Решение № 8507 от 10.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8507 гр. София, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ..... при участието на секретаря ..... като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20221110113300 по описа за 2022 година

Предявени са три обективно и активно субективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, вр. чл. 124 от ГПК, вр. чл. 433 ГПК, поради настъпила давност, след влизане в сила на изпълнителното основание.

Ищците претендират да не дължи главница в размер на 6662.97лв. по договор за кредит, предсрочно изискуеми лихви за периода от 15.03.2004г. до 20.06.2006г. в размер на 2628,11 лв. , както и сумата в размер на 188.83 лв. - съдебни разноски по гр. д. № 13343/2006г. по описа на СРС, по което е издаден ИЛ от 30.06.2006г., послужил за образуване на ИД 4/2007г. по описа на ЧСИ .. Твърди задълженията и принудителното им събиране да са с настъпила погасителна давност.

Ответникът – в срока за отговор оспорва иска по основание твърди настъпило спиране и прекъсване на давността, както и това, че до 2626.06.20115г. давност в изпълнителното производство не е текла. Правят се доказателствени искания.

С влязло в сила разпореждане № 22928/15.03.2022г. исковата молба вх.№48379/14.03.2022 г., подадена от М. С. Д., ЕГН **********, М. Х. К., ЕГН **********, и Г. С. Д., ЕГН **********, с предявени отрицателни установителни искове по чл.439 ГПК срещу ....., ЕИК .... е върната в частта й относно иска за недължимост на сумата в размер на 188,83 лв.съдебни разноски, за които суми в полза на ..... при условията на пасивна солидарност между ищците и трето за делото лице-......, е издаден изпълнителен лист от 30.06.2006 г. по ч.гр.д.№13343/2006 г. на СРС-38 с-в, и производството е прекратено в посочената част.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на 1 ответника, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание: чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 2 ГПК Отричането на вземанията, материализирани в изпълнителния титул, издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, се основава на твърдения на ищцата за тяхното погасяване по давност. При влязла в сила заповед за изпълнение, обосноваващите иск по чл. 439 ГПК факти могат да са такива, настъпили след приключване на съдебното дирене в исковото производство.

Приети по делото са писмени доказателства изпълнително дело 4/2007г. на ЧСИ .... и удостоверение с Изх. № ..../01.12.2023г. по същото ИД.

По допустимостта на иска, с оглед гореизложеното, видно от удостоверение с Изх. № ..../01.12.2023г. по ИД са постъпвали многократно суми, разпределени суми в размер на 1748.87 лв., от които част към са погасени 941.64 лв. неолихваемо вземане - договорна лихва, разноски по гр. д 188.83 и са погасени 272 лв. и 343 лв. Такси по тарифа към ЗЧСИ,като последните не са предмет на спора. Съдът счита, с оглед горното искът за недължимост на лихва в размер за частично недопустим, доколкото вземането, което се оспорва не съществува поради погасяване, а производството следва да се прекрати. Това е така, тъй като видно от удостоверението е, че сумите са съотнесени към дължимата лихва, която по ИЛ е била 2628.11лв., а към момента на справката се претендира сума в размер на 1686.47лв., поради постъпване и разпределяне на сумата, както е описано по - горе, за която сума искът е допустим, като същият следва да се прекрати за сумата над претендираната в настоящия момент - 1686.47 лв., до пълния предявен иск от 2628.11лв., поради липса на правен интерес от предявяване на специален иск по реда на чл. 439 ГПК, който се иска да се признае за установено към момента на подаване на исковата молба, че сумите не се дължат.

Това е така, тъй като последните са погасени и не съществуват поради плащане. Същите не се претендират дори. Ищците разполагат с право на иск по реда на чл. 45 ГПК , ако считат, че същите са преведени по сметка на ЧСИ и взискателя в нарушение на закона, каквито твърдения не се намират в настоящата искова молба.

Видно от удостоверението точка 4 към момента на подаване на исковата молба и към момента на справката е че търсената от длъжниците по изпълнителния лист суми са в размер на 6662.97 лв. - главница и 1686.47 лв.- неолихвяемо вземане, за които суми исковете за недължимост са допустими, а производството следва да продължи.

Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен установителен иск в ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания съществуват, както и изискуемост на вземането, в случай на което - в тежест на ищеца е да докаже: изпълнение, както и всички правоизключващи и правопогасяващи възражения. С оглед наведеното в исковата молба основание за недължимост на сумите, ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, както и че изпълнителното производство е редовно. С оглед направеното възражение, в тежест на ответникът е да докаже действия, които са годни да прекъснат или спрат същия.

Налице са обстоятелства по отношение, на които страните да не спорят, че по отношение на сумите има издаден изпълнителен лист по гр. д. № 13343/2006г. СРС, издаден ИЛ от 30.06.2006г., послужил за образуване на ИД 4/2007г. по описа на ЧСИ ., по силата, на който ИЛ длъжниците са осъдени да заплати горното.

По делото не се спори, по фактите, спори се по правото. Погасено ли е по право вземането 2 на ответника срещу ищеца.

Съдът приема, че давностният срок е започнал да тече от 30.06.2006г. , когато е издаден изпълнителен лист, като доколкото вземането се погасява с настъпване на петгодишна давност, то същото е било в рамките на давностния срок до 30.06.2011г. Така следва да се вземе предвид , че ИД 4/2007г. по описа на ЧСИ .... е образувано преди тълкуването, дадено в ТР Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК , поради което съдът приема, че в хода на изпълнителния процес, който е образуван през 2007 г. до 26.06.2015г. давност не е текла.

Давностния срок за принудително събиране на сумите започва да тече от последното изпълнително действие, годно да прекъсне давността, сторено по процесното ИД. В настоящия случай това са различни действия за различните длъжници.

За длъжника М. К. това е подадена на

11.11.2016г. молба за запор на трудовото възнаграждение, с вх. № у ЧСИ от 21.11.2016г., подновила давността до 11.11.2021г.

Едновременно с това обаче , съдът следва да следи дали по Ид са извършвни действия от категорията годни да прекъснат давността в срок по - картък от две години, с оглед разпоредбата на чл. 433 , ал. 1, т. 8 ГПК. в настоящия случай от подадената молба на 11.11.2016г. до 11.11.2018г. не са предприемани от взискателя или ЧСИ действия, които Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК определя като изпълнителни такива, поради което на 11.11.2018г. ИД е прекратено по право, а давността на материалното правоотношение не е прекъсвала или спирала, поради което съдът приема, че давността е настъпила на най - късно на 11.11.2021г. С постановление на ЧСИ делото е прекратено на 21.01.2022г.

За длъжника Г. Д. последното действие, от категорията на изпълнителните способи, годни да прекъснат давността е сторено на 29.11.2016г., когато е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника в ..... , което е подновило давностния срок до 29.11.2021г.

Съдът счита, че едновременно с това, поради липса на действия от 10.07.2017г., ИД е перимирано, а давността не е подновявана, поради което същата е настъпила на 29.11.2021г.

За длъжника М. Д. след приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д.

№ 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК не са извършвани действия годни да подновят давностния срок , който за последно е предприето действие по налагане на запор на банкови сметки в ...... на 05.11.2014г., поради което от давността е била подновена до 05.11.2019г., едновременно с това, преди 05.11.2019г. не са извършвани действия, годни да подновят давността, поради което делото _ изпълнителното производство е прекратено по право, а давността след като не е прекъсвана и подновявана е настъпила на 05.11.2019г.

Съгласно чл. 116, б.,, в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Съдът споделя практиката на ВКС, обективирана в тълкувателно Решение № 2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013г. на ВКС ОСГТК, според което: „ Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,

3 назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“ С Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т.10, се прие че при действието на Конституцията на Република България от 1991 г., Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. следва да счита изгубило сила.

Прие се, че изпълнителният процес, за разлика от исковия, е сложен динамичен процес, при който не могат да се приложат правилата за спиране и прекъсване на давността, приложими за исковия процес. Прие се, че в изпълнителния процес давността се прекъсва с всяко насочване на взискателя към нов изпълнителен способ, а в изпълнителния процес давността не се спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Прие се, че от датата на последното изпълнително действие по изпълнителното дело, започва да тече нова давност.

С оглед горното исковете следва да бъдат уважени, извън частта, в която следва да се прекрати производството.

При този изход на спора право на разноски има ищцата. Претендира се сумата в размер на 1171.64лв.

С оглед гореизложеното Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 , вр. чл. 439 , ал. 2 ГПК, че ищците М. С. Д., ЕГН **********, М. Х. К., ЕГН **********, и Г. С. Д., ЕГН **********, не дължат при условията на солидарна отговорност на ....., ЕИК .... сумата в размер на 6662.97 лв. - главница и 1686.47 лв.- неолихвяемо вземане, за периода от 15.03.2004г. до 20.06.2006г., ведно със законната лихва от 21.06.2006г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 13343/2006г. СРС от 30.06.2006г., послужил за образуване на ИД 4/2007г. по описа на ЧСИ ., като погасени по давност.

ПРЕКРАТЯВА производството за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.

124, ал. 1 , вр. чл. 439 , ал. 2 ГПК, че ищците М. С. Д., ЕГН **********, М. Х. К., ЕГН **********, и Г. С. Д., ЕГН **********, не дължат при условията на солидарна отговорност на ....., ЕИК .... сумата в размер над уважения размер от 1686.47 лв. - неолихвяемо вземане, за периода от 15.03.2004г. до 20.06.2006г. до пълния предявен размер от 2628.11лв., като недопустимо.