Решение № 1425 от 15.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1425 гр. Варна, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симона Р. Донева при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело № 20253110112072 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от М. Д. Б. срещу „А.Б.Б.“ ЕООД установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 164,29 евро /321.34 лева/, представляваща сбор от сумата от 186,72 лева, дължима по договор за целево финансиране от 18.04.2009 г., сключен с „Т.Б.А.К.“ ЕАД, законната лихва върху главницата от датата на сезиране на съда - 06.07.2010 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 9,62 лева, лихва за забава от 15.09.2009 г. до 14.06.2010 г. и сторените по делото разноски в размер на 125 лв., за които е издадена заповед № 6358 от 08.07.2010 г. по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 10417/2010 г. по описа на Районен съд – Варна, поради изтекла погасителна давност по отношение на вземанията след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, на основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.

Твърди се в исковата молба, че по молба на „Т.Б.А.К.“ ЕАД е образувано изп. дело № 106/2012 г. по описа на ЧСИ С.К.Д., с район на действие ВОС. Излага, че на 21.07.2015 г. по изп. дело като взискател е конституиран „А.Б.Б.“ ЕООД поради цедиране на вземането. Сочи, че на 08.04.2024 г. с постановление е прекратено изп. дело, на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК. Излага доводи за наличието на интерес от иницииране на настоящото производство предвид издадения изпълнителен лист. Твърди, че не му е известно да е образувано ново изп. дело, но са отправяни покани за заплащане на задължението. Сочи, че единствено наличието на съдебен акт, с който се установява недължимост на процесното вземане е предпоставка за заличаване на задължението на ищеца от Централния кредитен регистър, воден от БНБ. Излага, че е изтекла петгодишната погасителна давност по чл.

1

110 от ЗЗД от образуване на изп. дело. Счита, че давносностният срок е започнал да тече на 26.06.2015 г., съобразно ТР № 2/2015 г. и е изтекъл на 02.09.2020 г., поради обстоятелството, че в период от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. не е текъл давностен срок. Моли за уважаване на иска.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника – „А.Б.Б.“ ЕООД, в който се посочва, че признават, че иска е основателен. Възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца.

С молба с вх. № 6496 от 26.01.2026 г. ищецът е заявил, че поддържа иска, като моли да се постанови решение по реда на чл. 237 от ГПК съобразно направеното от ответника признание на иска.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните е прието за безспорно с определение № 1508 от 27.01.2026 г., с което е изготвен проект за доклад по делото, обявен за окончателен в о. с. з. от 09.04.2026 г., че срещу ищеца е издадена заповед № 6358 от 08.07.2010 г. по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 10417/2010 г. по описа на Районен съд – Варна с предмет посочените суми, че е образувано изп. дело № 106/2012г. по описа на ЧСИ С.К.Д., с район на действие ВОС, че процесната сума е цедирана на ответника в хода на изпълнителното производство и той е встъпил като взискател, че изп. дело е прекратено поради настъпила перемпция, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, както и че е изтекъл 5-годишният давностен срок по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.

С оглед на така изложената фактическа обстановка съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, доколкото не се установява да е налице някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3, т.

1 и т. 2 от ГПК или друго установено със закон изключение – признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, предявените искове не са брачни, нито такива по гражданско състояние или за поставяне под запрещение.

Процесуалният представител на ответника е признал право, с което страната може да се разпорежда, като е процедирал съобразно обема на учредената му представителна власт. Предвид горното, съдът не дължи обсъждане на събраните по делото доказателства – арг. от нормата на чл. 237, ал. 2 от ГПК.

На следващо място, следва да се посочи, че направеното признание в производството не противоречи на приобщените по делото писмени доказателства. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен и заявява по същество, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното от ответника право е погасено по давност, което води до съвпадане на насрещните позиции на страните.

2

Предявеният иск е допустим, доколкото е предявен в надлежна форма при наличие на правен интерес от търсената с иска защита, като е налице и изрично направено искане от страна на ищеца за постановяване на решение съобразно признанието на иска.

С оглед на горното, следва да се постанови решение, с което предявеният иск да се уважи изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ГПК решението при признание на иска не се мотивира, а е достатъчно в мотивите съдът да укаже само, че се основава на признанието на иска.

С оглед на изложеното и съобразно заявено искане на ищеца, съдът намира, че са налице условията на чл. 237 от ГПК и следва да постанови решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, да бъде уважен.

Относно съдебно-деловодните разноски:

Ищецът е претендирал разноски в общ размер на 204,52 евро /400 лева/ за адвокатско възнаграждение в полза на адв. Р. Д. за оказана безплатна правна защита и съдействие в полза на М. Б., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

В отговора на исковата молба е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като е направено искане за намаляването му до предвидения размер в Наредбата № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Доколкото от страна на ищеца се претендира адвокатско възнаграждение в полза на адв. Д. от 400 лева, съдът намира, че същото попада в ориентира по чл.7, ал. 2, т. 1 от Наредбата. Затова и в полза на адв. Д. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита в полза на ищеца в размер на 204,52 евро.

Доколкото с определение № 18088/30.12.2025 г. ищецът е освободен от заплащането на държавна такса в производството по делото, то ответникът на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна в размер на 25,56 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между страните, че М. Д. Б., ЕГН: **********, с адрес: ************** не дължи на „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:

************** сумата от 164,29 евро /сто шестдесет и четири евро и двадесет и девет цента, 321.34 лева/, представляваща сбор от сумата от 95,47 евро /186,72 лева/, дължима по договор за целево финансиране от 18.04.2009 г., сключен с „Т.Б.А.К.“ ЕАД, законната лихва върху главницата от датата на сезиране на съда - 06.07.2010 г. до окончателното изплащане, както и сумата о т 4,92 евро /9,62 лева/, лихва за забава от 15.09.2009 г. до 14.06.2010 г. и сторените по делото разноски в размер на 63,91 евро /125 лв./, за които е издадена заповед № 6358 от 08.07.2010 г. по чл. 410 от ГПК и изпълнителен 3 лист по ч. гр. д. № 10417/2010 г. по описа на Районен съд – Варна, поради изтекла погасителна давност по отношение на вземанията след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, на основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ************** да заплати на адв. Р. Д. от ВАК, личен № **********, с адрес на кантората: *********** сумата от 204,52 евро /двеста и четири евро и петдесет и два цента/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в полза на ищеца – М. Д.

Б. в настоящото производство, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

ОСЪЖДА „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ************** да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна от 25,56 евро /двадесет и пет евро и петдесет и шест цента/, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Решението е постановено по реда на чл. 237 от ГПК и подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4