Решение № 157 от 19.07.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Враца, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20231400500244 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 4915/20.10.2022 г. на "Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

***, чрез юрисконсулт Л. Н., против Решение № 190/08.09.2022 г. по гр.д.№ 1318/2021 г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с практика на ВКС и съдилищата в РБ. Изразява се несъгласие с изложените от районния съд мотиви, че изпълнителното дело е следвало да бъде прекратено на 11.09.2014 г. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд не е приложил постановките на ППВС № 3/1980 г. и погрешно е отчел предприетите изпълнителни действия по изп.д.№ 9772/2014 г. по описа на ЧСИ Н. М., които прекъсват погасителния давностен срок. Излагат се в хронологична последователност извършените изпълнителни действия и се посочва, че всяко от тях прекъсва погасителната давност, а евентуалното бездействие на съдебния изпълнител не следва да е санкция за взискателя. В тази насока се извършва позоваване на постановките на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, както и на практика на съдилищата в страната.

Въззивникът посочва, че не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната, и изтъква, че в случая давността е била прекъсвана многократно с предприемането на посочените изпълнителни действия. Развива съображения, че до 26.06.2015 г.

1 е било в сила ППВС № 3/1980 г., според което давност не е текла по време на изпълнителния процес, а приетото ТР № 2/2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК няма обратно действие. В подкрепа на изложеното се позовава на множество решения на ВКС. Прави обобщение, че от образуването на изпълнителното дело на 04.09.2014 г. до приемането на ТР № 2/26.02.2015 г. не е текла давност относно процесното вземане, тъй като в този период е било налично висящо изпълнително производство, а ТР действие занапред. Развива съображения, че при това положение 5-годишният давностен период би бил 26.06.2015 г. – 26.08.2020 г., след като бъде взето предвид и обявеното в страната двумесечно извънредно положение, по време на което погасителната давност е била спряна, но през този период са предприемани изпълнителни действия.

В жалбата се прави разграничение между перемпционния и давностния срок, като се сочи, че според цитирана практика на ВКС перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността.

Въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на исковата претенция и присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 1550/27.03.2023 г. от въззиваемата З. Ц. П., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв.Н. М., който оспорва основателността на жалбата и изразява становище, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка, при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Навеждат се доводи, че преценката на районния съд, че следва да намери приложение ТР № 2/2015 г., а не ППВС № 3/1980 г., е правилна и обоснована, тъй като съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 ЗНА тълкуването има действие от деня, в който е влязъл в сила тълкувания акт, а според ал.2 на същата разпоредба органът, издал акта за тълкуване, може да даде на тълкуването действие само занапред, ако обратното му действие може да създаде затруднения. Изтъква се, че в случая липсва такова изключение, поради което ТР следва да се прилага и относно правоотношения, възникнали преди приемането му. Посочва се, че последното валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давността, е налагането на запор върху банковите сметки на длъжника на 11.09.2014 г., като в рамките на последвалия двугодишен срок до 11.09.2016 г. не са били предприети изпълнителни действия, прекъсващи давността. Навеждат се доводи, че насроченият опис на движими вещи на длъжника на 06.01.2016 г. не е осъществен, тъй като не е платена държавна такса за предприемането на това изпълнително действие, а присъединяването на държавата като взискател на 02.10.2014 г. не е довело да прекъсването на давността, тъй като съгласно чл.191, ал.3 ДОПК държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания.

Прави се искане за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на направените разноски.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената на основание чл.269, изр.1 ГПК служебна проверка 2 въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба на З. Ц. П. против "Кредит инкасо инвестмънтс" ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 439, във вр. чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 4 509,32 лв. - главница, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 28.03.2013г.; сумата в размер на 410,56 лв. – юрисконсултско възнаграждение; сумата 80,00 лв. – разноски по арбитражно производство и сумата 50,00 лв. – държавна такса.

Ищцата твърди, че срещу нея по молба на "Профи кредит България" ЕООД е било образувано изп.д. № 9772/2014 г. по описа на ЧСИ Н. М., рег.№ ***, с райн на действие СГС. Посочва извършените изпълнителни действия в тяхната последователност.

В исковата молба се сочи също, че съдебният изпълнител неправилно е отбелязал, че последното изпълнително действие по изп.д.№ 9772/14 г. е от 08.06.2016 г., когато е подадена молбата за извършване опис на движими вещи. Ищцата счита, че подаването на молбата и насрочването на опис на движими вещи не прекъсват давността, тъй като съобщението за описа не е получено от длъжника, взискателят не е заплатил такса за извършване на описа и такъв не е бил извършен. Навежда доводи, че за да може да бъде прекъсната давността, искането трябва да е редовно направено, а в случая взискателят не е внесъл дължимата такса. В тази насока се позовава на т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г., според която в изпълнителния процес взискателят трябва да поддържа със своите действия неговата висящност като внася съответните такси и разноски за извършване на поисканите от него изпълнителни действия. Счита, че след като взискателят не е внесъл дължимата такса, то е налице негово бездействие, поради което като дата на последно изпълнително действие следва да се приеме 11.09.2014 г. Сочи, че от тази дата до следващото изпълнително действие на 06.02.2019 г. са изминали повече от 2 години, поради което делото следва да се счита прекратено. При тези съображения намира, че извършените след прекратяване на делото действия, вкл. и молбата за насрочване на опис от 08.06.2016 г., не представляват валидни изпълнителни действия и не водят до прекъсване на давността.

Според изложеното в исковата молба, от датата на последното изпълнително действие – запор на банкови сметки от 11.09.2014 г. до датата на образуване на новото изпълнително дело – 22.03.2021 г. са изтекли повече от пет години, от което следва, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност, което поражда правен интерес от предявяването на иск за установяване на този факт.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва основателността на исковата претенция. Посочва, че е придобил вземането по изпълнителния лист по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 08.08.2018 г. между "Профи кредит" и "Кредит инкасо". Не оспорва, че въз основа на изпълнителния лист е било образувано изп.д.№ 9772/2014 г. по описа на ЧСИ Н. М.. Посочва, че с 3 молбата за образуване на изпълнителното производство първоначалният взискател "Профи кредит" е възложил правомощия по чл.18 ЗЧСИ и е поискал налагането на запор върху банковите сметки на длъжника, като на тази дата е прекъсната погасителната давност. Не оспорва, че на 05.09.2014 г. са изпратени запорни съобщения до множество банки. Сочи, че на 02.10.2014 г. по делото е присъединена като взискател ТД на НАП, което отново е довело до прекъсване на погасителната давност, съгласно т.10 от ТР № 2/2013 г. Посочва също, че на 06.01.2016 г. по делото е депозирана молба от предходния взискател, с която е поискано насрочване на опис на движими вещи и такъв е бил насрочен на 08.06.2016 г., за което е изпратена призовка за доброволно изпълнение до длъжника. На същата дата е било изпратено и запорно съобщение до Райфайзенбанк България ЕАД, както и напомнително съобщение до работодателя. Твърди, че на 21.05.2018 г. отново е бил насрочен опис на движими вещи и е изпратена призовка до длъжника. В отговора се посочва също, че на 28.02.2019 г. ответникът е депозирал молба за конституирането му като нов взискател, като с тази молба е било поискано и насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, с което действие също е била прекъсната погасителната давност. На 15.01.2020 г. новият взискател е поискал извършване на справки и насрочване на опис на движими вещи, а на 01.10.2020 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника и е бил насрочен опис на движими вещи. Според ответника, всяко направено искане за предприемане на изпълнителни действия прекъсва погасителната давност, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да предприеме необходимото за изпълнение на искането, а евентуалното бездействие на съдебния изпълнител не следва да е санкция за взискателя.

В отговора се посочва, че изп.д.№ 9772/2014 г. е било прекратено, след което новият взисакател е поискал образуване на ново изпълнително производство въз основа на същия изпълнителен лист. Такова е било образувано под № 1926/2021 г. по описа на ЧСИ Н. М., като с молбата за образуване е поискано налагането на запори и насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, с което отново е прекъсната погасителната давност. На 07.04.2021 г. са били изпратени запорни съобщения до няколко банки, както и до работодателя и е насрочен опис на движими вещи. В резултат на това на 12.05.2021 г. по банковата сметка на ЧСИ е постъпила сума в размер на 2 595,00 лв., удържана в изпълнение на наложен запор на банкова сметка.

В отговора се навеждат доводи, че всички посочени изпълнителни действия са прекъснали течащата погасителна давност, че следва да се прави разграничение между перемпционния и давностния срок и перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Развиват се и съображения относно действието във времето на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което е отменено като изгубило сила ППВС № 3 от 18.11.1980 г. В подкрепа на изложеното се извършва позоваване на практика на ВКС и съдилища в страната.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства и са приложени заверени копия от изп.д.№ 2014***0409772 и изп.д.№ 2022***0401926 по описа на ЧСИ Н. М..

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната 4 съвкупност, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от изпълнителен лист от 23.06.2014г., издаден по т.дело № 3784/2014г. по описа на СГС въз основа на Решение № 1229/28.03.2013 г. по вътр.арб.дело№ 1229/2013 г. по описа на Арбитражен съд "Арбитер Юстицарум" СНЦ, З. Ц. П., ЕГН **********, е осъдена да заплати на кредитора "Профи Кредит България" ЕООД, сумата от 4509,32 лв. , заедно със законната лихва от 28.03.2013 г. – датата на постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението; сумата от 410,56 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение и сумата от 80,00 лв. – разноски по арбитражното производство, както и сумата от 50,00 лв., представляваща заплатена държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист.