване на главница, през който е дължима само начислената и падежирала лихва, изготвен е нов погасителен план, съгласно който кредитът е разсрочен за погасяване на месечни анюитетни вноски за оставащите до ново договорения краен срок за погасяване 294 месеца, годишен лихвен процент за редовен дълг 7 %.

С този

Анекс и считано от 02.03.2012 г. вторият ответник-В.В.Х. се е задължил в качеството си на солидарен длъжник и е поел задължението да отговаря солидарно и изцяло за всички задължения на кредитополучателя, както и да отговаря за всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и за разноските за неговото събиране.