Решение № 1914 от 18.12.2020, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………… гр. Варна, ………….2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, ХХІ състав, в закрито съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Стоян Колев

С участието на секретаря Виржиния Миланова, като разгледа докладваното от съдията Стоян Колев адм. дело № 2132 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.

27а, ал. 5, във връзка с чл. 30а от Закона за закрила на детето и във връзка с чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на М.И.Р. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, против ЗАПОВЕД № ЗД/Д-В-П-ОЗО/30.04.2020г. издадена от Бисерка Й., действаща в качеството на Директор на дирекция "Социално подпомагане" - гр. П., с която на основание чл. 30, ал. 2 и във връзка с чл. 29, т. 8 от ЗЗДетето е прекратено настаняването на детето Й.М.Р. с ЕГН ********** в семейството на К.М.А.-баба по бащина линия и на основание чл. 33, ал. 1 ППЗЗД и чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. З от Закона за закрила на детето е настанено спешно детето Й.М.Р. в приемното семейство на С.С., утвърдена със Заповед №СО- ЗДПГО 1/0043/07.05.2014г. на Директора на РДСП-Варна като професионално приемно семейство, като същото при необходимост ще ползва „заместваща приемна грижа” съгласно чл. 20 от Наредба за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето.

Заповедта се обжалва с доводи за противоречие с материалния закон и с целта на закона, както и необоснованост. В съдебно заседание оспорващия М.И.Р. поддържа жалбата като излага допълнителни аргументи, касаещи необоснованост на оспорената заповед. Налага твърдения, че когато детето е било настанено за отглеждане при майката на жалбоподателя – баба на детето по бащина линия е имал възможност да вижда детето редовно и да се грижи за него. Сочи също, че детето му е било отнето на сила без за това да са били налице предпоставките за промяна на мярката на закрила. Твърди също, че е полагал адекватни грижи за детето, че същото е посещавало училище редовно и е бил в състояние да осигури всичко необходимо за отглеждането му. В обобщение излага, че когато детето е било настанено за отглеждане от неговата майка и баба на детето по бащина линия – К.А. е имал възможност да вижда детето Йордан и да го взема при себе си и по този начин да общува с него. След постановяване на оспорваната заповед, тази възможност му е отнета и по този начин същата нарушава правата му на баща от една страна, а от друга не е в интерес на детето, защото го възпрепятства да общува с кръвните си роднини. Излага също, че самият той желае да се грижи за детето си, разполага с възможности да го направи. Има къща, която възнамерява да стегне и да приведе във вид, който е подходящ за отглеждане на детето. Признава, че в къщата му няма баня, а тоалетът е външен. Признава и че няма ток, като споделя, че „се закача за жицата“ и черпи ток от там и че не го е страх да го удари тока, защото това вече се е случвало без особени последици.

Ответникът - Директор на Дирекция "Социално подпомагане" – П. се явява лично в съдебно заседание като оспорва жалбата с аргументи за нейната неоснователност. Сочи, че при постановяване на властническото волеизявление се е ръководил от интересите на детето. Оспорва твърденията на жалбоподателя за липса на възможност да вижда детето си. Налага твърдения, че такава възможност е осигурена и нееднократно са предприемани мерки по осъществяване на срещи между жалбоподателя и детето, поради което отправя искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна.

Заинтересованите страни Дирекция "Социално подпомагане" – П., Дирекция

"Социално подпомагане" – Д. и С.В.С., лично и чрез своите законни представители изразяват становище за неоснователност на жалбата и молят съдът да отхвърли същата.

Заинтересованите страни М.Й.Х. и К.М.А. не изразяват становище по жалбата.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Работата по случая с детето Й. Р. е започната от Отдел „Закрила на детето” при ДСП – П. през 2013 г. След постъпил устен сигнал на 04.01.201Зг. от Д. П. - ИДПС към РУП – П., която сезира ОЗД при ДСП – П., че на телефон 112 е постъпило обаждане от г-н М.И.Р.. Същият е заявил, че съжителката му г-жа М.Х. и майка на сина му - Йордан, който е на едномесечна възраст е изоставила детето и е напуснала семейното жилище. Г-н Р. е заявил, че не може да полага грижи за новороденото. Спрямо детето Йордан Р. е била наложена мярка "полицейска закрила", като със съдействието на екип от Бърза помощ - гр. П. и инспектор ДПС към РУП - П., детето е приведено в ДМСГД гр. Барна, кв.

"Виница". При проверка на сигнала е установено, че майката го е изоставила и е напуснала семейното жилище, а бащата заявил, че не може сам да се грижи за детето и да му осигури необходимите грижи за правилното му израстване, развитие и възпитание. Майката М.Й.Х. се е била установила в дома на своите родители в с. Б., общ. П., където полагала грижи за най-голямото си дете в семейството – Н. М. Й.. Майката на детето категорично е заявила, че не желае да полага грижи за детето Й. и не желае повече да съжителства с г-н Р., Бащата на детето също категорично е заявил, че към него момент е невъзможно да поеме отговорността по отглеждането и възпитанието на Й..

За детето е потърсена алтернатива за отглеждането му от близки и роднини, като със Заповед № ЗД-Д-Пр-01-019 от 05.02.2013г. е предприета по-благоприятна мярка за закрила - прекратяване на настаняването в ДМСГД-гр. Варна и настаняване в семейството на г-жа Л. Г. А. - леля на детето по бащина линия и съжителстващия с нея мъж на семейни начала, живущи в ****, общ. П.. Мярката за закрила е потвърдена с решение № 84/19.03.201Зг. на ПРС, за срок от три години, считано от 27.05.2013г.

С решение №149/29.05.2015г. по гр. д. №720/2015г. на ПРС е отхвърлена молбата на г-н Р. за прекратяване на настаняването на детето в семейството на Л. А. и М.Т..

По сигнал на бащата Р., подаден на 05.05.2016г. е установено, че Л. А. е напуснала съжителя си и заедно със сина си Б. и детето Й. се е установила в дома на своята сестра в с. Г.. Със Заповед № ЗД-Д-Пр-01-0027/05.05.2016г е прекратено настаняването на детето в семейството на Л. А. и със същата заповед Й. е настанен в професионалното приемно семейство на Н. Л. А. и Е.Р. А.. Мярката за закрила е потвърдена с решение № 172/09.08.2016г. по гр. д. № 478/2016г. на ПРС, за срок от шест месеца считано от 07.02.2017г.

С решение № 176/17.08.2017г. по гр. д. №736/2017г. на ПРС е отхвърлена молбата на жалбоподателя Р. за прекратяване на настаняването на детето в приемното семейство на Н. А. и Е.А..

По подадено заявление на жалбоподателя Р. от 07.02.2017г. със заповед № ЗД/Д-В-П-072 от 11.10,2018 г. на Директора на ДСП - П. детето Й.М.Р. е настанено в семейството на г-жа Н. А. и г-н Е.А., които са утвърдени като професионално приемно семейство със Заповед № СО- ЗДПГ01/0035/17.12.2012г. на Директора на РДСП - гp. Варна. Мярката за закрила е потвърдена с решение №355/19.12.2018 г. на Районен съд гр. П., влязло в сила на 13.02.2019 г. за срок от една година.

На 12.11.2019 г. бабата К.А. е подала заявление детето да бъде настанено в семейството ѝ, като със Заповед №ЗД/Д-В-П-017/14.02.2020г, на директора на ДСП - гр. П. е прекратено настаняването на детето Й.М.Р. с ЕГН ********** в приемно семейство на Н. Л. А. и Е.Р.А., които са утвърдени като професионални приемни родители със Заповед №СО-ЗДПГО1/0035 от 17.12.2012г. на Директора на РДСП - гр. Варна и същото е настанено в семейството на своята баба по бащина линия - К.М.А..

От Формуляр за приемане на устен сигнал № СИГ/Д-В-П/80 от дата:28.04.2020г. се установява, че К.М.А. *** и ги е уведомила, че бащата на детето М.Р. е потрошил къщата на К.А. и е взел детето от дома й.

В тази връзка, с оглед оценка на риска от социален работник е изготвен Социален доклад от който е видно, че на 28.04.2020г. К.А. в телефонен разговор уведомява длъжностните лица при ДСП - П., че нейния син и баща на детето Й.

- М.Р. пред около седмица е счупил стъклата на къщата ѝ и ѝ е нанесъл побой. След това е взел детето Й. при себе си и от тогава то живее при него. Непосредствено след случилото се, А. е подала в съда документи, в следствие на които ѝ е издадена заповед за незабавна защита. В телефонния разговор същата заяви, че през изминалата седмица г-н Р. е нарушил заповедта за защита, поради което е бил задържан от служителите на МВР-П.. След освобождаването му Р. отново е оправил заплахи срещу нея, поради което тя не се връща в дома си и нощува при свои близки. Същата е категорична, че не желае да се грижи повече за Й., тъй като се страхува от баща му, поради което отказва да подпише декларация за несъгласие по чл.24 от ППЗЗД.

Със Заповед №

СО- ЗДПГО1/0043/07.05.2014г. на Директора на РДСП-Варна С.С. е утвърдена като професионално приемно семейство по „заместваща приемна грижа” съгласно чл, 20 от Наредба за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях.

По повод образувания с жалбата спор е изискан и изготвен Социален доклад № ПР/Д-В-П/130-002 / 07Д 0.2020г. От същия се установява, че на 06.10.2020г.

Диана Петрова - социален работник и Б. Й.-Началник ОЗД са посетили дома на жалбоподателя. При посещението се установило, че той обитава собствено жилище, което представлява едноетажна кирпичена къща, която с в лошо техническо състояние. Къщата се състои от две стаи. Едната стая е необитаема, Тъй като покрива над нея е паднал и има голяма дупка на задната стена. Пред другата стая има остъклено преддверие, същата се обитава от г-н Р.. Стаята е обзаведена с две единични легла, малък двуместен диван и печка на дърва, върху която има поставен малък телевизор и стол. В стаята има друг неголям телевизор и DVD, които са поставени върху две празни пластмасови касетки от бира. Върху два матрака има багаж на г-н Р., който е покрит с одеяла. Тавана в стаята е провиснал и има вероятност да падне. Хигиената в стаята е задоволителна. От едната страна на къщата има навес, чийто покрив от части липсва. Тоалетната е външна и също е в лошо техническо състояние, баня няма. Жилището не е електрифицирано. Р. споделил, че вечер се закача, към електропреносната мрежа на улицата. Течаща вода има в двора пред къщата, но няма мивка. Част от дворното място към жилището се обработва. М.Р. е пенсионер по болест, като размера на получаваната от него пенсия е в размер на 262,50лв. Същия споделя, че често работи без трудови правоотношения.

Жалбоподателят

М.Р. е освидетелстван с експертно решение на ТЕЛК от дата 16.09.2020г., издадено в МБАЛ „св. Анна" - гр. Варна, със 75% трайно намалена трудоспособност.

Диагноза: Лека умствена изостаналост и общо заболяване: Лека умствена изостаналост, поведенчески разстройства, амбдиопия на дясното око.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна. Предвид липсата на твърдения и данни за датата на връчването на обжалваната заповед, съдът приема, че е подадена в законоустановения срок. Оспорената заповед е акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В изпълнение на задълженията си по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Съгласно чл.

27, ал. 1 ЗЗДетето настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. Оспорената заповед е издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" – П., следователно, постановена е от компетентен орган.

Заповедта е в необходимата писмена форма и има изискуемите от чл.