Определение № 46935 от 18.11.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 46935 гр. С., 18.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско дело № 20231110136536 по описа за 2023 година намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.

3 ГПК:

Делото е образувано по искова молба на ищцата А. Л. И. срещу ответника Р. И. Т..

Ищцата е предявила главни установителни искове с правна квалификация чл. 26, ал.

1, пр. 3, чл. 26, ал. 2, пр. 2 и пр. 5 ЗЗД, с които се иска прогласяването на договор за покупкопродажба на наследствени права акт №30, том II/............. на нотариус К. Б. за нищожен, поради противоречие с добрите нрави, поради липса на съгласие и поради привидност на договора.

В условията на евентуалност е предявен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 152 ЗЗД, с който се иска прогласяване на нищожността на Договор за покупкопродажба на наследствени права акт №30, том II/............. на нотариус К. Б. поради противоречие на закона, а именно, че е сключено съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта.

Ищцата е предявила иск с правна квалификация чл. 108 ЗС, с който се иска се признае за установено, че e собственик на 2/6 идеални части от недвижим имот с идентификатор .............. по КKКР на гр. С., одобрени със Заповед № РД- 18-108/13.12.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ Апартамент ....., находящ се в гр. С., р-н ................. със застроена площ 65,66 кв.м., състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи: на същия етаж - обекти с идентификатори .............3.59 и .............3.57, под обекта - .............3.55 и над обекта - .............3.61, заедно с избено помещение № 8, при съседи по документ за собственост: коридор, коридор, мазе №9, Г. С. К., заедно с 3,507% идеални части от общите части на сградата, разположена в поземлен имот с идентификатор ............ на основание наследственото правоприемството от С. Г. А. и Е. А. А. и осъждането на ответника Р. И. Т. да й предаде владението върху описаните идеални части от недвижимия имот.

Ищцата е предявила и иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД, с който иска осъждането на ответника Р. И. Т. да заплати обезщетение в размер на 17 400 лв. за периода от датата на процесния договор за договор за покупко- продажба на наследствени права акт №30, том II/09.10.2018г. с per. № .......... на нотариус К. Б., а именно - 09.10.2018 г. до датата на подаване на исковата молба -30.06.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, за това, че ответникът я е лишил и от ползването на притежаваните от нея 2/6 идеални части от 1 имота.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р. И. Т. е предявил насрещен положителен установителен иск срещу ищцата с правна квалификация чл. 124 ГПК, с който моли да бъде признато за установено, че притежава правото на собственост върху 2/6 идеални части от СОС с идентификатор .............., представляващ апартамент ....., находящ се на адрес в гр.

.................., което същият е придобил чрез сключването на договор за покупко-продажба на наследствени права по смисъла на чл. 212 ЗЗД от 09.10.2018 г., представляващ Акт № 30, том II по описа на Нотариус К. Б. от 2018 г.

В исковата молба ищцата твърди, че е собственик на 2/6 идеални части от недвижим имот с идентификатор .............. по КККР на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18108/13.12.2006г. па Изпълнителния директор на АГКК, представляващ Апартамент ....., находящ се в гр. С., р-н ................, със застроена площ 65,66 кв.м. състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи: на същия етаж - обекти с идентификатори .............3.59 и .............3.57, под обекта - .............3.55 и над обекта - .............3.61, заедно с избено помещение № 8. при съседи по документ за собственост: коридор, коридор, мазе №9, Г. С. К., заедно с 3,507% идеални части от общите части на сградата, разположена в поземлен имот с идентификатор ............. Твърди, че придобила имота по силата на наследствено правоприемство от наследодателя й С. Г. А. /починал на 16.11.2008г./ и Е. А.

А. /починала на 23.07.1999г./, заедно с останалите техни наследници Д. Н. А. - собственик на 1/6 идеална част, Н. Н. Г. - собственик на 1/6 идеална част и Р. К. Б. - собственик на 2/6 идеални части от имота. Сочи, че имотът е предмет на съдебна делба, като в открито съдебно заседание узнала, че ответникът пожелал да встъпи по делото за съдебна делба.

Твърди, че провела разговори с ответника през 2017 г. във връзка с извършването на ремонт на процесния имот. Твърди, че през 2018 г. ответникът се свързал с нея, като я уведомил, че е започнал ремонта на апартамента и поискал заплащането на 7000 лв., като посочил, че общата сума на ремонта ще бъде 12 000 лв. и й съобщил, че ако не заплати тази цена щял да й вземе имота. Твърди, че през 2018 г. се срещнала при нотариус с ответника, където той я накарал да подпише, че ще му прехвърли имота чрез продажба на наследство, което било безопасно за нея, тъй като договорът нямало да бъде вписван, а документът щял да остане между тях, докато бъде изплатена дължимата сума за ремонт на имота. Посочва, че двамата не комуникирали до 2023 г., когато ответникът поискал да встъпи в производството по делба на имота. Твърди, че не е имала и продължава да няма достъп до имота към датата на подаването на исковата молба. Счита, че сключеният договор за продажба на наследство е привиден, защото същият е бил сключен като гаранция за изпълнението за заплащане на възнаграждение за извършения ремонт, а страните не са целели действително продажбата на наследство, което обстоятелство се доказвало от липсата на вписване на договора. Счита, че договорът е нищожен и поради липса на съгласие от нейна страна за сключването му, като сключването му било поради натиск от страна на ответника. Твърди, че договорът противоречи и на добрите нрави поради нееквивалентността на престациите по сделката.

Счита, че договорът е нищожен и поради противоречие на закона във връзка с чл. 152 ЗЗД. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от страна на ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни, прави възражение за нередовност на исковата молба, както и е предявил насрещен иск срещу ищцата. Твърди, че през 2018 г. преди сключването на договора за продажба на наследство ищцата му отстъпила правото на ползване върху процесния имот, а впоследствие извършил ремонт в него. Посочва, че поради липсата на средства у ищцата за заплащане на ремонта сключили процесния договор за продажба на наследство. Твърди, че на между страните било сключено Споразумение от 09.10.2018 г., което било с нотариална заверка на подписите с рег. № ..... от 09.10.2018 г. по описа на Нотариус № ... на НК, с което страните са се съгласили, че във връзка с възложения от ищцата на ответника ремонт на процесния недвижим имот, цената на същия възлизала на стойност от 12 000 лв., че същите щели уредят финансовите си задължения като приспаднат 2 дължимата от А. И. сума за ремонт от стойността на наследството, което А. И. е получила от наследодателя й С. Г. А., като същата се е задължила да продаде наследството си с отделен договор за покупко-продажба на наследствени права за общата сума в размер от 17 000 лв.

Сочи, че с подписването на споразумението ищцата е признала извършването на процесния ремонт. Твърди, че уговорената цена в договора за продажба на наследство от 17 000 лв. включвала уговорената сума за ремонт в размер на 12 000 лв. и още 5000 лв., допълнително заплатени от ответника. Твърди, че при сключването на договора страните са желали именно настъпване на тези последици, посочени в него. Оспорва да е упражняван натиск спрямо ищцата за сключване на договора, като посочва, че договорът е сключен пред нотариус и са несъстоятелни твърденията и за липса на съгласие от нейна страна. Оспорва да е налице накърняване добрите нрави, доколкото посочената цена в договора била близка до данъчната оценка на имота. Твърди, че невписването на договора не се отразява по никакъв начин на неговата действителност, а същото би имало действие спрямо трети лица. Оспорва да е налице хипотезата и на чл. 152 ЗЗД, доколкото не се касаело за предварително уреждане на правоотношение между страните, а договорът бил сключен по отношение на предходни отношения. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск.

По редовността на исковата молба и насрещната искова молба

Съдът счита възраженията на ответника за нередовност на исковата молба за неоснователни. В исковата молба са изложени фактически твърдения, въз основа на които се претендира твърдяното спорно право. Дори в исковата молба да се съдържат неотносими твърдения, същите не водят до нередовност на исковата молба. Не е налице противоречие между фактическите твърдения и петитумите, като съответно е формулиран петитум по всеки от исковете. Необходимата държавна такса е събрана по всеки от исковете.

Насрещната искова молба също е редовна, доколкото от твърденията на ищеца по нея става ясно, че същият се легитимира като собственик въз основа на оспорения с исковата молба договор за покупко-продажба на наследствени права, а освен това са налице останалите предпоставки на чл. 127 ГПК.

По доказателствената тежест

По предявените искове с правна квалификация 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 152 ЗЗД и чл.

26, ал. 1, пр. 3, чл. 26, ал. 2, пр. 2 и пр. 5 ЗЗД в тежест на ищцата по делото е да докаже, че договорът за покупко-продажба на наследствени права акт №30, том II/............. на нотариус К. Б. е нищожен поради твърдените в исковата молба основания, а именно, че същият е бил привиден/симулативен, като действителната воля е била различна от посоченото в договора, че договорът е сключен без съгласието на ищцата, че същият противоречи на добрите нрави или че съответно, че същият противоречи на добрите нрави във връзка с чл. 152 ЗЗД.

По иска с правна квалификация чл. 108 ЗС в тежест на ищцата е да установи следните обстоятелства: 1) че същата притежава правото на собственост върху процесната идеална част от имота, придобит по силата на твърдяното наследствено правоприемство; 2) осъществяването на фактическа власт от ответната страна върху процесния имот към датата на предявяването на иска. В тежест на ответника е да установи, че владее имота на правно основание.

По иска с правна квалификация чл. 59 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже, че е била собственик на имота през процесния период, че ответникът е упражнявал фактическа власт върху имота през това време, както и размера на ползата, от която е била лишена, а в тежест на ответника е да установи, че е имал годно правно основание за ползване на вещта, респ. че е погасил задължението си за плащане на обезщетение.

По насрещния иск с правна квалификация чл. 124 ГПК в тежест на ищеца по него е да докаже, че между страните е бил сключен действителен договор за покупко-продажба на 3 наследствени права акт №30, том II/09.10.2018 г. с peг. № .......... на нотариус К. Б., съответно, че апартамент ....., находящ се в гр. С., р-н ..............., със застроена площ 65,66 кв.м е част от това наследство.

На основание чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по делото следва да бъдат отделени следните обстоятелства: че между страните е сключен договор за покупко-продажба на наследствени права акт №30, том II/............. на нотариус К. Б.; че процесните 2/6 идеални части от правото на собственост върху апартамент ....., находящ се в гр. С., р-н ..............., със застроена площ 65,66 кв.м., са били част от наследството, предмет на договора.

По доказателствата

Ищцата с исковата молба и ответникът с отговора на исковата молба са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.