Решение № 1089 от 28.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1089 гр. София, 28.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20251110214149 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „**********“ ООД, с ЕИК **********, подадена чрез представляващия дружеството

Н.П.П., срещу Наказателно постановление №

7840/14.08.2025 г., издадено от Председателя на Комисията за защита на потребителите, което на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение, квалифицирано от административнонаказващия орган като такова по чл. 68в във връзка с чл.

68г, ал. 1 от ЗЗП, а именно - осъществяване на нелоялна търговска практика при предлагане на услуга/продукт „потребителски кредит“ чрез интернет страницата **********, респективно в пропуск на съществена информация, необходима за вземане на информирано търговско решение, при насочване на потребителя към кандидатстване/оставяне на лични данни, без да са ясни основни параметри на предлаганата кредитна услуга и без предоставяне на изискуемата преддоговорна информация в подходящ вид и момент.

Недоволно от така издаденото наказателно постановление е останало санкционираното юридическо лице, което в подадена жалба релевира доводи за отмяната му.

Иска се отмяна на НП като незаконосъобразно поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. По-конкретно се поддържа, че при потребителските кредити е приложим специален режим по Закона за потребителския кредит, който според жалбоподателя изключва/ограничава приложението на общите разпоредби на ЗЗП относно нелоялните търговски практики, както и че административнонаказващият орган не е доказал по безспорен начин твърдяното нарушение, доколкото в жалбата се застъпва теза, че чрез сайта не се отправя обвързващо предложение, а се предоставя единствено възможност за заявка/контакт, при което преддоговорната информация и СЕФ се предоставят на по-късен етап в индивидуалното договаряне. Допълнително се твърди, че описанието на нарушението и правната му квалификация са непълни/неточни и не позволяват на санкционираното лице да разбере ясно 1 в какво точно се състои твърдяната нелоялност, както и че са налице пороци, свързани с компетентността на актосъставителя и доказателствената обезпеченост на констатациите от проверката.

В съдебно заседание жалбоподателят – „**********“ ООД, редовно уведомен, не изпраща представител.

Въззиваемата страна – Председателят на Комисията за защита на потребителите, редовно уведомена, се представлява от процесуален представител – юрисконсулт М., с представено по делото пълномощно. Същият оспорва жалбата, моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по отношение на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

В хода на съдебното следствие съдът разпита в качеството на свидетел Е. Г. Г. – актосъставител, която излага, че извършената проверка е била планирана (по планпрограма), като е обхванала интернет страницата ********** и начина, по който чрез нея се предлага услуга „потребителски кредит“. Свидетелката сочи, че при проверката е установено, че на сайта се визуализира информация, която насочва потребителя към кандидатстване, като същевременно липсва съществена преддоговорна информация за параметрите и разходите по кредита, респективно не се предоставя стандартизирана информация по подходящ начин на етапа, на който потребителят взема решение дали да пристъпи към кандидатстване. По изложение на свидетелката потребителят достига до етап, в който следва да предостави лични данни и да направи „заявка“/кандидатстване, без преди това да може да се запознае по ясен и разбираем начин с необходимите съществени условия на предлаганата услуга, поради което проверяващият екип е приел, че е налице нелоялна търговска практика под формата на заблуждаващо поведение/пропуск на съществена информация, способна да повлияе върху търговското решение на средния потребител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподател е дружеството „**********“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. **********. Представлява се от управителя си Н.П.П.. То осъществява търговска дейност и предлага услуги от разстояние, включително чрез интернет страницата **********, посредством която се популяризират и предлагат възможности за получаване на потребителски кредити, респективно се насочват потребителите към кандидатстване чрез попълване на електронни форми и предоставяне на лични данни.

По делото се установява, че в изпълнение на план-програма за контролна дейност на Комисията за защита на потребителите (КЗП) била извършена проверка на интернет страницата (сайта) „**********“ ООД (https://**********). Проверката била извършена от Е. Г. Г. – Главен ********** в Област ********** – КЗП, в присъствието на свидетели (А.К. и И.К.). В хода на проверката бил извършен преглед на съдържанието на сайта на дружеството и на начина, по който се представя информацията за предлаганата услуга „потребителски кредит“, включително начина на визуализиране на условията и стъпките за кандидатстване. Били изискани и приобщени към преписката относими материали и разпечатки, включително доказателства за съдържанието на сайта към момента на проверката. От материалите било установено, че потребителят е насочван към предприемане на действие - кандидатстване, включващо оставяне на лични данни, без преди това да му е предоставена по ясен и недвусмислен начин съществената информация относно основните параметри и разходи по кредита, респективно без да е осигурено предоставяне на необходимата преддоговорна информация на етапа, на който потребителят следва да вземе информирано търговско решение.

2

Гореписаните обстоятелства били описани в констативен протокол. В тази връзка проверяващият служител формирал извод, че дружеството осъществява нелоялна търговска практика, като съществената информация за услугата се представя по начин, който може да заблуди потребителя и/или се пропуска информация, която е необходима, за да може потребителят да прецени действителните условия на предлагания кредит преди да пристъпи към кандидатстване. С оглед на това бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН № 007840 от 26.06.2025 г.) срещу „**********“ ООД, в който било описано нарушението. Актът бил съставен от Е. Г. - длъжностното лице при КЗП. Той бил връчен по надлежния ред на представляващ дружеството, като била предоставена възможност за възражения.

Въз основа на така съставения акт административнонаказващият орган – Председателят на КЗП – М.А.Ф., издал Наказателно постановление № 7840/14.08.2025 г., с което на „**********“ ООД, на основание чл. 210а от ЗЗП, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение по чл. 68в във връзка с чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, изразяващо се в осъществяване на нелоялна търговска практика при предлагане на потребителски кредит чрез интернет страницата **********. Наказателното постановление било връчено на санкционираното дружество, като срещу него е подадена жалба по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК вр. чл. 84 ЗАНН – в т.ч. процесното НП, АУАН, приложените към административнонаказателната преписка доказателства относно извършената проверка, разпечатки/материали за съдържанието на интернет страницата, както и останалите документи от административнонаказателната преписка, както и въз основа на събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Е. Г. Г. – актосъставител.

Съдът кредитира писмените доказателства като относими към предмета на доказване, взаимно допълващи се и непротиворечиви. В тях се съдържат достатъчно данни относно санкционираното лице, обстоятелствата, свързани с направената проверка, правните изводи на наказващия орган, съдържанието на интернет страницата към момента на проверката, датите на АУАН и на процесното НП, както и връчването на последните два акта. Съдът кредитира и гласните доказателства, доколкото същите са последователни, логични и кореспондират с приобщените по делото писмени материали.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА, тъй като е подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления, районният съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН.

Оспореното наказателно постановление е издадено от компетентен административнонаказващ орган - Председателя на Комисията за защита на потребителите, който съгласно разпоредбите на Закона за защита на потребителите е оправомощен да налага санкции за нарушения на забраната за нелоялни търговски практики. По делото се установява и компетентност на актосъставителя да състави АУАН, като в хода на съдебното производство са представени относимите документи по преписката, удостоверяващи правомощията на длъжностното лице. Ето защо съдът намира, че в тази насока не е налице 3 порок, който да опорочава административнонаказателното производство.

Съдът намира, че при ангажиране на административнонаказателната отговорност не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН както АУАН, така и НП следва да съдържат определени реквизити, сред които и „описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, дата и място, както и доказателствата, които го потвърждават“. В процесния случай съдът приема, че изискванията за съдържание на АУАН и НП са спазени. Нарушението е описано по начин, който позволява на санкционираното дружество да разбере ясно какво поведение му се вменява като противоправно и на какво основание се ангажира отговорността му.

В АУАН и в наказателното постановление са изложени факти относно предмета на проверката - интернет страницата **********, начина, по който чрез нея се представя услугата „потребителски кредит“ и се насочва потребителят към кандидатстване, както и кои съществени параметри/елементи от преддоговорната информация по същество липсват или не са предоставени по ясен и своевременен начин, поради което е прието, че се осъществява нелоялна търговска практика под формата на заблуждаващо поведение/пропуск на съществена информация. Посочена е правната квалификация – нарушение по чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, както и санкционната норма – чл. 210а ЗЗП. Наказанието също е индивидуализирано и съобразено правилно по вид и размер.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че констатациите на КЗП са „недоказани“ или че липсвали безспорни доказателства за осъществена „търговска практика“. По делото са събрани както писмени, така и гласни доказателства, които се подкрепят взаимно и водят до еднозначни фактически изводи.

От писмените доказателства по административнонаказателната преписка се установява предметът и обхватът на проверката, съдържанието на интернет страницата към релевантния момент и направените от контролните органи констатации, а от разпита на свидетелката – актосъставител се установява по какъв начин е извършена проверката и какви са били установените несъответствия във връзка с предоставянето на съществена информация към потребителите. Свидетелката е изложила последователни и логични показания, които кореспондират с писмените материали по преписката и които съдът кредитира изцяло. При така събраните доказателства съдът приема, че фактите, описани в АУАН и НП, са установени по несъмнен начин и не остават съмнения относно релевантните елементи на нарушението.