Решение № 3947 от 18.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3947 гр. София, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка И.

Членове:

Наталия П. Лаловска

Темислав М. Димитров при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка И. Въззивно гражданско дело № 20211100511031 по описа за 2021 година

Производството е по реда на 258 и сл. ГПК.

С решение № 20149416/30.06.2021 г. по гр. д. № 2120/2017 г. на 174 с - в, СРС, са отхвърлени, предявените от К. А. С., ЕГН ********** (починала в хода на производството и заместена от наследникът й по закон Л. Б. А., ЕГН **********, конституирана с определение от 24.03.2023 г. на СГС), Л. А. С., ЕГН ********** и М.

И. С., ЕГН ********** срещу Столична Община искове, с правно основание чл. 14, ал.

4 ЗСПЗЗ - за признаване правото на собственост на наследодателя им А.С.Л. /К./ към 1956 г. върху имот с площ о 0. 800 дка в местност „Садина“, землището на с. „Горни Лозен", при граници: наследници на К.С. К., селско място, Институт по Генетика и „Цариградско шосе“, обозначено с червен контур в скица приложение № 2 към заключението на СТЕ, която се счита за неразделна част от настоящото решение.

Ищците са осъдени за заплащане на разноски.

Решението се оспорва от ищците К. А. С., (починала в хода на производството и заместена от наследникът й по закон Л. Б. А., конституирана с определение от 24.03.2023 г. на СГС), Л. А. С. и М. И. С., чрез представителя им, със съображения, че е необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуален закон.

Сочат, че имотът е притежаван от наследодателите на ищците още от турско време, но не са налице документи за собственост – нотариални актове или решения за делбата.

На 20.04.1939 г. синовете на поредния собственик извършват доброволна делба и имота се пада в дял на наследодателя на ищците. Счита, че договорът за доброволна делба не е оспорен от ответника. Поддържат, че наследниците са присъединили владението на своите наследодатели, по смисъла на чл. 82 ЗС и владеят имота, като се позовават на практика по приложението му. Тъй като владението е започнало още 1 преди началото на 20 век, до 1956 г. е изтекла 20 - годишната давност за придобиване на имота. Поддържат, че правото на собственост по иска по чл. 14, ал. 4 ГПК може д се установява с всички допустими доказателства, съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, които съдът е длъжен да съобрази. Молят да се отмени решението и да се уважат исковете.

Претендират разноските за двете инстанции.

Ответникът Столична община, чрез представителя си, оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Изразяват становище, че СРС е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства при съвкупна преценка на всички събрани доказателства, в това число заключението на СТЕ и свидетелските показания и е направил обоснован извод, че исковете са недоказани и неоснователни. Съдът е отчел обстоятелството, че по иск, с правно основание чл. 14, ал. 4 ГПК, ищците следва да докажат, пълно и главно, че са наследници на лице, което е собственик на процесния имот – нива, на твърдяното от тях придобивно основание, към момента на образуване на ТКЗС, както и кога е образувано ТКЗС, че имотът е идентичен със заявения за възстановяване имот (или част от него) от страна на ответника или че е идентичен с възстановения на ответника имот (или част от него). Сочи, че ищците не са доказали с годни писмени доказателства, че наследодателят им А.С.Л. (К.) е бил собственик на заявения за възстановяване имот към датата на образуване на ТКЗС. Не са ангажирани никакви доказателства, че наследодателят на ищците е владял имота в период повече от 20 години и го е придобил по давност, преди кооперирането. Моли да се потвърди решението на СРС. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи служебно за прилагане на императивните материално правни норми.

Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, като не са допуснати нарушения на императивни материалнопрани норми.

Делото е решено след обсъждане на събраните по делото доказателства и при изяснена от СРС фактическа обстановка, която въззивният състав не намира за необходимо да преповтаря в цялост, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.

Като е съобразил изложените от ищците твърдения в исковата молба, съдът е квалифицирал исковете по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.

Следва да се отбележи, че специалният положителен установителен иск по чл.

14, ал. 4 ЗСПЗЗ има за предмет установяване принадлежността на правото на собственост върху подлежащи на възстановяване по реда на този закон земеделски земи към момент, когато са били фактически или юридически отнети от собствениците им – към минал момент. (Решение № 264 от 15.12.2014 г. по гр. д. № 1876/2014 г., Г. К., І Г. О. на ВКС)

В ТР № 1 от 1997 г. по гр. д. № 11/1997 г., ОСГК на ВКС, в т. 2 е прието, че „предмет на установителните искове по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е правото на собственост върху земеделските земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или другите селскостопански организации, който не е обусловен от решенията на комисиите по чл. 18 ж, ал. 1 и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ.

Тяхното конститутивно действие е за в бъдеще. Затова съдебното производство по чл.

2

14, ал. 4 от ЗСПЗЗ не следва да бъде спирано на основание чл. 182, б. „г“ от ГПК до свършване на производството по чл. 14, ал. 1-3 от ЗСПЗЗ”.

Според тълкуването на ВКС, искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е допустим ако за ищците е образувано или има възможност да бъде образувано административно производство по възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 10 б от ЗСПЗЗ. Искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е допустим и в случаите, когато земеделските земи са заявени за възстановяване от повече от едно лице, претендиращо самостоятелни права върху имота и процедурите по възстановяването не са завършили; когато една и съща земя е възстановена на различни лица, които претендират да са носители на право на възстановяване, а също и когато земята е възстановена на част от наследниците на общия наследодател, които са я заявили за възстановяване като своя, а тя принадлежи на общия наследодател и следва да се възстанови на всички наследници. Налице е правен интерес от иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и в случаите, при които и двете страни по спора имат възстановени по реда на ЗСПЗЗ имоти, но ищците твърдят, че възстановеният в реални граници имот на ответниците е бил собственост на техния наследодател към момента на образуване на ТКЗС.

Следователно в хипотеза, в която искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е предявен от наследници на общ наследодател, е необходимо да има подадено заявление за възстановяване собствеността на името на наследниците на общия наследодател, за да може след разрешаване на спора органът по земеделската реституция да постанови ново решение по чл. 14, ал. 7 във вр. с ал. 7 а ЗСПЗЗ за признаване на собствеността в съответствие със съдебния акт. В противен случай, при липса на заявление, би се стигнало до реституция в полза на лица, които не са поискали това по предвидения от закона ред и в предвидения срок. (в този смисъл решение № 34 от 21.03.2011 г. по гр. д.

№ 1112/2010 г., Г. К., ІІ ГО на ВКС).

В случая, от удостоверение за наследници от 16.03.2015 г. на СО - район „Подуяне“ се установява, че общият наследодател на ищците А.С.Л. е починал на 28.02.1984 г. и е оставил за свои наследници по закон К. А. С. - дъщеря и А.А.С. - син, починал на 06.07.2008 г. и оставил за свои наследници Л. А. С. - дъщеря и М. И. С. дъщеря на починалата преди него на 08.04.1982 г. негова дъщеря К. А. С..

Видно от представеното по делото удостоверение за идентичност на лице с различни имена А.С.Л. и А.С. К. са имена на едно и също лице.

К. А. С. е починала в хода на производството пред СГС, а на нейно място е конституиран наследникът й по закон - Л. Б. А., с определение от 24.03.2023 г. на СГС.

От доказателствата обсъдени от СРС се установява, че с влязло в сила 17.06.2022 г. решение № 82 от 27.05.2002 г. по гр. д. № 9807/2001 г. на СРС, 42 с-в, на основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, на наследниците на А.С.Л. /К./ е признато право на възстановяване на собствеността върху нива от 0, 800 дка, в землището на с. Горни Лозен, местност Садина, при граници: наследници на К.С. К., селско място, Институт по генетика и Цариградско шосе.

Въз основа на това решение е издадено Решение № С 5017/26.07.2002 г. на ПК „Лозен“, с което е признато правото на собственост на наследниците на А.С.Л. /К./ - К. и А.А. С. върху описания имот, но е отказано да бъде възстановено правото с мотив, че имотът попада върху имот № 000027 в землището на с. Горни Лозен, местност Голям поток, който е възстановен на Столична община - район Панчарево, с решение № 1623/23.02.2000 г. на същата поземлена комисия, т. е. налице е спор за материално 3 право. Видно от това решение на ПК, наследниците на А. Л. са подали заявление за възстановяване вх. № 5017/22.07.2002 г.

Посоченото решение № С5017/26.07.2002 г. на ПК „Лозен“ за отказ от възстановяване на имота, е отменено с влязло в сила на 22.11.2004 г. решение от 12.06.2003 г. по гр. дело № 10920/2002 г. на СРС, 41 с-в, потвърдено с решение от 22.11.2004 г. по а. х. дело № 23/2004 г. на СГС, АО, трети „Ж" с-в, като преписката е върната на ОСЗГ „Лозен" със задължителни указания за спиране на производството до решаването на спора по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.

В резултат от указанията на съда, е издаден протокол № 5017СП на ОСЗГ Панчарево, според който е спряно производството по възстановяване по ЗСПЗЗ по заявлението за възстановяване вх. № 5017/22.07.2002 г. К. и А.А. С. до решаване на спора по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ с влязло в сила решение.

Като се съобразят извършените действия във връзка със заявяване за възстановяване на имота от ищците и на основание дадените от ТР № 1/19978 г. на ВКС разяснения, следва да се сподели извода на СРС, че искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване собствеността на имота в полза на общия наследодател А.С.Л. /К./ преди влизане в ТКЗС е допустим.

По съществото на спора въззивният съд намира следното :

Както се посочи по – горе, целта на производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е да се установи принадлежността на правото на собственост върху земеделски недвижими имоти към минал момент - внасянето им в ТКЗС. В това производство не се разрешава спор за принадлежността на правото на собственост към настоящия момент.

Като е съобразил особения характер на иска, районният съд основателно и приел, че за да бъде уважен искът по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, в тежест на ищците е да докажат, че наследодателят им е бил собственик на земеделската земя, предмет на спора, към минал момент - преди включване в кооперативното стопанство и основанието, на което е придобил собствеността.

Понеже ищците са твърдели, че наследодателят им е бил собственик на процесната земеделска земя (нива), въз основа на наследство, делба и владение в период повече от 20 г. преди включването му в ТКЗС (1958 г.), в тяхна тежест е било да докажат тези обстоятелста - пълно и главно, с всички допустими от закона средства.

Според практиката на ВКС по въпроса за доказателствените средства в производствата по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, няма пречка принадлежността на правото на собственост да се установи с изброените в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ писмени доказателства : нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на трудовокооперативни земеделски стопанства, емлячни регистри, молби - декларации за членство в трудовокооперативно земеделско стопанство, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване, в това число и по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. и правилника за неговото приложение и други писмени доказателства. Правото на собственост може да се установи и с други писмени документи които съдържат данни за имота на собственика, включително и с декларации, подавани от лицата преди и във връзка с обобществяването на земята.