Решение № 6342 от 20.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6342 гр. София, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20221100502266 по описа за 2022 година

Произодството е по реда на чл.247 и чл.250 от ГПК.

С молба с вх. № 109700/14.10.2024г. подадена от Д. М. С. поддържа, че в постановеното решение № 5256/20.09.2024г. съдът е допуснал очевидна фактическа греша, поради несъответствие на мотиви и диспозитив, съответно не се е произнесъл по искането обективирано в подадена от него молба с вх.№ 119508/19.12.2023г.

В срокът по чл.247 ал.2 от ГПК респ. чл.250 ал.2 от ГПК насрещната страна – „М Л.“ЕАД изразява становище, че с решение № 5256/20.09.2024г.въззивният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка и е допълнил, постановеното първоначално решение № 4138/21.07.2023г. по делото, поради което и липсва основание за неговата поправка или допълване.

Съдът счита, че не е необходимо разглеждане на молбата в открито съдебно заседание.

Съгласно чл.250 ал. 1 от ГПК страната може да поиска решението да бъде допълнено, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Съдебното решение е непълно, когато не обхваща целия спорен предмет, т. е. когато съдът не е формирал воля по част от спорното право. Липсата на произнасяне следва да касае самостоятелна искова претенция в рамките на предмета на спора и да е налице както в мотивите, така и в диспозитива на съдебния акт.

Липсата на удовлетворителен за страната резултат по конкретни нейни доводи, обсъждане на доказателства и приемане за установени от съда на фактически и правни изводи не съставлява пропуск и непроизнасяне по част от спорния предмет, тъй като по реда на чл. 250 от ГПК не могат да се допълват мотивите на съдебния акт. /в този смисъл реш. № 53 от 21.02.2012 г. по гр. д. № 546/2011 г., г. к., IV Г. О. на ВКС, реш. № 118 от 30.07.2018 г. по гр. д. № 3047/2017 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/.

1

Очевидната фактическа грешка предполага, че съдът е формирал воля в определен смисъл и това е ясно от мотивите в съдебното решение, като несъответно на това е записал друго в диспозитива на съдебното решение, именно поради грешка.

В настоящият случай, при внимателен прочит на въззивните жалби, които определят обхвата на въззивното производство вкл. и с оглед разпоредбата на чл.269 изр.2 от ГПК, на мотивите и диспозитива на решение № 4138/21.07.2023г., както и на мотивите и диспозитива на решение № 5256/20.09.2024г. е видно, че с последното постановено решение по делото, въззивният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното на 21.07.2023г. решение, така че диспозитива да съответства на вече формираните мотиви по съществото на спора с решение /без да изменя формираната воля и пререшава спора/, както и е допълнил същото решение поради пропуск за разглеждане и произнасяне по част от жалбата на „М Л.“ЕАД.

Важно е да се посочи, че в решение от 20.09.2024г. въззивният съд не обсъжда доказателствата по делото и не формира воля по съществото на спора при допускане на поправка на очевидна фактическа грешка, напротив – това е направено в постановеното по реда на чл.250 от ГПК допълнително решение, което подлежи на обжалване по реда указан в решението.

Предвид изложеното, настоящият състав счита, че не е налице несъотвествие между мотиви и диспозитив на решение № 5256/20.09.2024г., съответно липсва непроизнасяне с диспозитив по въззивните жалби на страните, поради което и молбата на Д. М. С. следва да се бъде оставена без уважение.

Така мотивиран и на основание чл.247 от ГПК, Софийски градски съд РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 109700/14.10.2024г. подадена от Д. М. С. за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 5256/20.09.2024г. , както и за допълване на решение № 5256/20.09.2024г. по в.г.д. № 2266/2022г. по описа на СГС, II-е състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд, при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2