Решение № 162 от 29.04.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Варна, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №

20203100901117 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявените от Й. П. АТ., С.Й. С. и М. ЯС. СТ., действащи чрез процесуален представител адв. В.Н., срещу

ЗАД „Булстрад Виена

Иншурънс Груп“ АД искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от по 250 000 лева на всеки един от ищците, съставляваща обезщетение за нанесените им неимуществени вреди, вследствие смъртта на пешеходеца Я.С.А. /съпруг на първата ищца и баща на другите двама/, настъпил от причинено на 21.07.2017 год. ПТП в с. Гроздьово, област Варна, с участието на лек автомобил „Фиат Дукато“, с рег. № ********, застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество, ведно със законна лихва върху сумите от датата на смъртта – 26.07.2017 год. до окончателното изплащане, както и сумата от 320 лева на ищцата Й.А., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие направени разходи за погребение, ведно със законна лихва върху нея, считано от 27.07.2017 год. до окончателното й изплащане, платими по банкова сметка при банка „Интернешънъл Асет Банк“ АД, IBAN ********, BIC ******** с титуляр адвокат В.Н...

В исковата молба се твърди, че на 21.07.2017 год. в с. Гроздьово, обл. Варна на бул. „Георги Димитров“ е настъпило ПТП, при което лек автомобил „Фиат Дукато“, с рег. № ********, управляван от Н.А.М. при нарушение на правилата за движение по пътищата блъснал пешеходеца Я.С.А., който пресичал пътното платно от дясно наляво и по непредпазливост причинил смъртта му. След инцидента водачът на процесния автомобил напуснал местопроизшествието. По случая е образувано ДП №3144/2017 год. по описа на IV-то РУ-Варна и пр.пр. № 6734/2019 год. по описа на ВОП, като е установено, че собственик и водач на процесното МПС е Н.М.. Производството било спряно първоначално, защото Н.М. бил в неизвестност, впоследствие било възобновено и отново спряно, тъй като не са събрани достатъчно доказателства относно авторството на деянието. След инцидента 1 пострадалият е откаран по спешност в МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД, където му била поставена диагноза: съчетана травма, остър субдурален хематом, без открита вътречерепна травма; контузия на мозъка, тежка степен; мозъчен оток; състояние след краниотомия и евакуация на хематом; фрактура на носни кости; фрактура на ребра от II-IX вдясно и X вляво; фрактура на VI, VII вдясно; фрактура на дясна скапула; хемопневмоторакс вляво; пневмоторакс вдясно; контузия на бял дроб; състояние след преврален дренаж вляво.

Въпреки проведенто интензивно лечение Я.А. починал на 26.07.2017 год., вследствие причинените при ПТП тежки травматични увреждания. Конкретна причина за смъртта била мозъчна травма, изразена с тежка контузия на мозъка, разрушаване на мозъчното вещество в лявото голямомозъчно полукълбо и развилият се кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка.

Преди смъртта си Я.А. бил в изключително добро здравословно състояние и съжителствал под един покрив с Й.А., която е негова съпруга и със С.С., който е негов син.

Те били в изключително близки отношения на разбирателство и обич, а синът му разчитал на неговите съвети и подкрепа. Ищцата М.С. е дъщеря на пострадалия, с която също са били в много близки отношения. Твърди се, че всички ищци изживяват много тежко смъртта на Я.А. и към настоящия момент все още не могат да приемат случилото се, поради което е справедливо да се присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Относно ищецът С.С. се посочва, че е биологичен син на починалия, но не е припознат от последния поради обективни причини. Набляга на обстоятелството, че към момента на раждането му пред 1988 год. родителите му живеели при условията на фактическо съпружеско съжителство, като през 1990 год. сключили граждански брак.

Посочва, че въведеният в законодателствто лимит на отговорност на застрахователите до 5 000 лева е несправедлив и противоречи на българското и европейското законодателства, доколкото справедливостта не може да се ограничава до определен размер, поради което и в настоящия случай същият е неприложим. Излага се, че поради родствената връзка с починалия, ищците попадат в кръга на лицата, които имат право на обезщетение, като всеки от тях е претърпял неимуществени вреди, за които справедлив размер се явява сумата от по 250 000 лева, а за Й.А. се претендира и обезщетение за имуществени вреди в размер на 320 лева, съставляващи направени разходи за погребение. Посочва, че водачът на процесния лек автомобил Н.М. попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица със срок на действие от 09.06.2017 год. до 08.06.2018 год., сключена с ответното дружество, а също така подчертава, че съгласно КЗ /чл. 477, ал. 2/ по тази застраховка са застраховани освен собственикът на автомобила и ползвателят и държателят, а също и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на МПС на законно основание. В тази връзка посочва, че дори да не се установи, че Н.М. е причинил ПТП-то, то който и да е бил водачът на автомобила, той попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховката. Излага, че е предявил застрахователна претенция пред ответника, като е представил всички изискуеми и относими писмени доказателства, по която е образувана щета и по която застрахвателят изразил становище, че липсва законно основание за изплащане на обезщетение. Твърди, че изискването за предявяване на претнция пред застрахователя за доброволно изплащане на обезщетението като условие за допустимост на иска срещу него е противоконституционно и противоречи на националното и европейското законодателство, както и на основните принципи на правото. Претендира се и законна лихва върху всяка от сумите, считано от смъртта на починалия /26.07.2017 год./, а за имуществените вреди от 27.07.2017 год. до окончателното изплащане, както и направените съдебно-делводни разноски.

В срока по чл. 367 от ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва така предявените искове по основание и размер. Оспорва представения с исковата молба Констативен протокол за ПТП по отношение на съдържанието му, като посочва, че той е изготвен от лице, за което няма данни да е извършил оглед на местопроизшествие, както и 2 няма данни въз основа на какви документи е изготвен. Наред с това оспорва отразеното в протокола обстоятелство, че пострадалият е бил блъснат именно от процесното МПС.

Посочва, че в него няма данни нито къде е настъпило ПТП-то, нито обстоятелствата и причините, свързани с него, а така също и неговият механизъм, поради което и не може да се установи по безспорен начин настъпването на уврежданията.

Оспорва механизма на процесното ПТП, че посоченото от ищеца лице е управлявало автомобила по време на инцидента, както и настъпването на застрахователното събитие, обективиращо отговорността на застрахователя. Оспорва наличието на валидно застрахователно провоотношение. Оспорва вида и характера на уврежданията, както и причинно-следствената връзка между деликта и претърпените неимуществени вреди, както и причинно-следствената връзка между ПТП и травматичните увреждания и смъртта на пострадалия. Оспорва и твърденията, че ищците са живели в едно домакинство с пострадалия, както и твърденията им за особена близост.

Прави възражение за съпричиняване на вредоностния резултат. Излага, че пострадалият е създал предпоставки за настъпването на ПТП и се е поставил в опасност, като с поведението си е допринесъл за получените от него наранявания, тъй като е бил силно опиянен с наличие на алкохол в кръвта 2.76 промила и се е движил по пътното платно в нарушение на разпоредбите на ЗДвП. Посочва, че водачът на лекия автомобил не е превишил скоростта и че фактът, че пешеходецът се е намирал на пътното платно доказва, че той не е изпълнил задълженията си по чл. 108, чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. Твърди, че водачът на автомбила не е имал техническата възможност нито да забележи намиращия се на пътното платно пешеходец, нито да избегне удара, а самият пешходец е имал тази възможност и е можел да предотврати инцидента. Посочва, че пострадалият е изкочил внезапно на пътното платно, с което съществено е допринесъл за настъпването на произшетвието.

Оспорва, че ищецът С.С. е син на починалия, а в тази връзка и че се явява правоимащо лице за водене на иска и за получаване на обезщетение за неимуществени вреди, като такова може да се получи само по изключение при доказана особена близост.

Прави и възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, тъй като то не е съобразено с критерия за справедливост. Посочва, че размерът на обезщетението не може да бъде по-голям от 5 000 лева, като определен лимит на отговорността. Излага, че позоваването на директива при спор между частноправни субекти е недопустимо. По приложимостта на ТР №1/2016 год. излага, че то не може да урежда заварени отношения и може да се прилага единствено за права, които са възникнали след приемането му.

По отношение акцесрните претенции прави възражение за изтекла погасителна давност, доколкото от началната дата, от която се претендират до датата на исковата молба са минали повече от три години.

Оспорва и претенцията за имуществени вреди, като се посочва, че те не са в причинно-следствена връзка с ПТП, а така също счита, че извършените разходи не са били необходими. Твърди, че ищцата изобщо не е заплатила търсената сума, съответно не е направила посочения разход.

В срока по чл. 372 от ГПК ищците депозират допълнителна искова молба, с която поддържат предявените искове, наведените в исковата молба твърдения и направените доказателствени искания, а така също оспорват направените от ответната страна възражения и оспорвания. По възражението за местна неподсъдност на спора посочват разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ГПК, уреждаща особени правила по спорове за обезщетения по КЗ. По възражението за спиране излага, че в случая приложение следва да намери чл. 124, ал. 5 от ГПК, която разпоредба дава възможност на гражданския съд да установява престъпни обстоятелства в случаите, в които извършителят на престъплението не е разкрит, какъвто е и 3 настоящият. Счита, че доколкото тази разпоредба позволява съдът да разгледа отделен иск за установяване на тези обстоятелства, то с аргумент от по-силното основание може да се произнесе в мотивите на решението по този въпрос. Посочва, че доколкото в резултат на процесното ПТП за ищците са настъпили вреди, които представляват покрит риск по застрахователната полица, то и отговорността на ответното дружество следва да се ангажира без значение дали е налице произнасяне на наказателен съд относно личността на делинквента. Наред с това отбелязва, че личността на делинквента е ирелевантна, тъй като за дължимостта на обезщетението е достатъчно наличието на валиден към дата на ПТП застрахователен договор, сключен между собственика на управлявания от делинквента автомобил и застрахователя. Излага, че доколкото не се очаква постановяването на присъда, спорът следва да бъде решен въз основа на наличните по гражданското дело доказателства, като вината на делинквента се предполага. По отношение редовността на исковата молба счита, че същата е редовна, тъй като в нея са посочени всички факти и обстоятелства, които се отнасят до настоящия спор, като подчертава че посочването на правна квалификация не е задължителен реквизит на исковата молба. Въпреки това като такава сочи чл. 432, ал. 1, т. 2 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД. Противопоставя се на възражението за съпричиняване, като твърди, че вината за инцидента е единствено на водача на лекия автомобил. Поддържа твърденията, че ищците попадат в кръга на правоимащите лица. По отношение на ищеца С.С. излага, че дори да не се установи кръвна връзка с починалия, то те са поддържали изключително близки бащино-синови взаимоотношения. Посочва, че възражението за прекомерност на претендираното обезщетение също е неоснователно. Посочва, че към настоящия момент минималните размери за обезщетения за имуществени вреди са 2 100 000 лева, а за неимуществени и имуществени – 10 420 000 лева за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Счита, че обезщетенията трябва да бъдат изплатени в пълния претендиран размер без да се прилага лимит от 5 000 лева. По отношение претенцията за имуществени вреди се излага, че Й.А. действително е направила посочените разходи, които са в причинно следствена връзка с произшествието, довело до смъртта на Я.А.. По акцесорната претенция посочва, че се претендира компенсаторна лихва, като тя следва да се дължи от датата на деликта предвид обстоятелството, че делинквентът би я дължал. В тази връзка излага, че тази законна лихва следва да се включи в дължимата от застрахователя.