Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 174 от 17.03.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 2728/2022
Вид
Решение № 174
Подписан
17.03.2023
В сила
17.03.2023
Състав
Снежина Колева, Петя Попова, Петър В. Сантиров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. София, 17.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежина К.

Членове:

Петър В.. Сантиров

П. Попова при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова като разгледа докладваното от П. Попова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221100602728 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 21.04.2022 г. по н.ч.х.д. №6532/2020 г. по описа на СРС, 129-ти състав е признал подсъдимия Б. И. Я. за виновен в това, че на 01.02.2020 г. в гр. София, чрез личния си профил в социалната мрежа

„Фейсбук“ профил ******* https://www.facebook.com/******* е казал нещо унизително за честта и достойнството на А. Г.

Л.: „Този е биячът в униформа и с власт“, като обективирал това изказване в надпис, поставен върху снимка на А. Л., в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК: мл.експерт, ТП „Възраждане”, Сектор „Охранителна Полиция“ при 03 РУ- СДВР и по повод изпълнение на службата му и обидата е нанесена публично и разпространена по друг начин - чрез социалната мрежа „Фейсбук“ - престъпление по чл.148, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.146, ал.1 от НК. Наложено е наказание „глоба“ в размер на 3000,00 /три хиляди/ лева и наказание „обществено порицание“, което да се изпълни чрез обявяване за срок от 2 /два/ месеца на диспозитива на присъдата на видно място в сградата на съответната районна администрация към Столична община, по постоянен адрес на подс. Б. И. Я. - гр. София, ул.

„************** както и чрез публикуване във Фейсбук профила на пострадалия А. Г. Л. за същия срок и по негово желание.

Със същата присъда подсъдимият Б. И. Я. за виновен в това, че на 01.02.2020 г. в гр.

София, чрез личния си профил в социалната мрежа „Фейсбук“ - профил ******* https://www.facebook.com/******* е разгласил позорно обстоятелство за А. Г. Л. със следното съдържание: Полицаят от 3-то РУ на МВР, който първи дойде да „профилактира“ и плаши баба С.! Извикан е от администрацията на дома в *******“, в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1,6. „а“ от НК - мл.експерт, „Възраждане”, Сектор „Охранителна Полиция” при 03 РУ- СДВР и по повод изпълнение на службата му и клеветата е 1 разпространена публично и по друг начин – чрез социалната мрежа „Фейсбук“ - престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.147, ал.1, пр.1 от НК. Наложено е наказание „глоба“ в размер на 5000,00 /пет хиляди/ лева и наказание „обществено порицание“, което да се изпълни чрез обявяване за срок от 2 /два/ месеца на диспозитива на присъдата на видно място в сградата на съответната районна администрация към Столична община, по постоянен адрес на подс. Б. И. Я. - гр. София, ул. „************** както и чрез публикуване във Фейсбук профила на пострадалия А. Г. Л. за същия срок и по негово желание.

На осн. чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия Я. е наложено общо най-тежко наказание, а именно наказание „глоба“ в размер на 5000,00 /пет хиляди/ лева и наказание „обществено порицание“, което да се изпълни чрез обявяване за срок от 2 /два/ месеца на диспозитива на присъдата на видно място в сградата на съответната районна администрация към Столична община, по постоянен адрес на подс.Б. И. Я. - гр. София, ул. „************** както и чрез публикуване във Фейсбук профила на пострадалия А. Г. Л. за същия срок и по негово желание.

На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия Я. са възложени разноските по делото.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба и допълнение към същата от адв. А., упълномощен защитник на подсъдимия Я., с които атакуваният първоинстанционен акт се оспорва като незаконосъобразен, необоснован и несправедлив.

Наведени са доводи за постановяване на присъдата от незаконен състав, както и че е допуснат запис на съдебните заседания в нарушение на чл. 311, ал. 3 вр. чл. 237-чл.239 от НПК. На следващо място са изложени възражения касателно дадената правна квалификация от първия съд, като се твърди, че двата инкриминирани израза е следвало да бъдат квалифицирани като едно деяние по чл. 147 от НК, а не като две отделни деяния – обида и клевета, извършени в условията на идеална съвкупност. Поддържа се становището, че инкриминираните изрази представляват твърдение за конкретни обстоятелства, узнати от други източници, поради което същите не са съставомерни. Предвид твърденията за погрешна правна квалификация се навеждат и доводи, че е нарушено правото на защита на подсъдимия с отказа на първоинстанционния съд да събере доказателства относно възникването и развитието на събитията в дома за стари хора на 30.01.2020 г. спрямо свидетелката Й.К.. Твърди се, че по този начин подсъдимият е възпрепятстван да ангажира доказателства съгласно чл. 147, ал. 2 от НК. С тези аргументи се отправя искане към въззивната инстанция за отмяна на атакуваната присъда и за постановяване на нова такава, с която подсъдимият Я. да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения.

Постъпило е възражение от адв. М., повереник на тъжителя Л., с което се оспорват въззивната жалба и допълнението към нея. Намират наведените доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд за неоснователни, доколкото правомощие на съда е да отхвърли конкретни доказателствени искания, като изложи мотивите си за това. Изразява съгласие с изводите на СРС, че извън предмета на доказване стои комуникацията между свидетелката К. и тъжителя Л.. Излага аргументи относно правилното прилагане на материалния закон касателно дадената от районния съд квалификация. Намира наложеното на подсъдимия наказание за справедливо. Моли въззивната жалба на защитата да бъде оставена без уважение, а присъдата потвърдена като законосъобразна, обоснована и справедлива.

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че обжалваната присъда е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

В открито съдебно подсъдимия и неговите защитници адв. М. и адв. Т. поддържат 2 подадената въззивна жалба. Навеждат се доводи за превратен и непълен анализ на събрания доказателствен материал, като се излага собствен такъв. Твърди наличие на противоречие в изводите на съда касателно квалифициращия признак относно нанасянето на обидата по повод изпълнението на служебните задължения от страна на частния тъжител. Оспорва се извода на районния съд, че подсъдимият е целял публикацията да бъде възприета от тъжителя. Излагат се доводи за обективна и субективна несъставомерност на деянията, за които подсъдимият е признат за виновен от първата инстанция. Оспорва се авторството на престъплението обида. Алтернативно се моли наказанието да бъде определено при условията на чл. 55 от НК. Претендират разноски по делото.

Повереникът на частния тъжител оспорва подадената въззивна жалба и моли присъдата да бъде потвърдена като законосъобразна, обоснована и справедлива. Излагат се съображения за съставомерност на поведението на подсъдимия по повдигнатите обвинение, като се оспорват доводите на защитата, изложени в откритото съдебно заседание. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна.

Частният тъжител Л. поддържа изложеното от повереника си.

Подсъдимият в правото си на лична защита поддържа заявеното от защитниците си.

Твърди, че по делото са налице редица противоречия, които не са били обсъдени от районния съд. Моли въззивният съд да ги вземе предвид.

В правото си на последна дума моли да бъде оправдан.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, подадена от защитата, както и доводите, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:

Въззивният съд намира за необходимо на първо място да обсъди възражението за постановяване на присъдата при абсолютно съществено процесуално нарушение – незаконен състав поради наличие на основание за отвод. Настоящият съдебен състав не споделя изложените във въззивната жалба доводи за наличие на незаконен състав.

Неколкократно в хода на първоинстанционното съдебно следствие защитата е искала отвод на състава, разглеждащ делото, с мотиви, че съдията докладчик оставя без уважение искането за допускане на очна ставка между свидетелите. Съдът е ръководно решаващ орган в хода на съдебното производство, като в правомощията на същия е да прецени дали събирането на доказателства и доказателствени средства е допсутимо и относимо към главния предмет на доказване. Защитата има право с оглед доказване на своята теза да иска събиране на доказателства, но отказът на съда да уважи искането не може да се третира като основание, обуславящ предубеденост на съда. В конкретния случай районният съд неколкократно е бил сезиран с едно и също доказателствено искане за допускане на очна ставка, която същият е преценил, че не е необходимо да допуска. В случая не се касае до оставяне без уважение на различни доказателствени искания, а само на едно конкретно, поради което не може да се възприеме тезата за предубеденост на състава. Напротив, видно от развилото се съдебно следствие районният съд е допускал събиране както на поисканите от обвинението, така и на поисканите от защита доказателства чрез разпит на посочени от тях свидетели, чрез събиране на писмени доказателства. Ето защо, въззивният съд намира, че районният съд не е бил предубеден, поради което не са били налице основания за отвод на същия.

Пристъпвайки към проверка на фактическите констатации на първата инстанция, въззивният съд, при самостоятелния си прочит на данните по делото, намери фактическата обстановка описана в мотивите на присъдата за правилно установена, изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства, коментирани в тяхната съвкупност. При това контролираната инстанция, при установяване на правно-релевантните 3 факти не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика.

След извършен собствен анализ на същите, настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която не се различава съществено от приетата от първата инстанция:

Тъжителят А. Г. Л. изпълнявал длъжността мл.експерт, ТП „Възраждане”, Сектор „Охранителна Полиция” при 03 РУ- СДВР. На 30.01.2020г. на личния му мобилен телефон го потърсила за съдействие свидетелката А.С. - управител на Дом за стари хора /ДСХ/, находящ се в гр. София, жк.„*******, за извършване на проверка на три лица, които са посетители в ДСХ и след покана отказали да го напуснат. На така подадения сигнал той се отзовал съвместно с колегата му - свидетелят И.К., с когото посетили ДСХ. На място управителят на дома им обяснила, че две лица от мъжки пол и едно от женски са нарушили Заповед е №02/24.01.2020г. на Директора на ДСХ, съгласно която е забранено външни лица да посещават дома за периода на обявената към 30.01.2020г. грипна епидемия от РЗИ. С. поискала съдействие от служителите на реда да бъде установена самоличността на лицата, тъй като отказват да се представят, както и да бъдат изведени от ДСХ.

Влизайки в стаята, която охранителят и управителят на ДСХ им посочили, в присъствието на свидетелката С. и на други служители от ДСХ, тъжителят Л. и неговият колега И.К. установили, че едно от лицата, в последствие установена като Й.ка Р. К., прави видеоклип с мобилния си телефон. При влизането на полицейските служители тя насочила мобилния си телефон към тъжителя Л. и го приближила в непосредствена близост до лицето му. Той инстинктивно хванал с ръка телефона на свидетелката К., като обяснил, че няма право да го снима и че те са повикани за съдействие, във връзка с нарушение на заповедта на управителя на дома. Имало известно боричкане за телефона, но в крайна сметка същият не е бил отнет от свидетелката Й.К..