Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 216 от 16.10.2026, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно гражданско дело 272/2026
Вид
Решение № 216
Подписан
16.10.2026
В сила
16.10.2026
Състав
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.270 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280,ал.3,т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415,ал.1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Ловеч, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20264300500272 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази:

Производство по чл.258, вр.с чл.422 от ГПК и ЗЕнергетиката.

С Решение №2042/22.12.2025г.,пост.по гр.д.№3564/2026г. РС-Плевен е отхвърлил предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, адрес гр.София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу „САМАРИЯ“ООД с ЕИК 114617906, с адрес на управление гр.Плевен,ул.“Полтава“№5, искове с правно основание чл. 422,ал.1, вр.чл.415,ал.1,т.1 ГПК, вр. чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за сумата от 53,86лв. главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 06.2021г. до 01.2023г. и 10,73лв. законна лихва за забава за периода от 01.12.2021г. до 05.08.2024г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение №1289/17.04.2025 г. по ч.гр.д.№2386/2025 г. по описа на РС Плевен. По реда на чл.422 от ГПК съдът е признал за установено в отношенията между страните, че „САМАРИЯ“ ООД, ЕИК 114617906 дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на осн. чл. 422,ал.1, вр. чл. 415,ал.1, т.1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД, сумата от 15,52 лв. за дялово разпределение за периода от 14.06.2022г. до м.02.2023г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение №1289/17.04.2025г. по ч.гр.д.№2386/2025 г. по описа на РС Плевен, ведно със законната лихва от датата на заявлението– 09.08.2024г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил предявения иск за горницата до пълния предявен размер от 17,72 лв. дължима за периода от 07.2021г. до 14.06.2022г.Признал е за установено в отношенията между страните, че „САМАРИЯ“ ООД, ЕИК 114617906, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 на осн. чл. 422,ал.1, вр. чл. 415,ал.1, т.1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, сумата от 0,32 лв. обезщетение за забава за периода от 04.06.2024 г. до 04.08.2024г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение №1289/17.04.2025г. по ч.гр.д.№2386/2025г. по описа на РС-Плевен, ведно със законната лихва от датата на заявлението – 09.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил предявения иск за горницата до пълния предявен размер от 4,41 лв. за периода от 31.08.2021 г. до 04.06.2024г. В тежест на „САМАРИЯ“ООД, ЕИК 114617906, на осн. чл.78,ал.1 от ГПК, са възложени - сумата от 13,76лв. разноски в заповедното производство и 243,09лв.- разноски в исковото производство. „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 е осъдена да заплати на 1

„САМАРИЯ“ООД, ЕИК 114617906, на осн.чл.78,ал.3 ГПК сумата от 326,62 лв. разноски за адв. възнаграждение, заплатено в заповедното производство, сумата от 530,75 лв. разноски в исковото производство за адв. възнаграждение и възнаграждение за вещи лица.

Постъпила е жалба от „САМАРИЯ“ООД с ЕИК 114617906,представлявано от Л. А.

А.,чрез адв.И. А.-АК-Плевен.Обжалва го в частта,с която е прието наличието на вземане на „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК 831609046,в размер на 15.52лв. за дялово разпределение за периода от 14.06.2022г.до 02.2023г.,за която сума е издадена Заповед за изпълнение №1289/17.04.2025г.,по ч.гр.д.№2386/2025г. по описа на РС-Плевен,ведно със законната лихва от подаване на заявлението-09.08.2024г.до окончателното изплащане на вземането.Обжалва решението и в частта, с която е признато съществуването на вземане на „Топлофикация София“ЕАД,в размер на 0.32лв. за обезщетение за забава за периода от 04.06.2024г.до 04.08.2024г.,за която сума е издадена Заповед за изпълнение №1289/17.04.2025г.,по ч.гр.д.

№2386/2025г. по описа на РС-Плевен,ведно със законната лихва от подаване на заявлението09.08.2024г. до окончателното изплащане на вземането.Не е съгласен и с частта,в която дружеството е осъдено да заплати разноски в заповедното производство в размер на 13.76лв.и в исковото-243.09лв.

Счита решението за неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон.Твърди,че съдът е анализирал неправилно събраните доказателства и е формирал неправилни изводи.Мотивите са противоречиви и необосновани. Моли да се отмени решението в обжалваната част и отхвърли претенцията на ищеца и за тези вземания.Претендира присъждане и на направените разноски.

В срок е постъпил отговор от „Топлофикация София"ЕАД, с ЕИК 831609046, представлявана от П. Р. П. и М. С. Ц.,в който счита въззивната жалба за неоснователна и моли да се отхвърли.Приема решението за правилно, постановено при съобразяване на константната съдебна практика за този вид типови правни договори.Претендира присъждане на направените от дружеството разноски.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв.А.-АК-Плевен, който поддържа въззивната жалба.

Въззиваемото дружество изпраща писмено становище.

Призовано е като трето-лице „Техем Сървисис“ЕООД,което не изразява становище.

От събраните по делото доказателства- приложените по ч.гр.д. №48227/2024г.на РССофия, ч.гр.д.№2386/2025г., гр.д.№3564/2025г.на РС-Плевен, както и становищата на страните, преценени по отделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

По допустимостта.

При проверка на въззивната жалба с определението по чл.267 от ГПК съдът прие,че е допустима, като подадена от легитимирана страна и в законния срок. В срок е постъпил и отговорът на въззивната жалба. Няма основания за корекция на тези констатации към приключване на устните състезания.

При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.

От фактическа страна съставът на ОС-Ловеч намира за установено следното:

Не се спори по делото,че жилищната сграда на ***, е топлоснабдена. На 11.09.2002г. ОС на етажната собственост е взело решение да се сключи договор за извършване на услуга „топлинно счетоводство“ с „Кемстийл“ЕООД,като е упълномощила на М. Т. да я представлява при сключване на договора. Въз основа на Договор №36/26.09.2002г. ЕС-като възложител и „Кемстийл“ЕООД-като изпълнител, е възложена доставка и монтаж на разпределители на топлинни разходи и винтили и извършване на услуга „топлинно счетоводство“ от изпълнителя в жилищна сграда с 57 абоната.

„Кемсийл“ ЕООД е прехвърлило на „Техем сървисис“ЕООД правата и задълженията си по договори за топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода чрез разпределители на 2 топлинни разходи(договор от 11.10.2004г.)

Не се спори и,че адресът *** е идентичен с настоящия – ***.

Ответното дружество „САМАРИЯ“ООД е придобило имот в жилищната сграда във ***, чрез Договор за замяна, сключен на 14.06.2022г., обективиран в Нотариален акт ***г. С договора М.

Г. Г. и П. М. Г. са прехвърлили на „САМАРИЯ“ООД правото на собственост върху посочените самостоятелни обекти (***),срещу придобиване на недвижим имот в ***. Установява се,че при изписване на датата на съставяне на нотариалния акт е допусната техническа грешка в годинатавписана е „2021г.“,а с цифри е „две хиляди двайсет и втора“.С оглед утвърдените правила съставът приема,че меродавна е изписаната с думи 2022г.

Няма данни за наличие на сключен договор за доставка на топлинна енергия с предходните собственици. Представено е Заявление от 07.02.2023г. на „САМАРИЯ“ООД към „Топлофикация-София“ЕАД за сключване на договор съгласно общите условия на топлофикационното дружество, за процесния обект,описан „***“. Договор №32370 е сключен на 17.02.2023г.,по силата на който „Топлофикация София“ЕАД-като продавач е поел ангажимент да продава топлинна енергия на „Самария“ООД, за процесния обект,с адрес ***.

По делото са приложени уведомления от топлофикационното дружество към абоната за наличие на неплатени задължения- уведомление от 07.08.2023г. за дължима към 04.08.2023г. сума 153,66лв. за периода от 05.2021г. до 06.2023г. и покана за плащане в 7-дневен срок от получаване на писмото. С уведомление от 20.05.2024г. ищецът уведомил ответното дружество, че към 17.05.2024г. дължи суми за доставена и незаплатена топлинна енергия за *** за периода от 06.2021г. до 04.2024г. в размер на 114,68лв. и покана в 7-дневен срок от датата на получаване на писмото сумите да бъдат изплатени. Уведомлението е връчено на ответника на 04.06.2024г.

В първата инстанция е допусната ССчЕ,която установява,че първоначално за исковия период са издадени фактури на М. Г.(праводател на „САМАРИЯ“ООД), но поради късна промяна на партидата(на 01.03.2023г.), са издадени кредитни известния, а сумите били префактурирани на новия собственик „САМАРИЯ“ООД. След прегледа на документите в ТЕЦ-извлечения от сметка на задълженията за процесния обект- ***, за периода от м.5.2021 г. до м.4.2022 г. и м.5.2022 г. до м.4.2023г., е начислена главница в размер на 53,86 лв., от която 39,31 лв. отопление и 14,55лв. за дялово разпределение. Лихвата за забава за главница за отопление в размер на 7,83лв., а лихвата за главница дялово разпределение – 2,90лв.

В заключението експертът е извършила изчисления на задължението, съобразявайки момента на придобиване на собствеността(14.06.2022г.) и на отправяне на поканата за плащане към абоната(04.06.2024г.). За исковия период начислената главница за отопление за м.6.2021 г. до м.4.2023 г. е 39,31лв. с лихва от 7,83лв. за периода от 01.12.2021г. до 05.08.2024г., и 32,27лв. за услуга дялово разпределение за периода от м.7.2021 г. до м.2.2023г. и лихва от 7,31лв. за периода от 31.08.2021г. до 05.08.2024г. За периода след 14.06.2022г. вещото лице е изчислило дължимата сума за дялово разпределение в размер на 15.52лв. и лихва от 4.35лв. до 05.08.2024г.

Назначена е и СТЕ потвърждава,че процесният обект (***) се намира в топлофицирана жилищна сграда с обем 42 куб.м. В него има монтирано отоплително тяло, което е било пломбирано по съответния ред от фирма за дялово разпределение, а след м.септември 2023г. е и демонтирано от ФДР.

Разпределението на отдадената топлинна енергия за сградна инсталация е изчислено за периода от м.VІ.2021г. до м.І.2023г., като според експерта е извършено в съответствие с Методиката. Отчитането на общата топлинна енергия в абонатната станция се извършва чрез топломер, който е преминал изискваните лицензионни проверки. При посещение на обекта през октомври 2022г. отоплителното тяло било пломбирано с пломба от ФДР. ФДР предоставили информация, че отоплителното тяло в гаража е демонтирано през септември 2023 г.

Експертът потвърждава,че макар отоплителното тяло в *** да е било пломбирано със спирателен кран, до септември 2023г. е начислявана топлинна енергия като дял от сградна инсталация за отопляемия обем 42 куб.м.на ***.

Съставът приема заключенията на експертизите за обосновани и обективни и гради изводите се на тях.

3

При така установената фактическа обстановка въззивният състав напълно споделя приетото от РС-Плевен по отношение правното основание на спора. Преди придобиване на правото на собственост от дружеството върху процесния обект- 14.06.2022г.,няма основания да се търси отговорност от него за неплатени суми за ползвана топлинна енергия,съотв.разпределен дял от сградната инсталация. При неоспорването на факта на ползване на обекта,за времето до сключване на договора за доставка на топлинна енергия липсва договорно основание и претенциите на ищеца могат да се основат единствено на нормата на чл.59 от ЗЗД.

Съставът споделя изцяло разграничаването на дължимите от ответника суми във връзка с доставената топлинна енергия.Категорично СТЕ потвърждава,че в обекта-*** не е доставяна топлинна енергия,но тъй като се намира в топлофицирана сграда, дължи и следва да участва в разходите за отдадената от сградната инсталация топлина-т.н. такса сградна инсталация.Фактът,че отоплителното тяло в *** е било пломбирано не отменя участието на собственика в този общ разход на топлоснабдената сграда. Първоинстанционният съд е изложил подробни и обосновани мотиви,подкрепени със съдебна практика,които изцяло се споделят от въззивния състав и по реда на чл.272 от ГПК препраща към тях.