Решение № 1396 от 04.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1396 гр. София, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20221000503514 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № /7.07.2022г, постановено по гр.д.№ 207/2021г по описа на ОС-Видин, е осъдено ,,R & V Allgemeineversicherung“ AG /Р+Ф Алгемайне Ферзихерунг А.Г./, ФР Германия, 65189 Висбаден, Райфайзенплац 1, чрез АВУС-БЪЛГАРИЯ-РЕГУЛИРАНЕ НА ЩЕТИ“-гр.София да заплати както следва :

-на В. В. П., ЕГН **********, сумата от 150 000 лв., за причинените му неимуществени вреди от смъртта на неговия баща В. П. Р., ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 04.01.2021 г до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част до пълния предявен размер от 200 000 искът е отхвърлен.

-на Н. М. Б. ЕГН ********** сумата от 150 000 лв., за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния фактически съжител В. П. Р., ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 04.01.2021 г до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част до пълния предявен размер от 200 000 лева искът е отхвърлен.

Осъдено е ,,R & V Allgemeineversicherung“ AG /Р+Ф Алгемайне Ферзихерунг А.Г./, ФР Германия, 65189 Висбаден, Райфайзенплац 1, чрез АВУС-БЪЛГАРИЯ-РЕГУЛИРАНЕ НА ЩЕТИ“-гр.София да заплати по сметката на ВОС сумата 12 005 лева, д.т. върху размера на обезщетенията, както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Осъдено е ,,R & V Allgemeineversicherung“ AG /Р+Ф Алгемайне Ферзихерунг А.Г./, ФР Германия, 65189 Висбаден, Райфайзенплац 1, чрез АВУС-БЪЛГАРИЯ-РЕГУЛИРАНЕ НА ЩЕТИ“ –гр.София да заплати на процесуалния представител на ищеца адв.Л. И. от АК Видин дължимото адв. възнаграждение за един адвокат съгл. чл.38,ал. 1,т.2 от ЗАдв., съразмерно с уважената част от иска, а именно 7530 лева.

1

Осъдени са В. В. П., ЕГН ********** и Н. М. Б. ЕГН ********** от гр. *** да заплатят на „R & V Allgemeineversicherung“ AG /Р+Ф Алгемайне Ферзихерунг А.Г./, ФР Германия, 65189 Висбаден, Райфайзенплац 1, чрез АВУС-БЪЛГАРИЯ- РЕГУЛИРАНЕ НА ЩЕТИ“ –гр.София сумата от 2 276.51 лева всеки един от тях за разноски.

Решението е обжалвано от В. В. П. и Н. М. Б., чрез адв.Ц.И. от АК-Видин, в частта му, с която са отхвърлени исковите претенции за разликата от 150 000лв. до 200 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди като неоснователни. Възразяват, че съдът е определил размерите на обезщетенията без да съобрази нанесените неимуществени вреди, отражението върху емоционалното и психическо състояние, социално-икономическото положение.

Претендирали са да се отмени решението в обжалваната му част и да се присъдят направените по делото разноски..

Решението е обжалвано и от „R & V Allgemeineversicherung“ AG /Р+Ф Алгемайне Ферзихерунг А.Г./, ФР Германия, 65189 Висбаден, Райфайзенплац 1, чрез АВУСБЪЛГАРИЯ-РЕГУЛИРАНЕ НА ЩЕТИ“ –гр.София, чрез адв. Т.Б. от АК-Пловдив, в частта му, с която са уважени исковите претенции за сумите от 90 000лв. до 150 000лв., с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че съществен порок на решението е пропускът на съда да обсъди всички събрани доказателства поотделно и в тяхната връзка, че не е съобразено, че е заплатил суми от по 100 000лв. на Н.

М. В. и на В. В. П. на 21.06.2021г. по банкови сметки, посочени от пълномощника им.

Поддържа, че неправилно не е прието за доказано възражението за съпричиняване от страна на пострадалия В. П. Р. поради нарушение на чл.113 и чл.114 от ЗДвП, който е бил алкохолно повлиян, бутал е велосипед и е пресякъл на нерегламентирано място, като е отнел предимството на автомобила и създал внезапна опасност. Позовава се на заключението на автотехническата експертиза, съгласно което пешеходецът е могъл да забележи приближаващия се лек автомобил и да го пропусне, но е предприел пресичане на пътното платно, тъй като е бил дезориентиран.

Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се присъдят разноски.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбите, доказателствата по делото, намира за установено следното:

Въззивните жалби са депозирани в законоустановения срок, от надлежни страни и срещу обжалваем съдебен акт, поради което са допустими. Разгледани по същество, частично основателна е жалбата на застрахователното дружество и неоснователна е жалбата на въззивниците-наследници на пострадалия при ПТП.

Ищците по делото В. В. П. и Н. М. Б. са посочили в исковата молба, че на 3.08.2020г, около 23.00ч, в района на кръстовището на път Е-79 и общински път с направление гр.Видин-с.Рупци, при управление на лек автомобил-марка „Мицубиши“, модел „Еклипс Крос“, с немски рег. № ********, Д. Ц. Б., нарушавайки правилата за движение по пътищата, е блъснал и причинил смъртта на пресичащия пътното платно пешеходец В. П. Р. с ЕГН **********, за което е било образувано досъдебно производство № 188/2020г по описа на ОД на МВР-Видин, пр.преписка № 01409/2020г на ОП-Видин.

Посочили са, че водачът на МПС има вина за ПТП, тъй като е нарушил правилата за движение по пътищата, неспазвайки ограниченията на скоростта в пътния участък от 60км/ч, като се е движел със скорост 86км/ч, което нарушение е в пряка причинноследствена връзка с настъпването на ПТП и смъртта на пешеходеца. Починалият В. П. Р. е баща на първия ищец на В. В. П. и съпруг /живял във фактическо съжителство/без сключен граждански брак/ на втория ищец Н. М. В.. Смъртта на В. П. Р. е била изненадваща за семейството му и преждевременна. Бил е грижовен баща и съпруг, поради което ищците не могат да преодолеят загубата му, разчитали са на неговата помощ, били са сплотено 2 семейство. Не са могли да се възстановят емоционално от загубата му.

Към момента на ПТП МПС-марка „Мицубиши“, модел „Еклипс Крос“, е било застраховано от R & V Allgemeineversicherung“ AG /Р+Ф Алгемайне Ферзихерунг А.Г./, ФР Германия, 65189 Висбаден, Райфайзенплац 1, чрез АВУС-БЪЛГАРИЯ-РЕГУЛИРАНЕ НА ЩЕТИ“ –гр.София. Била е образувана щета при застрахователя на 16.12.2020г, като в тримесечният срок за произнасяне по чл.298, ал.3 КЗ не се е стигнало до споразумение и съответно изплащане на обезщетението, независимо, че застрахователят е признал извънсъдебно основателността й, като е възразил за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия.

Претендирали са да бъде осъдено застрахователното дружество да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 200 000лв. за всеки един от двамата ищци, ведно със законната лихва от датата на увреждането 3.08.2020г до окончателното изплащане на сумата.

Ответната страна-„R & V Allgemeineversicherung“ AG /Р+Ф Алгемайне Ферзихерунг А.Г./, ФР Германия, 65189 Висбаден, Райфайзенплац 1, чрез АВУС-БЪЛГАРИЯРЕГУЛИРАНЕ НА ЩЕТИ“ –гр.София, е оспорила исковите претенции с доводи, че са неоснователни. Заявила е, че оспорва виновното поведение от страна на водача на лекия автомобил, както и причинно-следствената връзка между настъпилото събитие и вреди.

Навела е възражение за съпричиняване от страна на пострадалия В. Р., тъй като е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.113, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, като е бил алкохолно повлиян, бутащ велосипед и пресякъл на нерегламентирано място, като е отнел предимството на автомобила. Оспорила е размерите на претендираните обезщетения като завишени, съобразно принципа на справедливост. Възразила е, че дължи лихва за забава, тъй като многократно е отправяла покани да бъдат представени доказателства за виновното поведение от страна на водача на лекия автомобил, което е довело до забавяне на плащането на застрахователното обезщетение. На 21.06.2021г по банковите сметки, посочени от пълномощника на ищците, са преведени определените обезщетения, като е отчетено наличното съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия В. Р..

С решението първоинстанционният съд е уважил частично исковите претенции по чл. 432, ал.1 КЗ за обезщетения за неимуществени вреди за по 150 000лв. и е отхвърлил същите до претендираните 200 000лв., като е приел за неоснователно възражението за съпричиняване от страна на пострадалия.

Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл.269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР №1/9.12.2013г по т.д.

№1/2013г на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Безспорно между страните е, че на 3.06.2020г е настъпила смъртта на В. П. Р. при ПТП, който е баща на първия ищец и е фактически съжителствал с ищцата.

Безспорно между страните е наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, покриваща деликтната отговорност на виновния водач към датата на застрахователното събитие.

От заключението на изслушаната съдебно-автотехническа експертиза се установява, че ПТП е настъпило извън населеното място, в зоната на кръстовище, образувано от пресичането на международен път Е79 с общински път, водещ от гр.Видин в посока с.Рупци, в тъмната част на деноношието, на прав хоризонтален участък, суха пътна настилка. Водачът на лекия автомобил е управлявал с 93 км/ч /изчислена по метода на Appel и въз основа на установените деформации на автомобила/, при въведено ограничение60км/ч, с пътен знак В 26, като се е движил в лявата пътна лента. При навлизане в зоната на 3 действие на пътен знак B 26 водачът е продължил движението си в права посока за преминаване през кръстовището, като се е движил в лявата пътна лента от 4-лентовия път, предназначена за движение само в права посока чрез надлъжна пътна маркировка, като в същото време пострадалият пешеходец е предприел пресичане на трасето напречно, отляво надясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Пешеходецът е преминал двете пътни ленти за насрещно движение и в момент, когато е навлязъл в лентата на лекия автомобил, е настъпил ударът, който за лекия автомобил е бил в областта на предната му дясна част. След настъпване на удара между лекия автомобил и пешеходеца, бутащ велосипед, в резултат на удара под центъра на тежестта на системата пешеходец-велосипед, и скорост на движение на л.а. 93км/ч, велосипедът е отхвърлен в посока напред и вдясно, като се е установил в десния крайпътен банкет, а тялото на пешеходеца е отхвърлено в посока нагоре, деформирало е предния капак на лекия автомобил в дясната му част и се е плъзнало към предното ветрово стъкло на автомобила, като го е счупило в десния му край.

Не са намерени спирачни следи от гуми върху асфалта.

В резултат на удара пешеходецът е починал на място, като смъртта му е в причинноследствена връзка с ПТП.

При спазване на ограничението от 60км/ч, на която съответства опасната зона за спиране на лекия автомобил- 44 метра, и при зона на осветеност на фаровете на къси светлини 50 метра, пешеходецът ще е видим за водача и при предприемане на действия за аварийно спиране или друга спасителна маневра, пешеходецът нямало да попадне в опасната зона и ударът е предотвратим. При скорост на движение на автомобила от 60км/ч, пешеходецът ще успее да пресече пътя и да премине преди лекият автомобил да достигне до него. Управлението с превишена скорост не е позволило на водача да намали скоростта и да спре в зоната на късите светлини. Пешеходецът е бил възприет като опасност в последния момент, когато е било технически невъзможно водачът да предприеме действия по аварийно спиране.

Опасната зона за спиране на лекия автомобил при движение със скорост 93км/ч е около 84метра, а при движение с разрешената скорост е 44км/ч. Пешеходецът се е движел с 3.9км/ч.

Водачът на лекия автомобил, при управление със скорост от 60км/ч / каквато е разрешената/, на къси светлини, е имал техническа възможност да предотврати ПТП с аварийно спиране.

Пешеходецът е могъл да избегне ПТП, ако преди да навлезе на платното за движение, се е съобразил с приближаващия се лек автомобил.