Решение № 181 от 12.02.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Плевен, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря Валя Х. Стоянова като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20254430104516 по описа за 2025 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от „***“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** **** чрез адв.А. К., против О. В. П., ЕГН **********, от гр.Плевен ****, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от 3188,15 лева главница и 472,30 лева договорна лихва за периода 21,04,2024 г. – 03,02,2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 от ГПК – 27,02,2025 г. до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1262/2025 г. на ПлРС. Твърди се, че на 27,03,2024 г. между ответника и *** е сключен договор за стоков кредит №121311, по силата на който е предоставен кредит в размер на 3188,15 лева, с фиксиран лихвен процент от 21,57% годишно и ГПР в размер на 23,79%, срок на издължаване – 24 месеца.

Посочва се, че на 21,11,2024 г. е сключен договор за цесия между *** и ищеца, по силата на който задължението на ответника О. П. е изкупено. Твърди се, че на ответника е изпратено уведомление за цесията и за обявяване на предсрочна изискуемост, но писмото се е върнало в цялост като „непотърсено“. Твърди се, че поради неизпълнение, кредиторът е пристъпил към принудително събиране, като е образувано ч.гр.д.№1262/2025 г. на ПлРС, издадена е ЗИ и ИЛ, връчени на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за установено вземането на ищеца срещу ответника.

Претендират се разноски в заповедното и исковото производство. В с.з. ищецът не изпраща представител. Депозирал е писмени становища по делото от 22,12,2025 г. и от 12,01,2026 г.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител – адв.Р.М. от ПАК, депозира писмен отговор, в който сочи, че искът е преждевременно предявен, тъй като срока за погасяване на кредита не е изтекъл. Посочва, че договорът за кредит не е подписан 1 от кредитополучателя. Твърди се, че в цената на кредита влиза и сумата от 389,15 лева за застраховане на задълженията, като няма данни застрахователят да е погасил задължението, и тази сума е недължима. Посочва се, че не е необходимо назначаването на експертиза, разходите за която ще утежнят общите задължения на ответника. Моли съда да отхвърли иска.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Предоставено е ч.гр.д.№1262/2025 г. по описа на РС Плевен, от което се установява, че е образувано по заявление на ищеца *** *** против ответника, и е издадена заповед за изпълнение №636/27,02,2025 г. по чл.410 от ГПК. Същата е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за съществуване на вземането си.

От представените писмени доказателства - договор за стоков кредит №***/27,03,2024 г., погасителен план към него, ОУ по договори за стокови кредити, Декларация за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица, неразделна част към Искане за кредит №***/27,03,2024 г., уведомително писмо от *** към „**** декларация за получаване на стоката, фактура-дубликат №**********, е видно, че на 27,03,2024 г. между *** и ответника е постигнато съгласие за предоставяне от банката на ответника на сума в размер на 3188,15 лева за закупуване на мобилен телефон Айфон, с цена от 2799,00 лева и застрахователна премия в размер на 389,15 лева, за срок от 24 месеца, платима на месечни вноски съобразно погасителен план от 21,04,2024 г. до 27,03,2026 г. в размер от по 164,72 лева, включващи главница и лихва, при фиксиран ГЛП от 21,57% и ГПР от 23,79%. Установява се, че стоката е получена от ответника /декларация на л.23 от делото/. От погасителния план се установява, че застрахователната премия е включена в главницата.

От приложения Рамков договор за цесия от 03,04,2024 г., допълнително споразумение към него от 21,11,2024 г., пълномощно от *** към ищеца, Приложение №1 към допълнително споразумение от 21,11,2024 г., уведомително писмо до ответника от 10,01,2025 г., известие за доставяне /върнато като непотърсено – л.7 от делото/, се установява, че ищецът е придобил от *** вземанията към ответника в размер на 3660,45 лева, от които 3188,15 лева главница, 25,58 лева наказателна лихва, 446,72 лева договорна лихва, произтичащи от договор за кредит от 27,03,2024 г. с №***. С писмо изх.№74/10,01,2025 г. ответникът е уведомен за извършената цесия, и за обявената предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за кредит. Писмото е върнато като „непотърсено“.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

С оглед връчването на издадената ЗИ по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и дадените указания на заявителя, съдът приема, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл.422, ал.1 от ГПК от страна на заявителя и ищец в настоящото производство.

Уважаването на предявената претенция предполага установяване на притежавано от ищеца 2 ликвидно и изискуемо вземане от ответника.

Предвид установените факти от събраните писмени доказателства съда намира за доказано обстоятелството, че между *** и ответника е сключен договор за кредит. Тук следва да бъде отбелязано, че е неоснователно възражението на особения представител на ответника, че договорът не е подписан от ответника, доколкото е видно, че същият е подписан с ел.подпис от ответника – видно от графичния отпечатък от ел.подпис на трета страница от договора за кредит. Установява се и получаване на закупената стока – с подпис както на декларация, така и на издадената фактура.

По отношение възражението, че искът е преждевременно предявен, тъй като срока за погасяване не е изтекъл – същото е неоснователно, доколкото вземането по процесния договор за кредит е обявено за предсрочно изискуемо на основание чл.12.1 от ОУ. Въпреки че не е било необходимо, съобщение за предсрочната изискуемост /заедно с уведомяването за цесията/ е изпратено на адреса за кореспонденция на ответника, но е върнато като „непотърсено“.

Съобразно задължителната съдебна практика обаче, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. В разглеждания казус препис от исковата молба и приложенията към нея са надлежно връчени на ответника, чрез назначения му особен представител, като в приложенията са както уведомителното писмо от бившия кредитор, действащ чрез ищеца по силата на надлежно извършена упълномощителна сделка, така и изричното, за тези действия, пълномощно от цедента.

С оглед характера на страните по договора и предмета на същия съдът намира, че се касае за потребителски договор, чиито форма и съдържание подлежат на задължителна регулация от ЗПК и служебна проверка от съда.

Договорът за потребителски кредит следва да отговаря на изискванията за съдържание и форма съгласно чл.10 и чл.11 от ЗПК, а неспазването на изрично посочени в закона изискванията за съдържание и форма на договора има за последица недействителност на договора – чл.22 от ГПК.

Съгласно задължителните указания, дадени в ТР №1/2020 г. от 2704,2022 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, и без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В случая имаме и възражение от особения представител за недължимост на сумата, претендирана в размер на 389,15 лева за застрахователна премия. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Предвид горното следва да се извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и за неговото съответствие с императивните разпоредби на ЗПК.

3

Според чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая в договора не са посочени компонентите на ГПР и на начина, по който е изчислен. Съдът, на основание чл.162 от ГПК, с помощта на общодостъпен и безплатен интернет-калкулатор за ГРП, изчисли, че в посочения в договора ГПР е включена само главница и лихва, НО в главницата е включена и застрахователната премия от 389,15 лева. , а освен това и с обстоятелството, че в размера на ГПР не е Застрахователната премия обаче по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК представлява разход за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато поемането на задължението от страна на потребителя за плащане на този разход е задължително условие за сключване на договора за кредит. В процесния случай размерът на застрахователната премия е начислен в главницата по договора за кредит – видно от клаузите на договора, съгласно които общият размер на кредита от 3188,15 лева е сбор от кредита за закупуването на стоката в размер на 2799,00 лева и застрахователната премия от 389,15 лева. Същият извод се налага и от погасителния план към договора, в който е посочен размер на главницата от 3188,15 лева, в която сума е включена освен цената на стоката, за закупуването на която е отпуснат кредитът, така и стойността на застрахователната премия. От това става ясно, че задължаването за заплащане на застрахователната премия е задължително условие за сключване на договора за кредит. Застрахователната премия по естеството си не е част от главницата – отпуснатия целеви кредит, а е разход за допълнителна услуга, свързан с договора за кредит. В случая застрахователната премия не е калкулирана като част от ГПР, изобразяващ оскъпяването на кредита, а е включена в главницата. При това след като застрахователната премия не е включена в ГПР, е налице нарушение на нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Посоченото нарушение – неточно обявяване на размера на ГПР, препятства потребителя да разбере обхвата на задължението си и икономическите последици от сключване на договора за кредит. Изискването за коректно посочване на ГПР в договора за кредит е израз на засилената потребителска защита, защото ГПР, изобразяващ оскъпяването на кредита, има решаващо значение при избора на конкретен кредитен продукт. Необявяването в договора за кредит на действителния ГПР, който следва да включва и размера на застрахователната премия, е равнозначно на липса на посочено ГПР в договора и обосновава извод за недействителност на договорите за кредит по аргумент от чл.11, ал.1, т.10 от ГПК вр.чл.22 от ЗПК. В конкретния случай, при включването на застрахователната премия като допълнителна услуга при изчисляване на ГПР /отново използвайки безплатен интернет-калкулатор за ГРП/, същият би възлезнал на 42,06%, което е близо два пъти повече от обявения в процесния договор. В такъв смисъл е решение на СЕС ПО ДЕЛО с-714/22 г., възприето и трайната практика на ВКС. Приема се, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК компоненти, е допустимо този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на 4 съответния потребител на предоставената в заем главница. Посочено е още, че санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички предвидени по закон и реално уговорени разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер.