Решение № 11432 от 15.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11432 гр. София, 15.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: .............. при участието на секретаря ............. като разгледа докладваното от .............. Гражданско дело № 20241110100574 по описа за 2024 година

Искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1, вр. чл.

99, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 259, 21 лева, представляваща платена без правно основание в полза на ответника сума по Анекс за допълнителна сума от дата 07.06.2021 г. по Договор за кредит № ......... г. от страна на ......... с ЕГН **********, която последният е цедирал в полза на ищеца по силата на договор за цесия № ........ г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.01.2024 г. до окончателното плащане. Ищецът ........ твърди, че между него и третото за процеса лице – ......... с ЕГН ********** е сключен договор за цесия № ........ г., по силата на който последният е цедирал свое вземане в размер на 262, 10 лева към ответника „......, произтичащо от Анекс за допълнителна сума от дата 07.06.2021 г. по Договор за кредит № ......... г., сключен чрез интернет платформа по реда на ЗПФУР. Поддържа, че параметрите на процесния анекс са, както следва: 200 лева – отпусната главница, 43, 34 лева – възнаградителна лихва, 262, 10 лева – такса за бързо разглеждане, 40, 97 % - годишен лихвен процент, 49, 60 % - годишен процент на разходите, падеж – 05.07.2021 г., или общо дължима сума по договор и анекс – 1 605, 44 лева. Заявява, че цедентът изцяло е изпълнил задълженията си, погасявайки всички дължими по договора суми, включително и начислената му такса за бързо разглеждане в размер на 262, 10 лева, която подлежи на връщане, доколкото липсва основание за нейното задържане, тъй като всички надплатени суми над главницата и възнаградителната лихва са платени без основание. Уточнява, че както договорът за кредит, така и анексът 1 към него са нищожни (недействителни) поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и/или накърняване на добрите нрави и поради липса на форма и съгласие, излагайки конкретни съображения в тази насока, както и конкретните разпоредби на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, които счита за нарушени, а именно: чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 и 3 ЗЗД, чл. 10, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 ЗПК, чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 143, ал. 1, вр. ал. 2, т. 10, 19 и 20 ЗЗП.

Излага доводи, че допълнителната услуга за бързо разглеждане е обособена от наличието на отпуснатия кредит и без нея предоставянето му не би било възможно, като за нея кредитополучателят дължи възнаграждение в размер по - висок от възнаградителната лихва, поради което платената по договора за кредит сума за такса „бързо разглеждане“ представляват сигурна печалба за кредитора, без да предоставя каквато и да било допълнителна услуга. Счита, че възнаграждението за предоставяне на допълнителна услуга, „бързо разглеждане“ следва да бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите /ГПР/ по договора, което в случая не е сторено, поради което в договора за паричен заем липсва действителният ГПР, което е в противоречие с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, представляващо самостоятелно основание за цялостната му недействителност, на основание чл. 22 ЗПК, тъй като представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП. Допълва, че в случай, че възнаграждението за бързо разглеждане бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите /ГПР/ по договора, размерът му би надвишил максимално допустимия такъв, което би било в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита договорът за паричен заем за недействителен и поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като текстът му не е написан по ясен и разбираем начин, не съдържа наличието или правото на отказ на потребителя от него считайки за нарушени и правилата, заложени в чл. 147 ЗЗП. Като самостоятелно основание за недействителност на договора посочва допуснато нарушение на чл. 11, т. 9 ЗПК, тъй като липсва посочване на годишния лихвен процент (ГЛП), доколкото не става ясно как посочената процентна стойност се съотнася към ГПР, респ. каква е базата, върху която лихвеният процент се начислява - върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница по него. Счита, че недействителна сама по себе си се явява и клаузата за възнаградителна лихва поради противоречие с добрите нрави, доколкото уговореният размер надхвърля над три пъти размера на законната лихва, което от своя страна води до недействителност и на целия договор за паричен заем.

Допълва, че липсва яснота и ясно разписана методика относно данните, послужили за изчисляване и формиране на ГПР, поради което потребителят е бил лишен от възможност да разбере какви ще са икономическите последици от сключването на договора за паричен заем. При условията на евентуалност излага доводи за недействителност на клаузата, предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 33 ЗПК.

Отделно от изложеното твърди неравноправност на същата и липса на възможност да бъде повлияно върху съдържанието от страна на потребителя.

2

Обобщава, че в случай, че се установи недействителност на целия договор за паричен заем и съответстващия му договор за предоставяне на поръчителство, в който случай съгласно чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължи да върне единствено главницата по кредита, то всичко друго надплатено се явява платено без основание и като такова подлежи на връщане като сума, с която ответникът се е обогатил без основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ....... е подал отговор на исковата молба, с който се изразява становище за нередовност, недопустимост и неоснователност на претенцията. Оспорва ищецът да е придобил процесните вземания при твърденията, че приложеният договор за цесия и уведомлението не съдържат конкретизация по вид, размер и основание на придобитите вземания. Оспорва процесният договор за цесия да е валидно сключен, както и да е надлежно уведомен за твърдяното прехвърляне на процесните вземания в полза на ищеца. Поддържа, че в договора за цесия, както и в приложеното уведомление не е извършена индивидуализация на процесните вземания. Навежда доводи за нищожност на договора за цесия поради нарушаване на добрите нрави, липса на предмет, както и поради неговата привидност. Твърди, че договорът за цесия не може да бъде сключен под отлагателно условие, каквито характеристики има процесния договор.

Счита, че ищецът злоупотребява с права. Оспорва договорът за цесия да е бил валидно сключен, като се позовава на вписания в ТРРЮЛНЦ предмет на дейност на ищеца, а именно: дружество, занимаващо се с финансиране на съдебни дела и изкупуване на вземания. С тези аргументи моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С оглед съвпадащите твърдения на страните, въпреки, че съдът не се е произнесъл с изрично определение за това, следва да се считат за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно сключването на процесния Анекс за допълнителна сума от дата 07.06.2021 г. по Договор за кредит № ......... г. между „...... (с предишно наименова............), в качеството на кредитодател, от една страна, и ......... с ЕГН **********, в качеството на кредитополучател, от друга страна, с твърдяното съдържание, както и относно извършеното от страна на кредитополучателя погасяване в полза на кредитора на сумите по договора за кредит в общ размер на 1605, 44 лева. Нещо повече, в тяхна подкрепа са и данните, които се извличат от писмените доказателства по делото – Анекс за допълнителна сума от дата 07.06.2021 г. по Договор за кредит № ......... г. между „...... (с предишно наименова............), в качеството на кредитодател, от една страна, и ......... с ЕГН **********, и общи условия към него, които кредитополучателят изрично е декларирал, че е получил, съгласява се с тях и ги приема като обвързващи, приложими и представляващи неразделна част от същия, както и разписка № ...... г., която не е оспорена от 3 ответника, удостоверяваща заплащането от ......... в полза на „...... на сумата от общо 1 605, 44 лева с посочено основание на превода кредит № ..... в размер на 1 300 лева и падежна дата – 05.07.2021 г. От съдържанието на Договора за кредит и Анекса към него се установяват параметрите му, а именно: 1 300 лева отпусната главница по договор, 200 лева – отпусната главница по анекс, 43, 34 лева – възнаградителна лихва, 262, 10 лева – такса за бързо разглеждане, 40, 97 % - годишен лихвен процент, 49, 60 % - годишен процент на разходите, падеж – 05.07.2021 г., или общо дължима сума по договор и анекс – 1 605, 44 лева.

Съгласно общите условия „такса за бързо разглеждане“ представлява такса за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане на кредитополучателя, която гарантира обработка на искането за кредит и отговор в рамките на 15 минути от подаването му по електронен път, по телефон или на хартиен носител в офиса на партньор, като тя може да бъде заявена при подаване на искане за отпускане на кредит и/или допълнителна сума по кредита при срокове и условия, посочени в ОУ и съгласно Тарифа на кредитора. В клаузата на чл. 4.4 от ОУ се предвижда, че за заявка за допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит, кредитополучателят дължи такса за бързо разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит, като дължимата сума за тази допълнителна незадължителна услуга е посочена в специалните условия на договора за кредит и е включена в тарифата на кредитора, налична на началната страница. Съгласно чл. 4.5 от ОУ допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане не е задължително условие за отпускане на сумата по заявения кредит и не увеличава възможностите на кредитополучателя да получи кредит. Изяснява се също, че основното задължение на кредитополучателя, установено в чл.

11.1 от ОУ, е да изплати на кредитора общата дължима сума, включваща общия размер на предоставения кредит – главницата и общите разходи, лихви и такси, надлежно и своевременно – в срока, посочен в специалните договорни условия. От представения в заверен препис договор за цесия № 1206/02.06.2023 г., сключен между ....... и ........., се установява, че последният, в качеството на цедент, е прехвърлил на ищеца, в качеството на цесионер, вземания, които има към ответника „...... в общ размер на 2 944, 90 лева, като в т. 12 се посочва, че част от предмета на цесията е вземане в размер на 262, 10 лева, представляващи всички платени от потребителя без основание суми по Анекс за допълнителна сума от дата 07.06.2021 г. по Договор за кредит № ......... г., сключен между „...... и кредитора. Изрично страните по договора са уговорили, че прехвърлените вземания преминават в патримониума на ....... ведно с всички техни принадлежности, включително с изтеклите лихви. С клаузата на чл. 12 от договора цедентът упълномощава цесионера да изпрати от негово име съобщение до длъжниците за прехвърляне на вземането в съответствие с разпоредбите на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. В договора се съдържа и изрично потвърждение на цедента за прехвърляне на вземанията, посочени в 4 него. Като писмено доказателство е прието още уведомление за цесия от 03.07.2023 г. от името на ........., адресирано до „......, с което длъжникът бива уведомен за сключения на 02.06.2023 г. договор за цесия, с който са прехвърлени вземания на посоченото физическо лице, възникнали във връзка с процесния договор за кредит № ..... от 07.06.2021 г. Както договорът за цесия от 02.06.2023 г., така и уведомлението от 03.07.2023 г. са подписани от името на ....... от ......, която съгласно представеното пълномощно от 01.12.2022 г. разполага с представителна власт да подписва договори за покупка на вземания (цесия) от името на дружеството. По делото не се спори, а и видно от представената куриерска разписка уведомлението за цесия е връчено на своя адресат „...... на 10.07.2023 г., който факт е удостоверен с подписа на лице, чиято представителна власт не е оспорена в хода на процеса.

Разпечатката съдържа 19 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5c58f9f4-af21-4b5c-94ab-7428deb2a2a5