Решение № 283 от 09.12.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Велико Търново, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20254000500466 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е по депозиранa въззивнa жалба от С. М. В. против Решение № 371/ 17.07.2025 г. по гр.д. № 416/ 2025 г. по описа на ВТОС в частта, с която е отхвърлен предявеният от него против ЗК „Лев Инс“ АД иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП на 17.08.2023 г. за сумата над 20 000 лв. до предявения размер от 35 000 лв., както и в частта, с която е отхвърлена претенцията му за законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 25.11.2023 г. до 03.02.2024 г. Жалбоподателят счита, че съдът неправилно e приложил чл.52 ЗЗД, като присъденото обезщетение не съответства на реално претърпените от него вреди при отчитане на вида и характера на получените увреждания, продължителността на възстановителния период, степента и интензитета на търпените болки, остатъчния за цял живот двигателен дефицит и на двете ръце, отражението на случилото се върху психиката му. Неправилен бил изводът на съда за съпричиняване от него на вредоносния резултат в обем на 1/3 чрез отказ от лечение.

Отказът за провеждане на лечение се дължал на изпитвания от него панически страх от лекари, болници и инжекции, което било установено както от приетата експертиза, така и с показанията на разпитания свидетел. Освен това вещото лице посочило, че при проведено лечение състоянието му само „вероятно“ би било по-добро. По отношение на законната лихва върху обезщетението изразява несъгласие с приетата от 1 съда начална дата на дължимост на същото. Счита, че такава се дължи след изтичане на 15 работни дни от сезиране на застрахователя или в случая от 25.11.2023 г. Моли решението в обжалваните му части да бъде отменено и съдът да присъди обезщетение в пълния претендиран от него размер със законната лихва от 25.11.2023 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна ЗК „Лев Инс“ АД не е депозирала отговор. В съдебно заседание процесуалният представител заема становище за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционният съд е определил справедлив размер на обезщетението и правилно го е намалил при съобразяване приноса на пострадалия ищец, който отказал провеждане на оперативно лечение и това довело до неправилно зарастване на травмите и търпените болки и страдания. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба изхожда от страна с правен интерес да атакува първоинстанционното решение, подадена е в законовия срок и отговаря на изискванията за редовност на процесуалния закон по чл.261 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в рамките на въведените оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:

Възприетите от ВТОС като релевантни за спора факти и обстоятелства не се спорят от страните. С оглед изяснената фактическа обстановка съдът е формирал правни изводи за основателност на предявения иск по чл.432 ал.1 КЗ при доказано осъществяване на изискуемите от закона предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя на виновния деликвент – ЗК „Лев Инс“ АД за обезщетяване на вредите от конкретното ПТП. Застрахователят не е упражнил правото си да обжалва решението във връзка с така формирания извод, съгласил се е с него предвид изплащане на присъденото с първоинстанционното решение обезщетение, при което страните са преустановили спора по този материалноправен въпрос. Пред въззивния съд спорът е сведен до справедливия размер на дължимото обезщетение с оглед обема и степента на засягане на телесния интегритет на ищеца и наличието на принос на последния за настъпване на вредите.

Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, при съобразяване характера на причинените травматични увреждания, 2 възрастта на пострадалия, претърпените болки и страдания, тяхната интензивност и продължителност, проведеното лечение, настъпилото възстановяване, наличието на трайни последици за здравето, засягането на социалния и професионален живот и други релеванти обстоятелства, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС. За да определи справедливия размер на обезщетението, в настоящия казус съдът отчете следните фактори:

Ищецът В. е пострадал като пешеходец, пресичащ на пешеходна пътека в гр.

Велико Търново. Към датата на увреждащото събитие – 17.08.2023 г. той е бил на 55 г.

В пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП той е получил тежко вътреставно изкълчване на лява раменна става и закрито вътреставно счупване с разместване на фрагментите на главата на първа дланна кост на дясна китка, както и кръвонасядания с отоци на меките тъкани в лявата теменна половина на главата и гърба на дясната ръка и охлузна рана по предно-страничната част на лявата подбедрица. Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза обичайният срок за възстановяване от леките травми е 20 дни, а от сериозните травматични увреждания е около 6 месеца. Не е спорно и това се установява както от личните обяснения на ищеца в съдебно заседание на 29.11.2024 г., че му е било препоръчано оперативно лечение и за двете травми, което обаче той отказал. В. обяснява отказа си с това, че като дете му била направена неуспешна операция на става на крака, при което кракът му останал надут и ставата полуобездвижена и при всяка смяна на времето имал сериозни проблеми. Оттогава не бил влизал в болница и отказвал, дори когато имал пневмония. Не бил убеден, че операцията щяла да бъде успешна и състоянието му да се подобри и се страхувал, че тя може да го остави инвалид, особено след като лекарят му казал, че ще трябва в рамото му да бъдат поставени метални планки и болтове. Показанията на св. Б. са в подкрепа на твърденията на ищеца. Свидетелят сочи, че той отказвал всякакви манипулации и интервенции, както и престой в болница, защото изпитвал панически страх от всякакъв контакт с лекари и от самата мисъл, че трябва да посети болнично заведение. Лечението на пострадалия протекло консервативно, като рамото и дясната ръка са били обездвижени за срок около 2 месеца. Не е провеждал рехабилитация, предписана му и контролирана от лекар, а сам е правил някакви упражнения за възстановяване на ръката, което се твърди от св. Б.. При него пълно възстановяване не е настъпило. При извършения за нуждите на експертизата преглед на 08.11.2024 г. вещото лице е констатирало, че в областта на горната страна на ляво рамо се наблюдава видим анатомичен дефект от тежко разместване на костите, формиращи лявата раменна става, с наличен двигателен дефицит от 50 % при повдигане на ръката нагоре. В областта на основата на първи пръст на дясната китка е установило дефицит от 40 % при флексия на пръста към дланта и при свиване в юмрук. Тези двигателни дефицити според експерта са с траен характер за цял живот, като се дължат на липса 3 на своевременно, адекватно лечение, каквото ако е било проведено, състоянието на увредените стави вероятно е щяло да бъде по-добро.

Получените травми са свързани със значителни като интензитет болки и страдания през първите 3-4 месеца, каквито, според вещото лице, с различен интензитет пострадалият ще търпи и за в бъдеще при физическо натоварване и климатични промени – застудяване, влажност. Около месец ищецът е търпял ограничения в ежедневието си, а в рамките на обичайния възстановителен период – затруднения в битов план, като е имал нужда от чужда помощ, защото не е можел да ползва ръцете си. Св. Б. сочи, че В. бил на легло и ползвал тоалетен стол, но получените травми не предполагат залежаване и невъзможност за самостоятелно придвижване. Поради двигателния дефицит е нарушена сериозно възможността му да полага труд. По показания на свидетеля той е отглеждал декоративни храсти и растения, част от които продавал, наемал се и като общ работник, но сега не работел нищо. Процесното ПТП е причинило на ищеца нормално присъщите негативни емоции – страхове и притеснения, свързани с движението по пътищата.

Съвкупният анализ на всички тези обстоятелства – вида на получените травми, които не са застрашили живота на пострадалия, а само за кратък период от време са разстроили здравето му; проведеното по негово желание и противно на дадените му препоръки консервативно лечение; обичайният около 6-месечен възстановителен период за подобни увреждания, търпените болки и страдания със значителен интензитет в продължителен времеви период, каквито биха били търпени и при проведено оперативно лечение, както и търпените болки понастоящем; непълно възстановяване на двигателната функция на рамото и хватателната функция на дясната ръка без прогноза за подобряване на състоянието за в бъдеще; претърпените ограничения и затруднения в битов план и в сферата на полагания от ищеца труд за период от около 6 месеца, включително нуждата от чужда помощ в ежедневието непосредствено след инцидента, аргументира преценката на съда, че обезщетение в размер на 30 000 лв. справедливо възмездява претърпените от Вицов неимуществени вреди. За определяне на този размер съдът взе предвид и ценовата конюнктура в страната и съдебната практика, които участват при формирането на обществения критерий за справедливост. Обезщетението цели да поправи вредите, а не следва да е средство за повишаване на жизнения стандарт на пострадалия. Ориентир за икономическата обстановка са освен лимитите на застрахователно покритие по чл.492 КЗ, също и минималната работна заплата през 2023 г. – 710 лв. и средната работна заплата в страната към третото тримесечие на 2023 г. по данни на НСИ – около 2 000 лв. По дела със сходни травматични увреждания, настъпили през 2023 г., без провеждано оперативно лечение съдът е определял обезщетения в рамките между 20 000 лв. и 50 000 лв., като по-високите обезщетения са присъждани при пострадали с множество травми, на лица, чиято лична сфера е засегната в по-голяма степен напр.

4 поради специфично използване на увредения крайник с оглед професионална и трудова реализация, възрастни хора с по-затегнато протичане на възстановителния период, при настъпили усложнения или трайни последици.

Предвид изложеното, оплакванията на жалбоподателя, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението се явява занижен, са неоснователни.

Окончателният размер на дължимото на ищеца обезщетение е обусловен от основателността на наведеното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат чрез непровеждане на адекватно лечение на претърпените при ПТП увреждания. Съдебната практика е категорична, че изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за настъпването на вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неблагоприятните последици. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на него цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. В настоящия казус е безспорно установено, че ищецът В. не се е възстановил и не се очаква пълно възстановяване от получените травми и продължава да търпи сериозни по интензитет болки и страдания, но съгласно заключението това се дължи на собственото му решение да не се подлага на оперативно лечение, каквото му е било препоръчано от лекар-специалист.