Решение № 1847 от 19.08.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1847 гр. Бургас, 19.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20222120100876 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на А. К. Н. против „Водоснабдяване и канализация” ЕАД – гр.Бургас, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 972.15 лв., с която се е обогатило, като я е получило на отпаднало основание - по обезсилена заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. *** год. на РС - гр.***, а евентуално - като получена при начална липса на основание, ведно със законната лихва, начиная от 11.02.2022 год. до окончателното й изплащане.

Исковете са с правно основание в чл.55, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД, както и в чл.86, ал.1 от ЗЗД и както е прието с определението по чл.140 от ГПК - са допустими.

В съдебно заседание се поддържат от пълномощника на ищеца, който ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Процесуалният представител на ответното дружество оспорва исковете, също ангажира доказателства и претендира разноски.

Бургаският районен съд, въз основа на събраните по делото доказателства и изявленията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Няма спор, че ответникът е абонат на ответното водоснабдително дружество, с адрес на потребление: ***.

На 23.09.2020 год., при извършена проверка от служители на ответното дружество, е съставен констативен протокол за установено неправомерно ползване на питейна вода - без водомер, през отклонение с Ф 25 мм и байпасна връзка със спирателен кран, монтирани във водомерната шахта на адрес: ***.

Въз основа на тези констатации, на 01.10.2020 год. е съставена облагателна сметка за неотмереното количество вода, обоснована с разпоредбата на чл.37 от Наредба № 4/2004 год., като на ищеца са начислени 165 куб.м. на стойност от 508.86 лв., за период, предхождащ с 3 месеца 1 проверката.

С нарочна покана от 08.04.2021 год. ищецът е поканен да заплати стойността на така начисленото количество вода. Поканата и приложената към нея фактура са получени от П. Н. на 13.04.2021 год.

По заявление на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД от 25.05.2021 год. е образувано ч.гр.д. *** год. на РС - гр.***, приключило с издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за стойността на начисленото количество вода, заедно с лихва от 27.71 лв. и разноски от 75 лв.

Длъжникът - настоящ ищец е възразил своевременно срещу издадената заповед, поради което, след указания на заповедния съд и по искова молба на ответното дружество-заявител, е инициирано исково производство - гр.д. № *** год. на РС - гр.***.

Съгласно заповед на изпълнителния директор на

„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД от 04.10.2021 год., на началника на технически-експлоатационен район - гр.*** е наредено да спре водоподаването на 8 бр. абонати, сред които А.Н..

На 22.11.2021 год., след прекъсване на водоподаването, ищецът е заплатил в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД сумата от 972.15 лв., като на искането му за посочване на формиращите я компоненти, от ответното дружество е отказано, с мотив, че същите могат да бъдат изведени от материалите по заведното производство.

Изискани и приложени към настоящото дело са ч.гр.д. *** год. и гр.д. № *** год., и двете по описа на РС - гр.***, като към второто е приложено и цялото ДП № *** год. на РУ - ***, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.234в от НК. Последното е прекратено, поради липса на извършено престъпление.

Разпитани са св.Д. и Ж..

Според св.Д., при извършената от него проверка се установило наличие на байпас преди водомера на ищеца, представляващ тръба със спирателен кран, продължаваща като дворна чешма за маркуч, а водата, протичаща от него не била отчитана от нито един от четирите водомера в двора.

Св.Ж. разказва, че през м.ноември 2021 год. е спряна водата в имота на ищеца, което принудило сина му да заплати някакви суми за възстановяване на водоподаването.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявения първоначален иск за неоснователен.

Принципно е правилна тезата, че отказът от иск е признание за неговата неоснователност, извършено от ищеца, като веднъж депозиран и приет, респ. образуваното дело - прекратено, препятства воденето на следващ исков процес със същия предмет. Но тук следва да се държи сметка за процесуалното и извънпроцесуално поведение на ответника или иначе казано - ако отказът е мотивиран от плащане на всички суми, вкл. и разноските, както е в случая и което плащане така или иначе би довело до отхвърляне на иска.

Освен това, основанието за плащането не е самата заповед за изпълнение, чието обезсилване е последица от прекратяване на исковия процес, поради отказ от иск. Основанието (фактическо) за плащане е наличието на онези юридически факти, даващи право на насрещната страна да получи плащането. Тъкмо затова, искът за връщане на платената сума на отпаднало основание - по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, по начина, по който е заявен и поддържан, е неоснователен.

Това от своя страна налага разглеждането на евентуално предявения - по пр.1 на посочената разпоредба, който се преценя за основателен, т.к. получилото процесната сума ответно дружество не установи 2 основание за получаването й.

Едно от основанията би могло да е наличието на договорно облигационно правоотношение, по което ответното дружество да е доставило на ищеца количество вода, възлизащо на посочената стойност. И очевидно не това е хипотезата, покриваща спорния казус, а санкционната й разновидност на чл.37 от Наредба № 4/2004 год. Но това основание би било налице при доказано незаконно присъединяване от страна на ищеца и надлежно изготвена облагателна сметка. И ако такава е била изготвена, то не се доказа незаконното присъединяване от страна на ищеца. В тази връзка единствените годни доказателства са показанията на св.Д. и констативния протокол, съставен от него, който е подписан и от инкасатора К.

Но съдът не кредитира показанията на този свидетел (Д.), т.к. същите, във вариантите им, давани пред разследващ полицай в досъдебното производство, в исковото производство пред РС - гр.*** и в настоящото, съдържат разминавания, разколебаващи достоверността им.

Впрочем, те се явяват изолирани и от останалите свидетелски изявления, както и от изготвения тъкмо от свидетеля протокол.

Съвсем отделен е въпросът, че не е доказано и от какви компоненти се състои платената без основание сума.

Затова евентуалния иск - по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за връщане на сумата от 972.15 лв., като получена при начална липса на основание, както и акцесорния - по чл.86, ал.1 от ЗЗД - за заплащане на законната лихва за забава, следва да се уважат.

На основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, на ищеца се следват деловодни разноски в размер на 510 лв., в т.ч. държавна такса и адвокатски хонорар, съгласно списък по чл.80 от ГПК.

Ето защо, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на А. К. Н. от ***, ЕГН - **********, предявени против “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от Г. Т. , за осъждане на ответното дружество, на основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на ищеца сумата от 972.15 лв., с която се е обогатило, получавайки я на отпаднало основание - по обезсилена заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. *** год. на РС - гр.***, както и законната лихва върху посочената сума, за периода от предявяване на иска до окончателното плащане.

ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК

***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от Г. Т. , на основание чл.55, ал.,1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на А. К. Н. от ***, ЕГН - **********, сумата от 972.15 лв., с която се е обогатило, получавайки я без основание, ведно със законната лихва, начиная от 11.02.2022 год. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ЕАД да заплати на А. К. Н. деловодни разноски в размер на 510 лв.

Решението е обжалваемо пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

Вярно с оригинала!

Съдия при Районен съд – Бургас: (П)

3