Решение № 24 от 20.04.2021, Районен съд - Етрополе

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Етрополе , 13.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Цветомир Ц. Цветанов като разгледа докладваното от Цветомир Ц. Цветанов Гражданско дело № 20201830100284 по описа за 2020 година

Производството е по предявени искове с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.240 вр. чл.86 от ЗЗД и чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК.

Предявена е искова молба от „ЦКБ“АД, чрез адв.В.В.-САК против Б. А. Б., С. А. Б., Ц. А.

В. и Ц. П. И., в която се твърди, че на 09.03.2010 година в изпълнение на задължения по Договор за потребителски кредит №03200КР-АА-1924/09.03.2010 год., банката е предоставила на Е И. Н-Б.а, бивш жител на гр.Етрополе, починала на 02.11.2010 год. в гр.София, кредит в размер на 13 200 лева, при договорена лихва, към момента на сключване на договора, в размер на 14.5% годишно. Срокът на договора бил 120 месеца, като крайния договорен срок за издължаване е 14.02.2020 година. Твърди се, че кредитът не бил обслужван редовно, поради което Банката кредитор е депозирала в РС-Етрополе заявление по чл.417 от ГПК с вх.№693/26.04.2013 год., като било образувано ч.гр.д.№114/2013 година по описа на ЕтРС. Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение постъпили възражения от длъжниците и поради това, че банката не предявила установителен иск, издадената заповед била обезсилена. Твърди се, че на 13.08.2020 година от името на ЦКБ АД в РС-Етрополе е депозирано заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу ответниците по настоящия иск, като от тях Ц.И., Ц.В. и Б.Б., в качеството им на поръчители, а С. А. Б., в качеството му на наследник на кредитополучателя Е И. НБ.а, като неин наследник е и ответника Б.Б.. Твърди се, че т.к. крайния срок за издължаване по договора е 14.02.2020 год., всички вноски по кредита са окончателно падежирали, респ. изискуеми в пълен размер, без да е необходимо да бъде обявявана на длъжниците предсрочна изискуемост. Въпреки това били изпратени покани за доброволно изплащане на 1 задълженията по кредита, като никой не се отзовал на поканата за доброволно изпълнение.

Моли да бъде постановено решение по силата на което да бъде признато за установено съществуването на задължението на Б. А. Б., С. А. Б., Ц. А. В. и Ц. П. И., в общ размер от 29 701.46 лева, от които 22774.28 лева главница и 6927.18 лева законна лихва за периода от 13.08.2017 година до 12.08.2020 година, както и законна лихва, считано от датата на завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното погасяване на дължимите суми. Претендира и разноски по настоящето производство и по заповедното производство.

Алтернативно, в случай на отхвърляне на предявения установителен иск, моли ответниците Ц. П. И., Ц. А. В. и Б. А. Б., като поръчители, като Б.Б. и в допълнително качество на наследник на кредитополучателя Е И. Н-Б.а, както и С. А. Б., в качество на наследник на кредитополучателя Е И. Н-Б.а, да бъдат осъдени да заплатят на ЦКБ АД сумата в общ размер от 29 701.46 лева, от които 22774.28 лева главница и 6927.18 лева законна лихва за периода от 13.08.2017 година до 12.08.2020 година, както и законна лихва, считано от датата на завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното погасяване на дължимите суми, които суми са дължими на основание на Договор за потребителски кредит №03200КР-АА-1924/09.03.2010 год., сключен между ЦКБ АД и Е И.

Н-Б.а, като кредитополучател. Претендира и разноски по настоящето производство и по заповедното производство.

В срока за отговор на исковата молба са постъпили такива от всеки един от ответниците, като предявените искове се оспорват по основание и размер. Твърди се, че заповед за незабавно изпълнение №64/29.04.2013 год., издадена по ч.гр.д.№114/2013 год. по описа на ЕтРС е в сила по отношение на кредиполучателя Е Б.а, респ. спрямо наследниците които е оставила. Твърди се, че липсва аргумент за обезсилване на ЗНИ в цялост, като считат, че новото заявление се явява незаконосъобразно и е в противоречие с чл.126 ал.1 от ГПК.

В съдебно заседание ищеца, редовно призован, чрез адв.В. поддържа предявените искове.

В съдебно заседание ответниците Б. А. Б., С. А. Б., Ц. А. В. и Ц. П. И., редовно призовани, чрез пълномощниците си адв.Анатоли Грънчаров и адв.Кристина Савова-Димитрова, оспорват исковата претенция.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

От Договор за потребителски кредит №03200КР-АА-1924/09.03.2010 год./л.6-8/ се установява, че същия е сключен между ЦКБ АД и Е И. Н-Б.а, като кредитополучател, и Б. А.

Б., Ц. А. В. и Ц. П. И., в качеството им на поръчители. Отпуснатия кредит е в размер на 13 2

200 лева, като съгласно погасителен план /л.9-11/, срокът на договора е 120 месеца, като крайния договорен срок за издължаване е 14.02.2020 година.

От удостоверение за наследници /л.20/ се установява, че кредитополучателя Е И. Н-Б.а е починала на 02.11.2010 год. в гр.София, като е оставила свои наследници по закон синовете си Б. А. Б., С. А. Б..

От ч.гр.д. №114/2013 год. по описа на ЕтРС се установява, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от ЦКБ АД против длъжниците Е И. НБ.а-кредитополучател и Б. А. Б., Ц. А. В. и Ц. П. И., като поръчители. Издадена е Заповед №64 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу четиримата длъжници. Постъпили са възражения от Б. А. Б., Ц. А. В. и Ц. П. И., като с определения от 12.11.2018 година, Заповед №64 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК е обезсилена частично по отношение на тримата поръчители, поради това, че в указания едномесечен срок не е предявен иск за установяване на вземането.

От ч.гр.д. №226/2020 год. по описа на ЕтРС се установява, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от ЦКБ АД против длъжниците Б. А.

Б., С. А. Б., Ц. А. В. и Ц. П. И., като първите двама, в качеството им на наследници на починалия кредитополучател, а Б.Б. и като поръчител. Издадена е Заповед №98 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу четиримата длъжници, по силата на която е разпоредено да заплатят солидарно на банката сумата в размер на 22 774.28 лева /двадесет и две хиляди седемстотин седемдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/ - 109 /сто и девет/ непогасени вноски, съгласно подписаният между страните погасителен план, ведно със законната лихва, считано от 13.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането, законна лихва в размер на 6 927.18 лева /шест хиляди деветстотин двадесет и седем лева и осемнадесет стотинки/ от 13.08.2017г. до 12.08.2020г., както и държавна такса в размер на 594.03 лева /петстотин деветдесет и четири лева и 03 стотинки/ и адвокатско възнаграждение в размер на 1321.04 /хиляда триста двадесет и един лева и четири стотинки/. Посочено е, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит № 03200КР-АА-1924/09.03.2010г., сключен между заявителя, като кредитор и г-жа Е И. НБ.а, като кредитополучател, Ц. П. И., Ц. А. В. и Б. А. Б., като поръчители. Посочено е също така, че след смъртта на кредитополучателя Е И. Н-Б.а, като нейни наследници следва да бъдат конституирани Б. А. Б. и С. А. Б..

Срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение, още преди връчване на съобщения на длъжниците, от всеки един от тях е постъпило възражение по реда на чл.414 от ГПК. На заявителя е указано, че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си, като внесе допълнителна държавна такса и представи доказателства, че е предявил иска в указания срок. Съобщението с разпореждането е връчено на ищеца на 12.10.2020 година, като в срок не е представено доказателство, че е предявяване на 3 установителен иск по реда на чл.422 ал.1 от ГПК. Поради това с определение от 02.12.2020 година, съдът е обезсилил заповед №98/14.08.2020 година и е прекратил производството по ч.гр.д. №226/20 год. по описа на ЕтРС. Срещу определението е подадена частна жалба вх.

№260272/09.12.2020 година от страна на ЦКБ АД, като с определение №260050/18.01.2021 година, по ч.гр.д.№825/2020 год. по описа на СОС, съдебния акт на ЕтРС е потвърден.

От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, с вещо лице Е. К., което не е оспорено от страните по делото и съдът възприема същото като обективно, обосновано и всестранно се установява, че на 09.03.2010 година, „ЦКБ“АД, клон Етрополе е отпуснала съгласно Договор за потребителски кредит №03200КР-АА-1924/09.03.2010 год., кредит в размер на 13 200 лева, който е предоставен на картова разплащателна сметка, с титуляр Елена И. Натова-Б.а за срок от 120 месеца и краен срок за издължаване 14.02.2020 година.

Установява се още, че редовното погасяване на кредита е преустановено към 14.02.2011 година, като размерът на неиздължените погасителни вноски, съгласно подписания погасителен план е в общ размер на 22 774.28 лева. Размерът на законната лихва, изчислена за периода от 13.08.2017 год. до 12.08.2020 година е 6 933.51 лева.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Предявени са иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК и иск с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.240 вр. чл.86 от ЗЗД.

Съдът намира предявеният установителен иск за недопустим, поради което производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено като такова. По отношение на втория иск с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.240 вр. чл.86 от ЗЗД, съдът го намира за недопустим по отношение на ответника С. А. Б., като производството в тази му и по отношение на този длъжник следва да бъде прекратено, а по отношение на ответниците Ц. П. И., Ц. А. В. и Б. А. Б., следва като допустим и основателен да бъде уважен.

По иска с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК.

От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен за съдебния състав начин, че във връзка с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от ЦКБ АД против длъжниците Б. А. Б., С. А. Б., Ц. А. В. и Ц. П. И., като първите двама, в качеството им на наследници на починалия кредитополучател, а Б.Б. и като поръчител, по ч. гр. д. №226/2020 год. по описа на ЕтРС е издадена е Заповед №98 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Тъй като срещу заповедта са постъпили възражения, на заявителя е указано, че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си, като внесе допълнителна държавна такса и представи доказателства, че е предявил иска в указания срок. Съобщението с разпореждането е връчено на ищеца, като в определения срок, по заповедното производство, не е представено доказателство за предявен установителен иск по реда на чл.422 ал.1 от ГПК /въпреки, че такъв е бил предявен и това е искът по настоящето производство/. С определение от 02.12.2020 година, съдът е обезсилил 4 заповед №98/14.08.2020 година и е прекратил производството по ч.гр.д. №226/20 год. по описа на ЕтРС. Срещу определението е подадена частна жалба от страна на ЦКБ АД, като с определение на въззивния съд, съдебния акт на ЕтРС е потвърден. При това положение предявения основен иск по настоящето производство с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК се явява недопустим по отношение на всеки един от ответниците и производството по този иск следва да бъде прекратено като недопустимо.

Искът се явява недопустим по отношение на двамата ответници Б. А. Б. и С. А. Б. и на друго основание. От ч.гр.д. №114/2013 год. по описа на ЕтРС се установи, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от ЦКБ АД против длъжниците Е И.

Н-Б.а, Б. А. Б., Ц. А. В. и Ц. П. И., последните трима като поръчители. Издадената Заповед №64 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК е била обезсилена частично по отношение на тримата поръчители, поради това, че във връзка с подадени от тях възражения, в указания едномесечен срок не е бил предявен иск за установяване на вземането от страна на кредитора. Заповедта за изпълнение обаче е останала в сила по отношение на наследниците на починалия кредитополучател Е И. Н-Б.а, а именно Б. А. Б. и С. А. Б., поради което предявяването на ново заявление за издаване на заповед за изпълнение за едно и също задължение се явява недопустимо, в какъвто смисъл са и възраженията в отговорите на исковата молба, които съдът споделя напълно.