Решение № 63 от 14.02.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Враца, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20221420200789 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ц. А. И. от гр.Криводол против НП№22-0967001509/09.08.2022 г. на Началник група към ОДМВР-Враца, сектор „ПП”Враца, само в частта, с която за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание на основание чл.174, ал.1,т.2 ЗДвП-глоба от 1000.00 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 12 месеца. В жалбата изрично е посочено, че не се оспорват фактите относно управлението на МПС и начина на извършване на първоначалната полицейска проверка с техническо средство, отчело положителен резултат за употреба на алкохол. Твърдят се последващо допуснати съществени нарушения на Наредба №1/19.07.17 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол..., при последващото явяване на жалбоподателката в съответното лечебно заведение за даване на кръвна проба от обслужващия медицински персонал. На тази база се обосновава и искане за отмяна на НП.

В с.з. и представена допълнителна писмена защита, жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателката, с идентични 1 аргументи и искания.

Ответната страна, редовно призована не е ангажирала представител и становище по жалбата. В придружителното писмо към преписката се иска единствено потвърждаване на НП.

След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно легитимирано лице в законово установения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН.

Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

На 09.07.22 г. около 00.45 ч., в гр.Криводол, ул.“П.Пенев“ до №27, полицейските служители-св.Д.Д. и св.А.Й. спрели за проверка л.а.”Фиат Мареа 1.9 ЖТД” с рег.№*****, управляван от жалбоподателката И.. Същата е изпробвана с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, който отчел наличие на алкохол от 1.04 промила. На място срещу жалбоподателката е съставен АУАН№714974/09.07.22 г. за извършено административно нарушение по чл.5, ал.3,т.1 ЗДвП, както и за второ нарушение по чл.100, ал.1,т.1 ЗДвП, което в случая е извън предмета на съдебния контрол.

Едновременно с АУАН е издаден и талон за медицинско изследване №095339/09.07.22 г. с дадени указания за явяване за в СпО към МБАЛ“Хр.Ботев“ в срок до 120 мин. от връчване на талона за даване на кръвна проба за мед.изследване.Всички съставени документи –талон за медицинско изследване и АУАН са подписани лично от жалбоподателката, без възражения.

При липса на последващо подадени такива в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН против АУАН и при липса на данни за дадена кръвна проба, е последвало издаването на обжалваното НП, с което за извършеното нарушение по чл.5, ал.3,т.1 ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП, жалбоподателката е санкционирана с глоба от 1000.00 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 12 месеца.

Изложената до тук фактически положения, свързани с време, място и начин на извършване на полицейската проверка и констатираното нарушение, в т.ч. откъм съставени надлежно документи, връчване и подписване, 2 положителен резултат от пробата с техническото средство „Алкотест дрегер“, неговата годност и изправност, принципно не са спорни между страните и се установяват еднопосочно и безпротиворечиво от всички налични доказателствени източници по делото- св.показания на полицейските служители Д.Д. и А.Й. и останалите материали от приложената административна преписка-талон за медицинско изследване, разпечатка от техническото средство, протокол за техническа проверка на техническото средство и др. Едновременно с това и както се посочи по-горе, в случая жалбоподателката също не оспорва тези факти. Според изложените в жалбата твърдения, единственият спорен факт е за това дали след извършената полицейска проверка с техническо средство и в рамките на даденото с талона за медицинско изследване време, жалбоподателката се е явила за даване на кръвна проба в съответното лечебно заведение, но й е отказано медицинско изследване в нарушение на Наредба №1//19.07.17 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол...

Относно този спорен факт, от страна на жалбоподателката са ангажирани свидетелските показания на В.А. /нейн племенник/. Според същите /обобщено/, след извършване на полицейската проверка с техническото средство и отчетената от него положителна проба за алкохол и в рамките на даденото с талона за медицинско изследване време, жалбоподателката и той пристигнали в гр.Враца „в спешното“, с цел даване на кръвна проба за алкохол.Междувременно обаче, собственото му здравословно състояние рязко се влошило, наложило спешното му собствено приемане и медицинско обслужване от наличния медицински персонал.След това оказване на спешна медицинска помощ на самия него и на други лица, се оказало, че времето за даване на кръвна проба от жалбоподателката е изтекло, поради което „докторите, отказали да вземат кръв“.

При преценката си за достоверност на тези показания, съдът отчете на първо място близката родствена връзка на свидетеля с жалбоподателката, изначално индицираща на евентуална недостоверност и недобросъвестност.

На следващо място се отчете, че свидетелят не може да уточни в показанията си, кое лечебно заведение са посетили той и жалбоподателката-ЦСМП-Враца или СпО към МБАЛ“Хр.Ботев“-Враца, които са различни лечебни заведения.

На следващо място се отчете, че свидетелят твърди, че присъствайки още при 3 първоначалната полицейска проверка и извършената проба с техническо средство на жалбоподателката, „...полицаите я караха да надува неколкократно дрегера..., тъй като той не отчиташе“.В тази им част показанията категорично се опровергават от данните от приложената разпечатка от техническото средство, в която извън отчетената еднократно, годна положителна проба за алкохол, не се съдържат данни за други некачествено отчетени проби.Нещо повече, самата жалбоподателка не твърди и не оспорва начина на първоначалната проверка с техническото средство и отчетените от него стойности. На следващо място, съдът съпостави наличните свидетелски показания на двамата полицейски служители-св.Д.Д. и А.Й., които добросъвестно свидетелстват, че след издаване на АУАН и талона за медицинско изследване, но в рамките на указаното в последния време за явяване на жалбоподателката за кръвно изследване, са посетили СпО към „МБАЛ“Хр.Ботев“, за да проверят дали тя се е явила и дала кръвна проба. Там на място установили, че жалбоподателката макар и да присъства лично, присъства по друг повод, без да се е регистрирала с цел явяване и даване на кръвна проба. Относно този факт, първият свидетел е категоричен и твърди, че „... на регистратурата ни заявиха, че същото лице не е идвало да дава кръв.Ние видяхме жалбоподателката на място в центъра, но тя заяви, че е по друг повод там, защото на нейн приятел му е лошо и са го докарали да го преглеждат.“.Вторият свидетел А.Й. също е категоричен и свидетелства за това, че „...тя беше там с още две лица, но служителите на лечебното заведение казаха, че не се е регистрирала да дава кръв и не знаят защо е там.Изчакахме да изтече времето, пак проверихме и установихме, че не беше дала кръв.В рамките на времето, което й беше дадено, тя беше там, но не е дала кръв, дори не се беше регистрирала, че желае да даде.“. В подкрепа на въпросните показания на двамата полицейски служители са и данните от изисканите служебно и приобщени от съда две справки-едновременно и от ЦСМП-Враца и от СпО към МБАЛ“Хр.Ботев“-Враца, според които за релевантния времеви период, няма регистрирани явявания на жалбоподателката за даване на кръвна проба в амбулаторните журнали на двете лечебни заведения.

На последно място, съдът отчете и действащата законодателна уредба по Наредба №119.07.17 г., съгласно чийто чл.13-ти- „при явяване на лицето за медицинско изследване в амбулаторния журнал на лечебното заведение се 4 вписват датата и часът на явяване, номерът и датат на издаване на талона за медицинско изследване,... и др.“. По аргумент от чл.12, ал.3, вр.ал.4, изр.последно от същата Наредба, отказ от медицинско изследване е възможен само в хипотезата на невъзможност за лична идентификация на лицето, при което този отказ изрично следва да се впише и отрази в последващо издаден протокол за медицинско изследване, издаден от съответния медицински специалист. При всички случаи този възможен отказ, обективиран в протокол за медицинско изследване е възможен само при и след първоначално явяване на лицето и надлежната му първоначална регистрация в амбулаторния журнал на лечебното заведение. В Наредбата не е предвидена изрично хипотеза на възможен отказ за медицинско изследване в случаите на „закъсняло явяване“ спрямо посоченото в талона за медицинско изследване време, което означава, че лечебното заведение няма право да откаже медицинско изследване на това основание и следва да го извърши, стига преди това обаче, лицето да се е явило и надлежно регистрирало в амбулаторния журнал, заявявайки желание за това.

В обобщение на всичко гореизложено, съдът счете коментираните показания на св.В.Й. за недостоверни, необективни и нелогични, поради което и не ги кредитира.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съдът не констатира допуснати при съставяне на АУАН и НП процесуални нарушения от категорията на съществените и представляващи формално основание за отмяна на НП. АУАН и НП са съставени от компетентни органи, в сроковете по чл.34 ЗАНН и съдържат всички задължителни реквизити, съгласно чл.42 и чл.57 ЗАНН. В случая съществени процесуални нарушения не се сочат и твърдят и от страна от самата жалбоподателка.

От материално-правна страна, процесното НП в обжалваната му част също се явява правилно и обосновано.По делото безспорно се установи, че на инкриминираните време и място, жалбоподателката е управлявала МПС след употреба на алкохол, установена по надлежния ред с първоналано изследване с оторизирано техническо средство и с доказана съставомерна стойност от 1.04 промила. Същевременно и съобразно гореизложения доказателствен 5 анализ, по делото не се доказаха твърденията и доводите на жалбоподателката за допуснати нарушения на Наредба №1/19.07.17 г., свързани с неправомерен отказ на оторизираните медицински лица за извършване на медицинско изследване чрез вземане на кръвна проба. При това положение остават меродавни показанията на техническото средство, чиято стойност остава в рамките на посочената в НП квалификация на нарушението по чл.174, ал.1,т.2 ЗДвП и предвидените за него санкции, поради което и като краен резултат, обжалваното НП следва да бъде потвърдено.

При горните съображения и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП№ 22-0967-001509/09.08.2022 г. на Началник група към ОДМВР-Враца, сектор „ПП”-Враца, В ЧАСТТА, с която на Ц. А. И. от гр.Криводол, с ЕГН:********** са наложени административни наказания глоба в размер на 1000.00 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 12 месеца на основание чл.174, ал.1,т.2 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП.

В останалата му част горепосоченото НП е влязло в законна сила като необжалвано.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за неговото изготвяне.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 6