Решение № 86 от 31.05.2023, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Асеновград, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20235310200224 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 22-0239-001577/12.12.2022 г., издадено от Началника на РУ-Асеновград - П.К.Б., с което на Н. К. К., ЕГН:

**********, адрес: гр. Асеновград, ****, на основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание - “Глоба” в размер на 200 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Н. К. в депозираната жалба и в съдебно заседание лично и чрез пълномощника си – адв. Р. оспорва НП, като неправилно и незаконосъобразно. Отрича факта на нарушението, като навежда твърдения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в процедурата по издаването му и за неправилно приложение на материалния закон. Моли за пълната отмяна на НП.

Въззиваемата страна РУ – Асеновград, редовно призована не изпраща представител, но взема писмено становище с искане за потвърждаване на НП.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата и в съдебно заседание намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

С акт за установяване на административно нарушение е било 1 констатирано, че на 21.03.2022 г. около 16.00 ч, в гр. Асеновград по ул.

„Струма “ срещу № 19, жалбоподателят Н. К. е управлявал л.а. „Шевролет Калос“, който не е бил регистриран по надлежния ред, тъй като регистрацията на същия е била служебно прекратена на 15.12.2021 г. поради липса на ЗЗ „ГО“. Автомобилът е собственост на К. К. – син на жалбоподателя. За така констатираното нарушение, на водача Н. К. в негово присъствие бил съставен АУАН и срещу него била образувано прокурорска преписка № 3842/2022 г., за престъпление по чл. 345 ал.2, вр. с ал.1 от НК. Същата приключила с Постановление за отказ да се образува ДП, както и с указания за административно санкциониране. Въз основа на съставеният АУАН и постановлението за отказ било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което са преповторени констатациите от АУАН и на горепосочените основания на жалбоподателя са наложени съответните административни наказания – глоба, в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Наказателното постановление е постановено от компетентния за това орган и е подписано от него, в изискуемата от закона форма е.

По отношение на описаното в НП нарушение, съдът намира, че извършването му не е надлежно установено, като от събраните доказателства не се доказва по несъмнен начин вината на нарушителя. От показанията като свидетел на собственика на автомобила Н. К. се установява, че същият не е бил уведомен от административния орган за факта на служебната дерегистрация на автомобила му и същият не е знаел този факт, респективно не го е съобщил на неговия баща, когато му е предоставил автомобила за управление. Същото основно защитно възражение е изложено и в жалбата, а именно, че жалбоподателят Н. К. не е знаел,че регистрацията на автомобила е прекратена, когато го е управлявал и затова не се счита за виновен в извършването на нарушението. Въпросът за субективната съставомерност на нарушението по чл. 175 ал.3 пр.1 е решен по задължителен начин с Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ВАС и ВКС. Според който тълкувателен акт, не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.

Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Уведомяването на собственика за служебно прекратената регистрация има значение както за 2 възможността по желание да възстанови регистрацията на моторното превозно средство, така и за узнаването на служебното прекратяване на регистрацията.

Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство.

Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

В случая се касае за незнание на факт от обективната действителност за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация.

Регистърът по чл. 4, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от Наредба № 54/2016 г., в който е отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е със защитена информация.

Ако собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е предоставил управлението на автомобила. Съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., при прекратяване на регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8, се уведомява собственикът на превозното средство.

Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в административнонаказателния процес не се предполага. В конкретния случай в тежест на административно наказващия орган е да докаже факта, че собственикът респективно водачът при управлението на автомобила е знаел, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. В тази насока обаче не са приложени никакви 3 доказателства, а от събраните гласни доказателства в хода на съдебното производство този факт се опровергава по категоричен начин, което води до недоказаност на нарушението от субективна страна. Това налага отмяна на атакуваното НП , като незаконосъобразно.

По отношение на разноските. Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски, като по отношение на реда за определянето им изрично препраща към реда на АПК.

В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

По силата на горното правило и с оглед изхода на делото в конкретния случай разноски се дължат само на жалбоподателя.

Жалбоподателят претендира присъждане на направените в производството разноски и е доказал заплащане на сумата от 500 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар. С оглед изхода на делото и на основание чл.

63, ал.3 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, следва да му се присъдят разноски в размер на 500 лв.

От изложените съображения следва, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, поради което и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0239-001577/12.12.2022 г., издадено от Началника на РУ-Асеновград - П.К.Б., с което на Н. К. К., ЕГН:

**********, адрес: гр. Асеновград, ****, на основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание - “Глоба” в размер на 200 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на жалбоподателя Н. К. К., ЕГН:

********** сумата от 500 лева, представляващи направени разноски по водене на делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, в 14 –дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено пред Административен съдПловдив.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 4