Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 671 от 07.11.2024, Районен съд - Видин

Съд
Районен съд - Видин
Дело
Гражданско дело 1586/2023
Вид
Решение № 671
Подписан
07.11.2024
В сила
05.12.2024
Състав
Пламен Тошев Петков

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 342 · Търговски закон
  • чл. 342, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 345 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 671 гр. В., 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П.Т.П. при участието на секретаря М.И.В. като разгледа докладваното от П.Т.П. Гражданско дело № 20231320101586 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба на „Й.Б.“ ЕАД – С., чрез адв. З.Й.Ц. - САК против В. Т. И. от гр. В., с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД и чл. 342 от ТЗ.

Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни отношения с ответника по силата на сключени: Договор за мобилни услуги № 617267949 от 13.02.2017 г., Договор за мобилни услуги № 621790966 от. 01.07.2019 г., Допълнително споразумение № 027252941 от 04.07.2019 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 04.07.2019 г., Договор за мобилни услуги № 624320774 и Договор за лизинг от 22.02.2021 г., Договор за лизинг за базови аксесоари № 624321073 от 22.01.2021 г., Допълнително споразумение № 050770398 от 05.04.2021 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, Допълнително споразумение № 050770339 от 05.04.2021 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за допълнителен лизинг № 624487671 от 05.04.2021 г.

Сочи се, че дължимите суми, начислени в 4 бр. фактури, издадени в периода м. април 2021 г. – м. август 2021 г. не са платени от ответника. Поради това ищецът е прекратил едностранно договорите с ответника и му начислил неустойка. Посочва се, че задълженията на ответника в размер на 2235.06 лева са обединени във фактура № 7323655061/05.08.2021 г. със срок на плащане 15 дни от датата на издаването й.

Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 2235.06 лева, представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № **********/0505.2021 г., фактура № 1

7320822310/05.06.2021 г., фактура № 7322123102/05.07.2021 г., фактура № 7323655061/05.08.2021 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначеният особен представител на ответника, с който искът е оспорен като неоснователен. Възразява се срещу искането на ищеца да му бъде заплатена от ответника карта с номер ***, тъй като се сочи, че тази карта изобщо не е била активирана от ответника, а при подписването на договора за тази карта му е било казано, че ще дължи плащане за нея само ако заяви, че я е активирал. Такова изявление ответникът не е правил, нито е ползвал тази карта е посочено в отговора. Възразява се срещу основателността на издадените от ищеца фактури.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебносчетоводна експертиза, приложено е ч.гр.д. № 392/2023г. по описа на РС – В..

В.ският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът и ответникът са сключили следните договори: Договор за мобилни услуги № 617267049/13.02.2017 г., с който е предоставен мобилен номер ***, Договор за мобилни услуги № 621790966/01.07.2019 г., с който е предоставен мобилен номер ***, Допълнително споразумение № 027252941/04.07.2019 г. за предоставена промоционална месечна такса и телефонен апарат по договор за лизинг, Договор № 624320774/22.02.2021 г., с който е предоставен мобилен номер *** и мобилен телефонен апарат с договор за лизинг, Договор за лизинг за базови аксесоари № 624321073/22.01.2021 г., Допълнително споразумение № 050770398/05.04.2021 г. за нов абонаментен план с номер

***,

Допълнително споразумение

№

050770339/05.04.2021 г., за нов абонаментен план с номер *** и Договор за допълнителен лизинг № 624487671/05.04.2021 г. с номер ***.

ПредстаВ. са фактури № **********/05.05.2021 г.; № 7320822310/05.06.2021 г.; кредитно известие № 7322123102/05.07.2021 г., които задължения на длъжника са обединени във фактура № 7323655061/05.08.2021 г. за клиентски номер 005800239.

Към всеки от сключените договори с ответника е приложена ценова листа за абонаментните планове, които цени са съобразени в приложените към издадените фактури приложения за предостаВ. и използвани пакетни услуги от абоната.

ПредстаВ. са Общи условия на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношенията с потребитЕ.те на мобилните телефонни услуги.

Изготвената по делото ССчЕ потвърждава наличието на процесните договори при ищеца. Вещото лице е посочило, че във всяка от издаваните от ищеца фактури се отразяват внесени плащания, напраВ. през периода за който се издава фактурата, ако има такива, както се отразяват и задължения от предходен период с ДДС, също ако има такива.

За исковият период по издадените фактури от 05.04.2021 г. до 05.08.2021 г. според приетото по делото заключение, напраВ.те плащания от ответника са в общ размер от 2

308.07 лв., внесени по дати, както следва: на 05.04.2021 г. – внесени 109.34 лева – платено старо задължение към 01.04.2021 г. и на 28.04.2021 г. – внесени 198.73 лева – платена фактура № 7318240086/05.04.2021 г.

За ползваните от абоната услуги за процесния период от 05.04.2021 г. до 05.08.2021 г., ищецът е издал на ответника следните данъчни фактури, неплатени към момента :

За клиентски номер 005800239 с фиксирани номера са издадени следните фактури:

Към 01.04.2021 г. неплатеният остатък от предходен период е 109.34 лева.

Фактура № 7318240086/05.04.2021 г. на стойност с ДДС в размер на 198.73 лева за период от 05.03.2021 г. до 04.04.2021 г.

Фактурата е описана на ред 238931 в Дневника за продажби по ДДС м.04.2021 г. при ищеца. На 05.04.2021 г. е преведена от ответника сумата от 109.34 лева. На 28.04.2021 г. е преведена от ответника сумата от 198.73 лева. Всичко платено в брой от ответника – 308.07 лева.

Фактура № **********/05.05.2021 г. на стойност с ДДС в размер на 181.29 лева за период от 05.04.2021 г. до 04.05.2021 г. от които: за месечни такси, разговори 54.90 лева и 59.74 лева ДДС, 16.99 лева застраховки чл. 47, 49.66 лева вноска лизинг/.

Фактурата е описана на ред 244232 в Дневника за продажби по ДДС м.05.2021 г. при ищеца. Срок за плащане на сумата е 20.05.2021 г., към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера. Към момента фактурата не е платена при ищеца.

Фактура № 7320822310/05.06.2021 г. на стойност с ДДС в размер на 594.42 лева за период от 05.05.2021 г. до 04.06.2021 г. от които: месечни такси, разговори – 28.09 лева, 5.62 лева ДДС, 16.99 лева застраховка, 391.60 лева вноска лизинг, 152.12 - неустойка. Срок за плащане на сумата е 20.06.2021 г., към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера.

Фактурата е описана на ред 224118 в Дневника за продажби по ДДС м.06.2021 г. при ищеца. Към момента фактурата не е платена при ищеца.

Фактура № 7322123102/05.07.2021 год. на стойност с ДДС в размер на 66.84 лева за период от 05.06.2021 г. до 04.07.2021 г. от които: месечни такси 9.28 лева, 1.86 лева ДДС, 16.99 лева – застраховка, 60.99 лева вноска лизинг. Срок за плащане на сумата е 20.07.2021 г., към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера.

Фактурата е описана на ред 226653 в Дневника за продажби по ДДС м.07.2021 г. при ищеца. Към момента фактурата не е платена при ищеца.

Фактура № 7323655061/05.08.2021 год. на стойност с ДДС в размер на – 1392.51 лева за период от 05.07.2021 г. до 04.08.2021 г. и включва 233.70 лева – неустойка предсрочно прекратяване на договор за услуги и 1158.81 лева вноска лизинг. Фактурата е за начислени неустойки и не се описва в Дневника за продажби по ДДС. Срок за плащане на сумата е 20.08.2021 г. Към момента фактурата не е платена при ищеца.

3

Вещото лице в заключението си е посочило и как са формирани претендираните неустойки, а именно същите са начислени в размер на три месечни абонаментни такси.

Според заключението, общият размер на главницата по издадените на ответника фактури от 05.04.21 г. до 05.08.2021 г. за отчетен период от 05.03.2021 г. до 05.08.2021 г. е 2543.13 лева. НапраВ.те плащания по издадените фактури от ответника са в размер на 308.07 лева. Неплатената стойност от ответника по издадените фактури за периода е 2235.06 лева.

От заключението на вещото лице се установява също, че дължимите се суми, представляващи незаплатени месечни абонаментни такси, незаплатени лизингови вноски и неустойка за предсрочно погасяване на договорни абонаменти, са в претендираните от ищеца размери в исковата молба.

От приложеното ч.гр.д. № 392/2023 г. по описа на РС – В.,е видно, че съдът е издал заповед № 238 от 08.03.2023 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми 2235.06 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 06.03.2023 г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 44.70 лева за платена държавна такса и 494.10 лева адвокатско възнаграждение.

Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Неизпълнени парични задължения от договори между длъжника и заявителя.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По договорите за мобилни услуги.

Ищецът основава претенциите си на твърдението, че има вземания за стойността на потребени мобилни услуги по сключени договори за мобилни услуги с ответника.

Безспорно е, че страните са в облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия, като ответникът има качеството абонат и потребител на услуги от мобилния оператор „Т.Б. " ЕАД, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на Закона за електронните съобщения.

От предстаВ.те фактури и извлечение към всяка от тях, се установяват потребените от ответника мобилни услуги и тяхната стойност. Доказателства за извършено плащане на тези суми от ответника не са ангажирани.

По договорите за лизинг.

От предстаВ.те договори за лизинг, се установява, че ищцовото дружество като лизингодател е предоставило на ответника като лизингополучател за временно възмездно ползване мобилни устройства. В договорите е уговорен подробен погасителен план на лизинга. Установява се също, че страните са уговорили, че лизингополучателят има право да придобие собствеността върху вещта като подпише Договор за изкупуване на устройството с лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичане на срока на договора за лизинг, след изпълнение на условията, посочени в ОУ и след като заплати уговорена допълнителна сума, която ще бъде начислена във фактурата за ползвани мобилни услуги. В 4 противен случай устройството подлежи на връщане в срок от един месец след изтичане на срока на договора, като в същия срок лизингополучателят може да заяви изрично в писмена форма, че желае да върне устройството.

Договорът за лизинг намира своето правно основание в чл. 342, ал. 1 ТЗ. Съгласно този текст, с договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. Отношенията по договор за лизинг се уреждат като при отношенията по договор за наем и разпоредбата на чл. 345 от ТЗ препраща към разпоредбите на договор за наем.

В конкретния случай, се установява, че ответникът не е изпълнил задълженията си да заплати дължимите се лизингови вноски по договорите за лизинг. Не се установи договорите да са прекратени, нито пък ответникът да е върнал дадените на лизинг мобилни устройства. Поради това, същият ще следва да заплати на ищцовото дружество дължимите се вноски.

По отношение на претендираната неустойка

Ищцовото дружество претендира заплащане на начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите.

Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката. Съдът намира, че ответникът е изпаднал в забава, доколкото не е изпълнил в указания във фактурата срок задължението си към мобилния оператор. Съгласно посоченото в договора, ако договорът бъде прекратен по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи неустойка в размер на не повече от трикратния размер на месечните такси.