Протокол с решение от ОСЗ № 2005 от 27.02.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 13506/2025
- Вид
- Протокол с решение от ОСЗ № 2005
- Подписан
- 27.02.2026
- В сила
- 01.04.2026
- Състав
- Пламена Недкова Славова - Милева
Цитирани разпоредби
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
ПРОТОКОЛ
№ 2005 гр. Пловдив, 27.02.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова Сложи за разглеждане докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20255330113506 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:57 часа се явиха:
***
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от Р. Б. В., срещу "КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК 207079835, с която се иска от съда да прогласи нищожност на клауза от договор за потребителски кредит №*** към искане №***/29.09.2023г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 709,82лв.,обективирана в чл.11, ал.1 от договора, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.
Ответникът е подал отговор в срок, с който счита искова молба за недопустима, поради злоупотреба с права и завеждане на отделен установителен иск, вместо осъдителен, като сочи, че всички задължения по кредита са платени, както и че страните са сключили множество еднотипни договори, като единствената цел на ищеца била впоследствие да се обогати неоснователно с разноски по заведени дела. Моли за прекратяване на делото, обединяване на дела. По същество счита иска за неоснователен - неустойката била действителна, не следвало да се включи в ГПР, а потребителят имал яснота поради множеството сключени договори и можел да се откаже от договора. Възразява за присъждане на адвокатски хонорар, а при евентуалност - за неговата прекомерност.
Като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и закона, съдът намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 ЗЗД, вр. с чл. 146 ЗЗП, чл.11 ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК, за основателността на които 1 следва да докаже сключването на договор, наличието на клауза за неустойка, които обстоятелства не са спорни, както и сочените основания за нейната нищожност.
Съдът намира, че от представения договор се установява наличието на клауза за неустойка в чл. 11, ал. 1, която се дължи в случай на непредставяне на обезпечение. Неизпълнението на това задължение не води до реални вреди за кредитора, а увеличава кредитния риск, но дължимостта на парична сума за поемане на по-голям риск от кредитора има характер на възнаграждение.
Неустойката съставлява конструкция, целяща да прикрие това допълнително възнаграждение за кредитора и по този начин то да не бъде включена в ГПР, за да не се надвиши законовият максимум. Видно от сумите по договора, неустойката не е включена в ГПР. Целта, която се преследва с тази клауза, накърнява на добрите нрави, тъй като води до заблуждаване на потребителя за реалните условия на договора, ето защо същата е нищожна на осн. чл. 26, ал.
1, пр. 3 ЗЗД.
Искът е основателен, като в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса, а в полза на адв. Н. разноски по чл. 38 ЗА в размер на 102,26 евро.
Съдът не приема за основателни доводите, че договорът за правна защита и съдействие е твърде общ, тъй като съдържа предмета на правната помощ, отбелязано е също, че лицето е близък приятел на адвоката, но хонорарът се явява прекомерен, както е поискан, а определеният от съда отговаря на сложността на делото.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „КЕШ ПОЙНТ
БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК: 207079835, с адрес: гр. София, бул.
„ЦАРИГРАДСКО ШОСЕ” 115, вх.Е, ет.5, по предявения от Р. Б. В., ЕГН:**********, *** иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД, че е нищожна поради накърняване на добрите нрави уговорката в чл.11, ал.1 от Договор за потребителски кредит № *** от 29.09.2023 г., сключен между страните, с която се предвижда неустойка при непредоставяне на обезпечение по договора.
ОСЪЖДА „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ” ООД , ЕИК: 207079835, ДА
ПЛАТИ на Р. Б. В., ЕГН:**********, сумата от 25,56 евро за държавна такса; на адв. С. Н. - вписан в ***, сумата от 102,26 евро – адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11,05 часа.
2
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ Секретар: _______________________
3