Решение № 949 от 15.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 949 гр. София, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Г.

Асен Воденичаров при участието на секретаря Красимира Г. Г. като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело № 20231000500335 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 263254 от 04.11.2022 г., постановено по гр. д eло № 17279/2018 г. на СГС, ГО, 12-ти състав, са отхвърлени предявените от С. С. Д. срещу „Д.и 1991“ ООД искове с правно основание искове чл. 49, вр. чл. 45, ал.

1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 60 `000.00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, претърпени от ищеца в следствие на възникнали пукнатини и пропадания в плочите на сутерена и първия етаж на собствената му жилищна сграда, находяща се в на ул. „Вежен“ № 21 в град София, ведно със законната лихва от 28.12.2018 г., както и за заплащане на сумата от 2`271.20 лв. - мораторна лихва за периода от 15.08.2018 г. до 28.12.2018 г.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът С. Д., който в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост. Поддържа, че първоинстанционният съд е обсъдил само част от събраните доказателства по делото и така е достигнал до погрешен извод за неоснователност на исковете, при все, че наличието на пукнатини се доказвало по категоричен начин от заключението на техническата експертиза, а от показанията на свидетеля П.

1 се установявало, че в сградата от 2016 година не е имало такива до започване на строежа в съседния имот през 2018 г. Излага, че не следва да доказва вина, за да бъде ангажирана отговорността на ответника, а причинната връзка между действията на работниците на ответника и възникналите вреди е установена в конструктивното становище на инж.С. и от показанията на свидетеля П.. Поради изложеното моли решението да бъде отменено и вместо него исковите претенции да бъдат уважени.

Въззиваемата страна „Д.и 1991“ ООД оспорва жалбата по съображения, изложени в депозирания в срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор, като поддържа нейната неоснователност и моли решението да бъде потвърдено.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта само в обжалваната му част, а относно проверката на правилността му той е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд - София намира следното:

Предявени с а обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от С. С. Д. против „Д.и 1991“ ООД за присъждане на обезщетение в размер на 60 000 лева за имуществените вреди, причинени в резултат на възникнали пукнатини и пропадания в плочите на сутерена и първия етаж на жилищна сграда, собственост на ищеца и находяща се на ул. “Вежен“ № 21 в гр.София, вследствие на предприет строеж на калкан от страна на ответника без да бъдат предприети съответните мерки за опазване целостта на съседната съществуваща сграда, както и за заплащане на сумата от 2 271.20 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2018 г. до 28.12.2018 г.

За да бъде ангажира деликтната отговорност по реда на чл.45-49 от ЗЗД е необходимо да са налице следните предпоставки в тяхното кумулативно единство: вреда, деяние (действие или бездействие), противоправност, причинно-следствена връзка между деянието и вредата и вина, която по силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното. Липсата на някой от посочените елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане влече неоснователност на иска, предявен на посоченото основание. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на работа за вредите, причинени при или по повод извършването на тази работа, е за чужди виновни и противоправни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително гаранционна функция и е обективна, но произтича от вината на натоварените с изпълнение на работата лица – т.6 от ППВС № 7/1959 г.

В конкретния случай вредата за ищеца произтича от безспорно установения факт, че същият е собственик на дворно място с площ от 315 кв.м., представляващо УПИ ХVI-187, идентичен с УПИ ХIV-187, в кв. 238, по плана на гр.София, ж.к.“Лозенец“, ведно с построените в него жилищни 2 сгради, сред които и жилищна сграда на три етажа със сутерен и гараж, в която според показанията на св. П. след започналия строеж на калкан в съседното дворно място се появили пукнатини и пропадания в плочите на сутерена и първия етаж. Вредоносното деяние, според твърденията в исковата молба, се свежда до предприетото от страна на ответното дружество строителство на нова шестетажна хотелска сграда, разположена на калкан със съществуващата жилищна сграда, собственост на ищеца, въз основа на издадено разрешение за строеж „Градски хотел“ в УПИ ХIII-186, в кв. 238, по плана на гр.София, ж.к.“Лозенец“, с административен адрес: ул.“Вежен“ №21.

Липсва, обаче, елементът противоправност от фактическия състав на непозволеното увреждане. Това е така, защото всички действия по строежа, включително изкопът, са били разрешени от съответния държавен орган, видно от приетото като доказателство по делото Разрешение за строеж № 136/20.12.2017 г., допълнено със Заповед № РЛЦ 18 –РА-043/03.07.2018 г., на Гл.Архитект на Район Лозенец, касаеща „Част Конструктивна – укрепване на изкопа“ и одобрените строителни книжа към него. Следователно, след като са разрешени от компетентния орган и в съответствие с неговите предписания, действията са дефинитивно позволени и правомерни. Вещите лица са установили, че вместо първоначално предвиденото укрепване на изкопа чрез анкериране в съседни имоти е избрано укрепването на изкопа да бъде изпълнено като пилотна стена, обединена чрез разпонки. Експертите са на мнение, че изградената 6-етажна хотелска масивна сграда не застрашава конструктивната цялост на процесната къща на ищеца, като видно от приложеното конструктивното становище от месец август 2018 г., не са констатирани външни пукнатини по фасадите на същата сграда. Твърдението в исковата молба, на което се основава претенцията за обезвреда, че работниците на ответника не са положили достатъчно грижи за укрепването на изкопа по регулационната граница с имота на ищеца и в резултат на това са се получили пукнатини и пропадания, не се установява. Напротив, същото се явява пряко опровергано от заключението на съдебно-техническата експертиза, в т. 5 от която е изяснено, че след като на 27.04.2018 г. строителят, проектантът и надзорната фирма са установили, че нивото на основите на съседната сграда е по-високо от приетото, е предписано пилотно укрепване, одобрено със Заповед от 03.07.2018 г., и едва след извършване на това укрепване в периода от 05 до 10 юли 2018 г., е бил извършен самият изкоп до кота 570.17, приует на 12.07.2018 г., т.е. изкопът несъмнено е бил извършен след пилотното укрепване на граничния участък с процесната сграда. На следващо място, по делото не се установява и причинноследствена връзка между деянието и вредата. От приетата експертиза се установява, че констатираните вътрешни пукнатини в приземния етаж, по подовете, на едното стълбищно стъпало, в близост до кръгъл отвор на ревизионна шахта в приземния етаж, както и няколко коси пукнатини по стени в близост до пода в приземния етаж, не се нуждаят от укрепване и не застрашават конструктивната цялост на къщата. Според експертите типът и 3 характерът на пукнатините предполагат и други причини за въздействие върху сградата. Появяването им може да е провокирано от занемареното състояние на къщата, амортизацията

, неподдържането, слягането на сградата и не на последно място – да се дължат на стръмния релеф с профилиран скат и подпорни стенички в двора, както и на стари слягания, недостатъчна дълбочина на основите на процесната къща, проблеми с отводняването и старо продължително оводняване между процесната къща и находяща се наблизо с компроментиран покрив стара жилищна сграда.

Състоянието на сградата се потвърждава и от свидетелските показания на инж.Д. Ц. – осъществявал строителен надзор на строежа на ответното дружество.

След като по делото са налице данни за извършени правомерни и позволени действия по строежа на 6-етажната сграда от работници на ответното дружество, както същевременно липсват такива, сочещи на причинно-следствена връзка между констатираните пукнатини в приземния етаж, по подовете от една страна, и и укрепването при строежа на 6-етажния хотел, от друга, следва да се приеме, че предпоставките за ангажиране на гаранционната отговорност на ответното дружество като възложител на работата не са се осъществили в своята цялост, поради което предявеният иск с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен. Само времевото съвпадане на пукнатините в къщата на ищеца с началото на строежа не е достатъчно. Поради неоснователност на главния иск за присъждане на обезщетението за вреди по чл. 49 ЗЗД следва да бъде отхвърлена и претенцията за присъждане на обезщетение за забавата по чл. 86 ЗЗД предвид акцесорния ѝ характер.

Изводите и на двете инстанции съвпадат, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемото дружество „Д.и 1991“ ООД се следват разноски за въззивната инстанция в размер на 2900 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 263254 от 04.11.2022 г., постановено по гр.д.№17279/2018 г. по описа на СГС, ГО, 12-ти състав ОСЪЖДА С. С. Д. с ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр.София, бул.

„Патриарх Евтимий“ № 31, ет.1, да заплати на „Д.и 1991“ ООД, с ЕИК131210268, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Хубча“ № 16, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 2 900 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

4

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5