Решение № 49 от 11.03.2024, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 340/2023
- Вид
- Решение № 49
- Подписан
- 11.03.2024
- В сила
- 16.04.2024
- Състав
- Валентина Петрова Димитрова, Ирина Миткова Ганева, Светлана Кънчева Чолакова
Цитирани разпоредби
- чл.267 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18ж · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
РЕШЕНИЕ
№ 49 гр. Разград, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Валентина П. Димитрова
Членове:
Ирина М. Ганева
Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Мариан В. Найденов като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20233300500340 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на А. Й. И. от гр.***, подадена чрез адв. А. Т. от АК-*** решение № 135/09.10.2023 г., постановено по гр.дело № 601/2022 г. по описа на Районен съд – Кубрат, с което съдът е отхвърлил предявения от жалбоподателя-ищец в първоинстанционното производство иск на правно основание чл.108 от ЗС, предявен срещу С. К.
О. от с. ***, общ. ***, починал в хода на делото на 21.04.2023 г.и заменен от неговите наследници, преживяла съпруга Б. К. О. и две деца К. С. К. и Л. С. К. за установяване на правото й на собственост и осъждането им да й предадат владението на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на АГКК в землището на село ***, община ***, в местност „Край село“ с площ от 2 785.00 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята – девета, номер по предходен план за земеразделяне – ***, при граници, съгласно Скица на ПИ № 15-1110174/ 26.09.2022 г.: ***, ***1 и ***, както и искането й за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на издадения в полза на ответниците констативен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 9184, том V, рег. № 03742, н.д. № 527/ 2017 г. на нотариус С. С., вписан в СВ при РС Кубрат с вх. № 1803/ 14.07.2017 г., и за присъждане на разноските й по делото.
В жалбата се сочи за незаконосъобразност и необоснованост, на решението на Районен съд – Кубрат, поради неправилно приложение на материалния закон и превратно тълкуване на доказателствата по делото. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго по същество на спора, с което предявеният иск да бъде уважен.Излагат се подробни съображения.
Прави се искане за заплащане на сторените съдебно-деловодни разноски.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирана страна в процеса – ищец в първоинстанционното производство, против акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на въззивната проверка.Със същата не се правят доказателствени искания.
Насрещната по жалбата страна, ответниците в производството Б. К. О., К. С. К. и Л. С. К.
1 не са депозирА. отговор на въззивната жалба, в дадения им за това срок.
В съд.заседание пред въззивната инстанция въззивницата ,чрез пълномощника си адв.Т. поддържа въззивната жалба по съображенията изтъкнати в нея, като счита за неправилни изводите на районния съд за придобиване по давност на имота от страна на първоначалните ответници, съпрузите С. К. и Б. К., тъй като ищцата се легитимира като собственик на същия въз основа на възлагателно решение за делба.
Процесуалният представител на въззиваемите заявява становище за неоснователност на жалбата, с искане за нейното отхвърляне и потвърждаване на решението на районния съд, като отново поддържа, че в полза на неговите доверители е изтекла предвидената в закона придобивна давност и владеят процесния имот вече 20 години за себе си.Единствено поради желание да приключат правния спор пред РС с поискА. спиране на производството, с намерение да заплатят определена сума на ищцата и да прекратят правния спор, но същата не се е съгласила.
Окръжният съд ,при извършената служебна проверка намери атакуваното решение за вА.дно и допустимо , а по отношение на правилността на същото , съобрази следното:
Ищцата А. Й. И. от гр.*** е предявила чрез пълномощник иск с правно основание чл.108 от ЗС, с искане съдът след като признае по отношение на първоначалния ответник С. К. О. от с.***, починал в хода на делото и заместен от своите наследници, че тя е собственик по наследство и възлагане в делбен процес на ПИ, нива в землището на село ***, община ***, в местност „Край село“ с площ от 2 785.00 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска,подробно описана в молбата, да осъди ответниците да й отстъпят собствеността и предадат владението върху същата нива за която те също са се снабдили с документ за собственост по обстоятелствена проверка въз основана давностно владение, а именно НА № 9184, том V, рег. № 03742, н.д. № 527/ 2017 г. на нотариус С. С..Отправено е искане за отнмяна на осн.чл.537 от ГПК на издадения в полза на ответника констативен нотариален акт.Заявена е претенция за разноски.
Ответникът С. К. О. не е депозирал в срок отговор на исковата молба. Такъв своевременно е подаден от неговата съпруга, Б. К. О., конституирана като задължителен другар в производството, чрез пълномощник.В отговора е застъпено становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск , с възражението ,че имотът е бил закупен неформално от собственици, наследници на посочено лице,а именно от лицето Д. Ю. Ю. през 2002г., от когато осъществявА. непрекъснато владение върху същия имот за себе си , поради което и през 2017г. се снабдили с.н.а. за собственост, като продължавА. неговото лично обработване.
Въз основа на събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:
Ищцата А. Й. И. се легитимира като собственик на спорния имот, нива в землището на с.*** въз основа на решение по извършване на съдебна делба на наследство, оставено от И. Ю.
И.ов, р. на *** г., поч. на ***г б.ж. на с. *** , №141/12.11.2013г., по гр.дело №13/2013г. по описа на КРС , влязло в сила на 03.12.2013г., по силата на което същата е получила в дял спорната нива ПИ с идентификатор *** по КККР на АГКК в землището на село ***, община ***, в местност „Край село“ с площ от 2 785.00 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята – девета, номер по предходен план за земеразделяне – ***, при граници, описани подробно.В полза на общия наследодател с Решения на ПК – *** №№ 32П/ 15.02.1995 г. в землището на село ***, община ***, са възстановени две ниви, както следва:
1/ Нива в местността „Каршъ Тарла“ с площ от 15.452 дка, трета категория, съставляваща имот № 020014 по плана за земеразделяне, при посочени граници и съседи; и възстановена в реални/възстановени граници 2/ Нива в местността „Край село“ с площ от 2.785 дка, девета категория, съставляваща имот с № *** по плана за земеразделяне, при посочени граници и съседи.
По делото липсват доказателства исковата молба въз основа на която са постановени двете делбени решения по гр.дело №13/2013г. по описа на КРС да е била вписана, както и да е вписано и решението по извършване на делбата, на което се позовава ищцата, като собстгвеник на спорния имот. Ищцата се е задоволила да заяви в исковата молба единствено ,че през 2020 година узнала за издадения в полза на ответника С. О. констативен нотариален акт по отношение на спорния имот и подала жалба до органите на МВР.
Установява се по делото, че първоначалния ответник С. К. О. е бил признат за
2 собственик на спорния имот с НА № 9184, том V, рег. № 03742, н.д. № 527/ 2017 г. на нотариус С.
С. – л. 6 от делото, вписан в СВ при РС – Кубрат с вх. № 1803/ 14.07.2017 г., основано на упражнявано давностно владение, недобросъвестно такова, след предаване на владението от трето лице.В нвотариалното производство е била представена и декларация, изходяща от това трето лице Д. Ю. Ю., сочеща, че е продала спорната нива на ответника п С. О. реди повече от 10 години, към датата на нотариалното производство през 2017г.за определена цена и му е отстъпила владението върху имота.
Ответниците са сочили гласни доказателства, като според показанията на разпитаните по делото двама свидетели, водени от тях, К. К. и Т. Д. , двамата от с.*** , община ***, които знаят добре местоположението на спорната нива, в м.“Край село“, както и семеството на С. и Б. О., като С. купил въпросната нива неформално от бащата на Д., Ю. според повече от 13 , сътветно 25 години , като Селим обработвал нивата и сеел люцерна, жито и прибирал реколтатеа, никой от тях не е виждал в нивата ищцата А. И., с турско име А., която според св.Д. е от рода на А.
Т..Нивата била близо до овраг, скА..
В нотариалната преписка, въз основа на която е издаден констативния нотариален акт в полза на С. К . О.е се съдържа декларация, подписана от него , с която същия като молител в нотариалното производство е декларирал, че имената И. Х.Ю. СА.в и И. Х.Ю. И.ов, са имена на едно и също лице, така както това лице е записано в Удостоверение за наследници изх. № *** г.на Кметство – с. ***, общ. ***, и в документи на ПК – *** / Решение по чл. 18ж ППЗСПЗЗ № 32/ П от 15.02.1995 г.), са имена на едно и също лице.
Установява се от останА.те представени по делото писмени доказателства, че тези две лице с лично име И. не са едно и също лице, тъй като единия от тях е роден на *** г. и починал на ***г., а наследодателя на ищцата е с имена И. Х.Ю. СА.в е роден на *** г. и е поч инал на *** година, в полза на чийто наследници е възстановено в реални/ възстановими граници отнето му право на собственост по отношение на процесния недвижим имот, с решението на ПК по чл. 18ж ППЗСПЗЗ № 32/ П от 15.02.1995 г.
При правилно разпределена доказателствена тежест не се установява наследниците на този наследодател да са упражнявА. правото си насобственост върху спорния имот, лично или чрез другиго, съответно възмездно или безвъзмездно, като нива или по друг начин , както и да са извършвани по отношение на същия имот конкретни актове и действия на управление за времето от възстановяването му на 15.02.1995 г. до 14.07.2017 г. – датата на на коьято ответника се е снабдил с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, основано на десетгодишно давностно владение. На против установява се както от писмените доказателстав, така и от тръденита на ищцата в исковата молба, че едва в края на м.октомври 2020 г., тя е пристъпила към регистриране на правата си на собственост по отношение на възложения й с делбеното решение земеделски имот, когато е узнала за издадения в полза на ответниците нот.акт за собственост и е депозирала жалба до МВР.
При установеното по-горе ог фактическа страна, окръжният съд направи следните правни изводи:
Предявеният ревандикационен иск от ищцата се явява неоснователен и недоказан, като този съд напълно споделя изводите на правени от КРС , като препраща към мотивите на реайонния съд на осн.чл.272 от ГПК.
Окръжният съд обаче дължи да добави следното:
Всяка от страните в случая се легитивмира с акт за собственост, като този на ищцата дори не е бил надлежно вписан в СВ, с оглед оповестителното му действие.
Установява се по несъмнен начин ,че ответниците са осъществувА. фактическа власт върху спорната нива, като този съд намира осъщесдтвяваното от тях влъдение за несъмнено и явно, тъй като са извършвани явни действия по стопанисването му понвече от 10 години, преди снабдяването с констативен нот.акт.Въз основа на обработването и засяването на нивата и прибирането на плодовете от нея от страна на покойния ответник С. О. и неговата съпруга Б. О., всички вкл.и собствениците на имота са могли да узнаят за тяхната фактическа власт с намерение за своене на поцесната нива, за каквато власт са нА.це неоспорени от ищцата гласни доказателства.Именно чрез стопанисването на имота се разкриват признаците на владението, тъй като по този начин владелецът извършва действията, които са в правомощията на собственика ,В 3 случая това владение от страна на ответниците е продължило повече от десет години, след като им е било предадено от трети за спора лица, това владение не е било прекъсвано или обезпокоявано от предвидения 10-годишен сорк поради което по отношение на тях са установени предпоставките на чл.79 от ЗС за придобиване собствеността на процесната нив по давност, а за ищцата съответно изгубване на правото на собственост върху същата съгласно чл.99 от ЗС, тъй като това право е придобито от други и това са ответниците.