Решение № 1649 от 22.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1649 гр. Варна, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20233110203096 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Б. 2017“ ЕООД ЕИК *****, подадена чрез адв. И. Г., против НП № 23-0001671 от 22.05.2023год. на Директора на РД „АА“ Варна , с което на въззивното дружество е наложено наказание административно наказание имуществена санкция в размер на 200лв. на основание чл.105, ал.1 от ЗАвтП за нарушаване нормата на чл. 23, ал.4 от наредба № 35/03.11.1999год. на МТ, МФ и ДАСМ.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като неправилно била отразена фактическата обстановка, неправилно бил приложен материалния закон и били допуснати съществени нарушения на процес. правила. Сочи, че били допуснати нарушения на чл. 43, ал.1, т.3 и чл.

57, ал.1, т.5 от ЗАНН тъй като неправилно била определена датата на извършване на нарушението. Моли НП да бъде отменено като отправя искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. В случай, че ответната страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение счита, че искането не следвало да бъде уважено, тъй като това щяло да бъде в противоречи ес с т.1, т.2 и т.3 от ТР №6/2012 от 06.11.2013год. на общото събрание на ГК и ТК на ВКС.

В съдебно заседание за въззивното дружество, редовно призовано, представител не се явява.

1

Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено както правилно и законосъобразно издадено и препраща към писмено становище изпратено ведно с жалбата. Представя и писмено становище като отправя искане и за присъждане на разноски в полза на РД „АА Варна.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

През 2023г. служители на РД "АА" - Варна, сред които св. Б. И., приключили извършена комплексна проверка на въззивното дружество притежаващо удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници № 12719/07.09.2017год.. В хода на проверката било установено, че на 31.07.2022год. в гр.Варна, въззивното дружество като данъчно задължено лице, след изчерпване на пътна книжка сер. Б № 046 заверена на 02.03.2022год. , издадена на лек автомобил марка „Рено“ с рег.№ В8340ВХ, не е прикрепило съкратен отчет на фискалната памет в книгата по чл. 17 от НАРЕДБА № 35/03.11.1999год. на МТ, МФ и ДАСМ на ЕТАФП с № ЕС023064 и фискална памет № 46084068, монтиран в посочения по-горе лек таксиметров автомобил, за отразения в пътната книжка период от 04.03.2022год. до 31.07.2022год.

При тези констатации на 16.03.2023г. св. Б.И. съставил срещу въззивното дружество АУАН бл. № 332452, в който описал обстоятелствата на извършване на нарушението и посочил правната му квалификация по чл.

23, ал. 4 от Наредба № 35 от 3.11.1999 г. на МТ, МФ и ДАСМ. Актът бил предявен и връчен на надлежно упълномощено от представляващия дружеството лице, което го подписало без възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу АУАН не постъпили и на 22.05.2023год. въз основа на него, директора на РД „АА“ Варна издал атакуваното НП. В него АНО приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 23, ал.4 от Наредба № 35/03.11.1999год. на МТ, МФ и ДАСМ и на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвтП му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 200лв.

Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал актосъставителя Б. И., който възпроизвежда възприятията си от извършената проверка и констатациите от същата с нужната конкретика.

Като писмени доказателства към АНП са приложени освен АУАН, пълномощно изходящо от Б. Д. И. като управител на „Б. 2017“ ЕООД към Ж.

К. К.; пътна книжка Серия Б № 046 на лек таксиметров автомобил „Рено меган“ с рег.№ *******, таксиметров апарат ЕС023064 – превозвач „Б. 2017“ 2

ЕООД, както и книга по чл.17 от наредба №35 на МТС, МФ и ДАСМ на ЕТАФП с инд. № ЕС023064.

Допълнително в хода на съдебното следствие като писмено доказателство е приобщена и Заповед №РД-08-30/24.01.2020год. на МТИТС.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, като всички доказателства са непротиворечиви, взаимнодопълващи се, не водят на различни правни изводи и се кредитират изцяло от съда с доверие.

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Макар и твърде, лаконични в обстоятелствените части на АУАН и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които описват в достатъчна степен вмененото на въззивника нарушение от обективна страна, посочени са дата (31.07.2022год.) и място (гр.Варна) на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова разпоредба като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процес. правила съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата възражение за несъответствие на акта и НП с нормите на чл.42, ал.1 т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. За пълнота на мотивите съдът намира за нужно да отбележи, че поначало посоченото в жалбата като нарушение на посочените по-горе норми „неправилно определяне на датата на нарушението“, ако и да е допуснато, не може да бъде определено като процесуално нарушение, а като нарушение на материалния закон.

С НП въззивникът е санкциониран за нарушаване нормата на чл.23, ал.4 от Наредба №35 от 03.11.1999год. на МТ, МФ и ДАСМ за функционалните и техническите изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална памет. С цитираната разпоредба се вменява в задължение на данъчно задълженото лице при изчерпване на пътната книжка да отпечата и да прикрепи към книгата по чл. 17 съкратен отчет на фискалната памет за отразения в пътната книжка период.

По делото няма спор, че въззивното дружество притежава е превозвач извършващ таксиметров превоз на пътници и като такова е ДЗЛ. От друга страна видно от приложените към преписката пътна книжка серия Б № 046 на лек таксиметров автомобил „Рено меган“ с рег.№ ****** и книга по чл. 17 от Наредба №35 на МТ, МФ и ДАСМ (и двете приложени оригинал), въззивното дружество е осъществявало дейност с МПС-то посочено в НП за което МПС е 3 била издадена пътна книжка серия Б № 046 заверена на 02.03.2022год., която е приключена на 31.07.2022год. Последното се установява от последният пътен лист в книжката – пътен лист № 00099/30.07.2022год. видно от който водачът е започнал работа на 30.07.2022год. в 23:05ч. и е приключил в 05:56ч. на 31.07.2022год. Към този пътен лист е прикрепен и съкратен отчет от ФУ № ЕС023064 като оборота записан в пътния лист съответства на този отразен на фискалното устройство. И доколкото в случая превоза по последния пътен лист от пътната книжка е приключил на 31.07.2022год. то точно на тази датата е приключила и самата пътна книжка и на точно на тази дата е следвало въззивника да отпечата и да прикрепи към книгата по чл. 17 съкратен отчет на фискалната памет за отразения в пътната книжка период.

Последното не е спорно че не сторено, а и този факт се установява по категоричен начин от приложената към АНП книга по чл.17 от Наредба №35/1999год..

Що се касае до изложеното в жалбата становище за неправилно определена дата на нарушението мотивирано от начина на изчисляване на срокове предвиден в НПК, то не се споделя от съда първо защото сроковете в НПК са процесуални и касаят единствено и само процесуални действия в наказателното производство и второ защото нормата на чл. 23, ал.4 от наредбата сочи ясно срока, в който следва да бъде отпечатан и прикрепен съответния отчет. Този момент съвпада с момента на изчерпване на пътната книжка, като така очевидно се цели обобщаване на информацията своевременно. Аргумент в тази насока се извежда и от предходните алинеи на същия член, предвиждащи отпечатване на отчет след приключване на всяка смяна и вменяващи в задължение на ДЗЛ да осигури ежедневно обобщаване на данните за извършените таксиметрови услуги чрез отпечатване на дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет. Предвидено е също така отчетите по ал. 1 (отчета на водача) да се прикрепват по хронологичен ред към пътните листа на водачите от пътната книжка на автомобила, отчета по ал. 2 (обобщения отчет) да се прикрепва към пътния лист на последния водач за деня.

И след като очевидно към 31.07.2022год. когато пътната книжка е приключила (на тази дата е приключил последният превоз, съответно това е датата на издаване на последния дневен отчет на водача по последния пътен лист в книжката) въззивното дружество като ДЗЛ не е отпечатало и прикрепило към книгата по чл. 17 съкратен отчет на фискалната памет за отразения в пътната книжка период, то нарушение на чл. 23, ал.4 от наредба №35/1999год. е налице.

4

В случая и според съда както, очевидно и според АНО, нарушението не попада в обхвата на чл.28 от ЗАНН, не е маловажно, доколкото данни още помалко пък доказателства сочещи на степен на опасност на същото по-ниска от останалите случаи на подобни нарушения не са налице. Нарушение по нищо не се различава от обикновените нарушения от същия вид. Обстоятелството, че от нарушението няма настъпили вредни последици, не е в състояние да квалифицира случая като маловажен. Нарушението е от категорията на т. нар.

"формални" нарушения, при които вредните последици (обществената опасност) произтичат от самото осъществяване на изпълнителното деяние.

АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно е наложил на въззивника следващото му се за него адм. наказание – имуществена санкция в размер на 200лв., прилагайки общата санкционна норма на чл.105, ал.1 от ЗАвтП доколкото специална санкция за това нарушение не е предвидена. И доколкото санкцията е определена в предвидения в закона фиксиран размер, то същата е съответна и законосъобразна.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските.

Разноски се претендират от двете страни в процеса, както от въззивното дружество, така и от въззиваемата страна, като и двете искания са направени своевременно.

При този изход на спора искането на въззивника се явява неоснователно. В тези случаи (при отхвърляне на жалбата му) разноски не му се дължат.

С оглед изхода на делото съдът счете, че направеното искане от страна на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и счете че такова следва да й бъде присъдено на основание чл. 63д, ал.1, вр. ал.4 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.3 от АПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 150лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер – 80лв. Посочената сума следва да бъде заплатена от въззивното дружество „Божо 2017“ ЕООД ЕИК 204657789 в полза на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" – Варна.