Решение № 391 от 20.10.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. Перник, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря ГЛОРИЯ Р. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20261720201137 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V, Глава трета от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, чл.58д и следващите.

Образувано е по жалба от В. И. В. с ЕГН **********, чрез пълномощник – адв. Н. Ц., срещу Наказателно постановление №26-1158000676/21.04.2026г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Перник, с което на основание чл.175, ал.3, предл.1-во от Закона за движението по пътищата са му наложени административни наказания: глоба в размер 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за 6 /шест/ месеца, за това, че на 19.02.2026г., 13.33 часа, в гр. Перник, път I-6, управлявал МПС – товарен автомобил „Рено Канго“ с рег. №*****, което не е регистрирано по надлежния ред /регистрацията му е прекратена служебно на 03.02.2026г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП – нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено като издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се възражения, че неправилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност, тъй като деянието не е извършено виновно.

В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично.

Пълномощникът му допълва доводите за незаконосъобразност на наказателното постановление. Позовавайки се на задължителна съдебна практика по приложението на чл.175, ал.3 от Закона за движението по пътищата - Тълкувателно постановление №2 /05.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, постановено по тълкувателно дело №3/2022г., 1 застъпва теза, че вмененото нарушение не е доказано от субективна страна.

Претендира присъждане на направените от жалбоподателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към преписката моли наказателното постановление да бъде потвърдено като издадено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. В съдебно заседание представител не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 19.02.2026г., 13.33 часа, в гр. Перник, път I-6, км. 86+500, М. К. М. и А.Е.М. - мл. автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник, спрели за проверка водач на товарен автомобил „Рено Канго“ с рег.

№*****, движещ се в посока от ул. Юрий Гагарин към град Радомир. След преглед на документите представени от него полицейските служители установили самоличността му – В. И. В. с ЕГН **********. При извършена служебна справка в информационните масиви на МВР установили, че същият е собственик на управляваното МПС, но регистрацията на последното е прекратена служебно на 03.02.2026г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.

Във връзка с тези констатации срещу В. В. било образувано административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение GA №4982569 от 19.02.2026г., като актосъставителят приел, че като собственик на МПС В. виновно е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Непосредствено след съставянето му актът бил предявен на жалбоподателя, същият го подписал и приел връчения му препис. В съдържанието на акта било отразено, че няма възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Със съставянето на акта били иззети свидетелството за управление на водача, свидетелството за регистрация на МПС и двете регистрационни табели.

Издадена била и ЗППАМ №1810313 от 19.02.2026г. по чл.171, ал.1, т.1, б.з, подточка „гг“ от ЗДвП.

Преди приключване на проверката на контролните органи била представена полица за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с начален момент на действие на договора 14.42 часа на 19.02.2026г., поради което свидетелството за регистрация и регистрационните табели били върнати на водача. Въз основа отстраняване на нарушението и след уведомление от Гаранционния фонд на същата дата прекратената регистрация на автомобила служебно била възстановена съгласно чл.574, ал.11 във вр. с ал.6 от Кодекса за застраховането.

След запознаване с материалите по административнонаказателната преписка АНО констатирал признаци на извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК, поради което на основание чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН прекратил административнонаказателното производство, образувано с акта по-горе, и 2 изпратил материалите на съответния прокурор.

Въз основа на тях в Районна прокуратура – Перник била образувана преписка с №873/2026г. След анализ на съдържащите се в нея данни, с постановление от 04.03.2026г. прокурор при РП – Перник отказал образуване на наказателно производство за извършено престъпление от общ характер и прекратил преписката. Приел, че извършеното от В. В. деяние формално изпълва обективните признаци на престъпния състав по чл.345, ал.2 от НК, но не са събрани доказателства то да е извършено виновно, с пряк умисъл, което изключва приложение на наказателна репресия срещу дееца. Изложил е и съображения и за по-ниска степен на обществена опасност на деянието, което евентуално следва да се третира като администартивно нарушинеие. Ето защо прокурорът е постановил препис от постановлението да се изпрати на директора на ОДМВР – Перник, за преценка осъществен ли е виновно състав на административно нарушение по Закона за движението по пътищата, с оглед евентуално реализиране административнонаказателна отговорност на В. В..

На 21.04.2026г., след получаване на препис от постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1-во от ЗДвП ангажирал административнонаказателна отговорност на В. В. за установеното нарушение по чл.140, ал.1 от с.з. в качеството му на собственик на МПС .

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид събраните по делото писмени доказателства – заверено копие на АУАН серия GA, №4982569 от 19.02.2026г., Постановление на РП – Перник от 04.03.2026г. за отказ да се образува досъдебно производство, писмо с рег.

№УРИ 115800-7905/09.07.2026г. от началник сектор ПП – ОДМВР – Перник, заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР.

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и основателна.

При извършване на цялостна служебна проверка за законосъобразност съдът намери, че в развилото се срещу жалбоподателя административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото му на защита и да са опорочили законосъобразността на обжалвания акт.

Наказателното постановление е издадено в условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН, при спазване на императивните изисквания към съдържанието му и в съответствие с процесуалните правила. Доказана е и материалната компетентност на административнонакзаващия орган, правомощията на когото произтичат от приетата като писмено доказателство по делото заповед, рег. №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.

По същество:

Жалбоподателят е наказан за това, че е управлявал МПС, негова собственост, което не е регистрирано по надлежния ред, тъй като регистрацията му е била служебно прекратена на основание чл.143, ал.10 от 3

ЗДвП. Наказването е осъществено след постановен отказ да се образува наказателно производство за престъпление по чл.345, ал.2 от НК.

В тази хипотеза е допустимо на дееца да се ангажира административнонаказателна отговорност за това деяние, тъй като едновременно с признаците на престъплението по-горе, то осъществява и обективните признаци от състава на административното нарушение по чл.

175, ал.3, вр. чл.140, ал.1 от ЗДвП. Разграничителният критерий при конкуренция между наказателна и административнонаказателна отговорност в случаите, когато едно и също общественоопасно деяние е криминализирано като престъпление, но съществува и като административно нарушение, каквото е и управлението на моторно превозно средство, нерегистрирано по надлежния ред, е степента на обществената опасност на конкретното деяние.

По тази причина в хипотезата на чл.33, ал.2 от ЗАНН изводите на прокурора относно вината и степента на обществена опасност на извършеното деяние принципно не изключват възможността деецът да бъде наказан за същото деяние по административен ред за извършено от него административно нарушение. Именно по тази причина, прокурорът изрично е постановил препис от Постановлението за отказ да се образува ДП да се изпрати на директора на ОДМВР - Перник за преценка на основанията за реализиране на административнонаказателна отговорност на В. В. за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП. В такава хипотеза обаче, суверенно право на АНО е да прецени налице ли са основанията за наказване по чл.53, ал.1 от ЗАНН след извършване на самостоятелен анализ на доказателства по преписката, а при необходимост и след събиране на нови такива.

От съдържанието на обжалваното наказателно постановление се установява, че същото е било издадено в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН въз основа полученото постановление за отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр. № 873/2026г. по описа на РП – Перник, от което може да се направи извод, че АНО е приел, че има осъществен състав на административно нарушение, че негов автор е В. В. и че същият е го е извършил виновно в качеството му на собственик на МПС.

В действителност, събраните по делото доказателства, които съдът кредитира, установяват, че В. В. не е притежавал управляваното на датата на проверката МПС, тъй като същото е било собственост на друго лице - Ю.Р.А., ЕГН **********. Информация в този смисъл е предоставена от административнонаказващия орган в писмо, рег. №УРИ 1158007905/09.07.2026г., същото обстоятелство е установено и по прокурорската преписка, предвид изложените в акта на прокурора фактически обстоятелства.

Безспорно, субект на нарушението по чл.175, ал.3, вр. чл.140 от ЗДвП е водачът, който управлява нерегистрирано по надлежния ред моторно превозно средство, без значение дали същият е собственик или управлява чуждо МПС. Този факт обаче има значение досежно изследване субективната съставомерност на деянието, предвид следното:

Разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП предвижда, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено 4 уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Съгласно посочената разпоредба Гаранционният фонд уведомява компетентния орган да прекрати регистрацията на автомобила едва след като е уведомил собственика по реда на чл.574, ал.10 от Кодекса за застраховането, че застрахователният договор е бил прекратен, и след като на последния е дадена възможност в предвидения в разпоредбата 14-дневен срок да представи доказателства за наличие на нов сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.

По делото не са представени доказателства собственикът на МПС да е бил уведомен от Информационния център към ГФ за прекратяването на застрахователния договор. Липсват и доказателства да е уведомяван за самото прекратяване на регистрацията на автомобила от Сектор „Пътна Полиция“ – Перник, каквото задължение структурата на МВР продължава да има и след изменението на чл.143, ал.10 от ЗДвП /ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г./ съгласно чл.18б, ал.2 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Публично достъпен регистър за проверка статуса на регистрацията на ППС няма.