Решение № 3918 от 29.09.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3918 гр. Пловдив, 29.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330100881 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, с която са предявени субективно кумулативно съединени искове от А. Д. В. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за паричен заем № ****** г., сключен между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е нищожен като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, и за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за предоставяне на поръчителство № ***** г., сключен между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД е нищожен като лишен от правно основание, противоречащ на добрите нрави и обезпечаващ нищожна кредитна сделка.

Ищецът поддържа, че между него и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № ***** г., по силата на който на ищеца е предоставен финансов ресурс в размер от 1250 лева, при фиксиран лихвен процент от 35 % и ГПР в размер на 40,94 %. По отношение на договорения лихвен процент се възразява, че същият накърнява добрите нрави, доколкото надвишава трикратния размер на законната лихва. Посочва се, че не са спазени императивните изисквания на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК, доколкото реалният ГПР не съответства на посочения в договора. Последното, според ответника, води до недействителност на сключения договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК. Несъответствието се дължало на обстоятелството, че в ГПР не е включено възнаграждението за фирмата – поръчител. Изложеното 1 водело и до нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.2, т.

1 ЗЗП. Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД не изпълнил и задължението си по чл. 5 от ЗПК, доколкото в предоставения стандартен европейски формуляр била отразена невярната информация с уговорен ГПР в размер на 40,94 % и общ размер на всички плащания от 1406,92 лева. Досежно договора за предоставяне на гаранция от***** г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, се посочва, че същият е нищожен поради липса на основание, доколкото длъжникът не получава престация. Отделно от изложеното, посоченият договор бил единствено в интерес на кредитора, подари което клаузите в същия били неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

Поради изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с който се излагат съображения за недопустимост на исковата претенция, доколкото липсва правен интерес за ищеца от депозиране на установителен иск при възможност за предявяване на осъдителен такъв. При условията на евентуалност, ако съдът приеме искът за допустим, се навеждат доводи за неговата неоснователност. Посочва се, че размерът на лихвения процент не противоречи на добрите нрави, доколкото възнаградителната лихва представлява цената на предоставената услуга и същата не следва да бъде обвързвана с размера на законната лихва. Ищецът бил уведомен за размера на възнаградителната лихва преди сключването на договора и същият се съгласил с него. Според ответника липсвало нарушение на нормата на чл. 11, ал.1, т. 10 и 11 от ЗПК, доколкото в ГПР не следвало да се включва възнаграждение по сделката за поръчителство. Начинът на формиране на същия бил ясно посочен, като съответствал на формулата, регламентирана в Приложение №**** към ЗПК. Договорът за поръчителство обективирал отделно облигационно правоотношение, поради което възнаграждението за същото не следвало да бъде включвано в ГПР.

Съобразно ЗПК последният следвало да се изчислява към момента на сключване на договора, а вземането по договора за поръчителство възниквало впоследствие и единствено при условие, че потребителят е в невъзможност да представи останалите обезпечения. Неоснователни били и възраженията за недействителност на договора за предоставяне на гаранция, доколкото именно договорът за паричен заем се явява основанието за сключване на договора за поръчителство. Същият не противоречал на добрите нрави и съответствал на правилото на чл. 9 ЗЗД, регламентиращо свободата на договаряне.

Поради изложеното моли предявеният срещу ответника иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В указания срок е постъпил и отговор на искова молба от ответника „Файненшъл България“ ЕООД, с който се застъпва становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск по съображения, 2 идентични с изложените от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Посочва се, че ответникът е финансова институция с предмет на дейност предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Предвид изложеното и същото следвало да получава възнаграждение по всяка сделка, която сключва. С оглед изпълнението на задължението на ищеца към другия ответник по договора за паричен заем, същият е сключил договора за поръчителство, поради което последният не бил лишен от основание. Същият не противоречал и на добрите нрави, като бил уговорен съобразно принципа за свобода на договарянето между частноправните субекти. Възразява се, че нормата на чл.

143, ал.2, т. 19 ЗПК се явява неприложима досежно ответното дружество.

Поради изложеното моли предявеният срещу ответника иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен сключен между ищцата, като кредитополучател и „Изи Асет Мениджмънт” АД, като кредитодател, Договор за паричен заем договор за паричен заем № *****г с който на А. В. е предоставен паричен заем в размер от 1250 лв., при фиксиран ГЛП по заема 35 %, и посочени ГПР от 40,94 % и обща дължима сума – 1406.92 лева. Съгласно чл. 4 от Договора, заемателят се задължавал в тридневен срок от сключването на договора да предостави едно от посочените в договора обезпечения, вкл. и като осигури поръчител, чрез представяне на гаранционна сделка с одобрен от заемодателя поръчител. Представен по делото е и Договор за предоставяне на гаранция № *****г., сключен между А. В. и „Файненшъл България“ ЕООД, с който дружеството се е задължило срещу възнаграждение от 769.08 лв. да стане поръчител по Договор за паричен заем № *****г. Уговорено е, че възнаграждението е платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема, като кредиторът „Изи Асет Мениджмънт” АД е овластен да приема вместо поръчителя плащанията.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора за гаранция, ако поръчителят изпълни задълженията по договора за заем, то същият има право да поиска от потребителя/заемателя да му възстанови платена за погасяване на задълженията по кредита сума.

Прието е и заключения по ССчЕ, което не е оспорено и е кредитирано от съда относно извършените счетоводни изчисления. Съгласно същото в размера на ГПР по кредита, който е 40.94% е включена само договорната лихва. С включено възнаграждение на дружеството поръчител ГПР ще бъде 169.86%

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Между ищцата А. В. и „Изи Асет Мениджмънт” АД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за паричен заем № *****г., при което В. е имала качеството на кредитополучател. За 3 обезпечаване задълженията по този договор между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № *****г.

И при двата договора В., в качеството му на потребител, се ползва със закоустановената потребителска закрила, паради което приложение в случая следва да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на ЗЗД.

Предвид изложеното е за отбелязване, че съдът споделя съображенията в исковата молба за нищожност на процесния договор за потребителски кредит, като в тази насока се отчете следното:

Двата договора – за кредит и за поръчителство, са неразривно свързани, доколкото вторият обезпечава първия и сключването му е обусловено от действителността на заемното правоотношение – последното се явява негово основание. Освен това заплащането на дължимите суми по договорите се осъществява едновременно и същите се превеждат само на едно от дружествата – заемодателя „Изи Асет Мениджмънт” АД. Видно от приетото по делото заключение на ССчЕ, в посочения в Договор за паричен заем №*****г. годишен процент на разходите, в размер на 40,94 %, е включено само вземането за договорна лихва като разход по кредита, но не и възнаграждението по договора за поръчителство, в който случай договорът за паричен заем ще се оскъпи и ще бъде 169.86%. При това положение съдът намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е бил отчетен като такъв при изчисляването на ГПР по договора за потребителски кредит.

Съгласно ***** от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. С процесния договор за паричен заем (чл. 4 от същия) длъжникът е задължен да предостави едно от три възможни обезпечения на кредита, като липсва алтернатива за същия да не обезпечи кредита. В тази насока, доколкото възможна санкция за неизпълнение на договорно задължение е прекратяване на договора – арг. чл.

87, ал. 1 ЗЗД, то съдът намира, че предоставянето на едно от посечените обезпечения реално се явява условие за сключване на договора. Следователно разходите по обезпечението е трябвало да се включат в ГПР по кредита, предвид и че процесния договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани със заемния договор. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора (тя не е в размер на 1406.92 лв., защото същата се завишава с възнаграждението за поръчителство от 769.08 лв.), и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Последното води до недействителност на самия договор за заем по силата на чл. 22 ЗПК.

С оглед на гореизложеното за нищожен се намира и Договор за предоставяне на гаранция №*****г, тъй като същият се явява лишен от основание, предвид нищожността на договора за кредит, който той 4 обезпечава и във връзка с който е сключен. В случая липсва необходимостта от възникване на правоотношението по договора за поръчителство.

Последният е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото сключване. Видно от съдържанието на договора, за поръчителя е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника отговорността за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда, съгласно договора, регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми (арг. чл. 5 от Договора). Следователно поръчителят получава едно възнаграждение без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация на една от страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен като лишен от основание за неговото сключване.

С оглед на горното исковете се намират за основателни и като такива ще се уважат.