Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1819 от 13.12.2022, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 5464/2022
Вид
Решение № 1819
Подписан
13.12.2022
Състав
Ана Иванова Илиева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.179, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.179 ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187 ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.107а · Кодекс на труда
  • чл.136, ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.140, ал.1, изречение второ · Кодекс на труда
  • чл.8 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл.9, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

РЕШЕНИЕ

№ 1819 гр. Плевен, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20224430105464 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявени от Е. Б. С. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. *** срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, представлявана от гл. комисар Н. Н. съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни искове, както следва: иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати следните суми: сума в размер на 527,85 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 17.10.2019 - 10.07.2020 г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 130,53 лева за периода от 01.01.2020 г. до 16.10.2022 г.

В обстоятелствената част на исковата молба сочи, през процесния период от 17.10.2019 г. до 10.07.2020 г. ищецът е работил на длъжност „Командир на екип“ в РС ПБЗН гр. Плевен при Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Плевен - Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. София МВР. Излага, че трудовата си дейност осъществявал по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12 часа при 1 сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187 ал.3 от ЗМВР. Излага се, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Излага се, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Твърди, че в процесния период е действала Наредба №8121з-776/29,07,2016 г.

/обн. в ДВ, бр.60 от 02,08,2016 г., в сила от 02,08,2016 г./ и Наредба № 8121з36/07.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 на МВР. Сочи, че в двете наредби липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, като такъв алгоритъм е бил предвиден в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г., но в размер от 0.143, като е отпаднал с Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г.

Излага, че в Наредба №8121з-776/29,07,2016 г. /обн. в ДВ, бр.60 от 02,08,2016 г., в сила от 02,08,2016 г./ липсва изрична разпоредба за преобразуването на часовете положен нощен труд. Счита, че липсата на такава норма не следва да се възприема като законова забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен. Сочи, че Наредба №8121з776/29,07,2016 г. /обн. в ДВ, бр.60 от 02,08,2016 г., в сила от 02,08,2016 г./ е отменана от ВАС, поради което е издадена нова Наредба № 8121з36/07.01.2020 г., в която обаче също липсвало изрична разпоредба за преобразуване на нощните часове в дневни. Сочи, че в случая при непълнота следва да се приложи субсидиарно НСОРЗ. Твърди се, че в съответствие с чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Излага, че за процесния период е положил нощен труд в размер на 600,00 часа. Твърди се още, че в съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Твърди, 2 че заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд е регламентирано в ЗМВР, но че за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работно време. Сочи, че в конкретния случай, за процесния период е положил общо 600,00 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1.143 и съответно възлиза на 685,80 часа, което от своя страна води до извънреден труд от 85,80 часа, който следва да му бъде платен допълнително. Излага, че съобразно заплатата му часовата ставка е в размер на 8,50 лева, следователно за посочения труд му се дължи сумата от 730,00 лева. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът не се явява и не се представлява.

В нарочна писмена защита процесуалния представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски, за което развива подробни съображения.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор, в който сочи, че искът е допустим, но неоснователен и недоказан. Оспорва се предявения иск, както по основание, така и по размер. Не отрича факта, че за процесния период ищецът е в служебно правоотношение с ответника, възникнало на основание ЗМВР и е заемал длъжността „Командир на екип“ в РС ПБЗН гр.

Плевен при Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Плевен - Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. София МВР. Сочи, че претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на §1, т.2 от ДР на Кодекса на труда независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.107а КТ /чл.2, ал.2 от НСОРЗ/. Твърди се, че ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Сочи, че правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово правоотношение, тъй като в КТ е регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния 3 труд. Излага, че съгласно КТ нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа /чл.136, ал.3 от КТ/, а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа /чл.140, ал.1, изречение второ от КТ/, докато съгласно специалния закон ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл.187, ал.1 от ЗМВР/. Навежда доводи, че по нейния смисъл „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа продължителност на работния ден, независимо от частта на денонощието, в която е разположен работния ден – през деня или през нощта от 22:00 до 06:00 часа. Сочи ,че за сравнение чл.136, ал.3 КТ си служи с термина „през деня“, а в чл.140, ал.1 КТ е използван термина „през нощта“.

Счита, че определението „дневно“ по смисъла на чл.187, ал.1 ЗМВР се отнася за продължителността на работния ден като пред дневната част на денонощието като „дневен труд“, така и през нощта като „нощен труд“.

Твърди, че съгласно чл.187, ал.3 на ЗМВР, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Излага, че тази разпоредба като продължение на чл.187, ал.1 ЗМВР и предвижда, че само трудът, който се полага на смени и е в интервала от 22:00 до 06:00 часа е нощен. Навежда доводи, че с промени в ЗМВР в сила от 11.07.2020 г. в ал. 1 на чл.187 е добавено и изречение трето, което гласи, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24 часов период, а новата ал.4 на същия член гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1. Сочи, че действащата към момента Наредба №8121з—1353 от 18.12.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР в чл.21, ал.3, както и в чл.22, ал.3 от Наредба №8121з—1174 от 30,10,2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време е регламентирано, че при сумарното изчисление на работното време нощните часове се превръщат в 4 дневни с коефициент 1, съгласно чл.187, ал.4 ЗМВР. Навежда доводи, че чл.187 ЗМВР е действаща правна норма, чието действие не може да бъде дерогирано или суспендирано, още по – малко от подзаконов нормативен акт, какъвто е НСОРЗ. Твърди, че с решение по чл.290 ГПК е прието, че при работа на смени/дежурства/ работното време на държавните служители, което своя страна прави недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните служители в гражданските ведомства, вкл. и конвертиране на часовете труд, положен през нощта в дневни часове. Счита, че елементите на служебното правоотношение на ищеца във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд са уредени в специален закон -ЗМВР, поради което са неприложими и разпоредбите на КТ. Твърди, че НСОРЗ не следва да се прилага по отношение на служители на МВР, поради факта, че по отношение на тях в процесния период е действала друга наредба, в която липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Навежда доводи, че предвиденото в чл.9, ал.2 от СРОЗ не следва да се прилага по отношение на служителите в държавната администрация. Твърди, че доколкото ЗМВР прави ясно разграничение между нощен и извънреден труд, че в процесния период са действали наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществуват разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв./1.00лв./от м. 02.2020г./, но полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време не се явява извънреден труд. Сочи, че положеният от ищеца нощен труд е правилно отчетен и заплатен за процесния период. Оспорва и двата предявени иска, оспорва искането за допускане изготвянето на ССчЕ, като предлага вариант на изчисления, съобразно нормативната база. Твърди, че тези изчисления не са признание на иска, а действия, които допринасят до по-бърз процес и спестява разходи.

Претендира разноски, и прави възражение за прекомерност на направените от ищеца такива.

В проведеното по делото о.с.з. ответникът не изпраща представител.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, поради което и съдът е постановил за безспорно и 5 ненуждаещо се от доказване, че са се намирали в служебни правоотношения и, че за процесния период ищецът е заемал длъжността „Командир на екип“ в РС ПБЗН гр. Плевен при Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Плевен - Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. София МВР и, че през процесния период е полагал труд при утвърдени графици.

Установява се от изготвената от ответника Таблица №1 с изчисления /в отговора на ИМ/, приета от ищеца без възражения, че за процесния период ищецът е положил 424 ч. нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 дава 485 часа, или 61,00 ч. разлика, за която се изчислява брутно възнаграждение в общ размер на 527,85 лева при средна ставка 8,13 лева за май 2019 г., до декември 2019 г. и 8,91 лева за четвъртото тримесечие на 2019 г и 2020 г. Изчислената лихва за забава върху главницата за периода от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася, до датата на ИМ, е в размер на 130,53 лева.