Решение № 2942 от 16.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2942 гр. София, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110149600 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по предявен от „Минолби“ ЕООД срещу „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД иск с правно основание чл. 55, ал.1 пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 2.86 евро /5.59 лв. с вкл.

ДДС/, представляваща платени без основание такси по Договор № 503554975, обективирани във фактура № 462011263 за отчетен период 28.12.2022 г.27.01.2023 г. за мобилна услуга с № ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозирането на исковата молба /21.10.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че е потребител на мобилни съобщителни електронни услуги съгласно Договор № 503554975, сключен с ответника. Сочи, че съгласно раздел V, т. 2. 1 от приложение № 1 / 03.12.2021 г. е договорил индивидуални цени с мобилния оператор за общо 2161 услуги (мобилни услуги/телефонни номера, телевизия, интернет-пакети).

Сочи, че съгласно постигнатите договорки, следвало да заплати в полза на ответника месечни абонаментни такси /МАТ/ за периода 28.12.2022 г.- 27.01.2023 г. за мобилна услуга № ***, А1 М клас S сумата от 6.51 лева без ДДС и МАТ за пакет мобилен интернет 5 GB на макс.скорост сумата от 4 лева без ДДС - т.е. общо такси в размер на 10.51 лева без ДДС.

Твърди, че с фактура № 462011263 ответникът не е определил правилно размерите на месечните абонаменти такси като вместо 10.51 лева без ДДС е начислил месечни такси в общ размер на 19.64 лв. без ДДС.

Твърди, че ищцовото дружество заплатило пълния размер на фактурирана сума с вкл. ДДС, поради което счита, че е заплатило без 1 основание сумата в размер на 2.86 евро /5.59 лв. с вкл. ДДС/, представляваща разликата между договорените и заплатените размери на МАТ, поради което същата подлежи на връщане от ответника.

Моли съдът да уважи предявения иск. Претендира се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът “А1 България” ЕАД подава отговор на искова молба, с която оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.

Не оспорва, че между страните са налице облигационни отношения във връзка с цитирания договор № 503554975, както и заплащането на сумата по издадената фактура № 462011263 за мобилна услуга № ***.

Оспорва обаче плащането на процесната сума да е извършено именно от ищеца, като твърди, че релевантно за основателността на претенцията е само фактическото даване на сумите, не и юридическото задължение на ищеца по договора с ответника.

Сочи, че сумите в процесната фактура са начислени правилно, доколкото ищецът е активирал чрез мобилното приложение на „А1“ пакет с мобилен интернет, който е заявен допълнително. Моли съдът да отхвърли предявената претенция като недоказана и неоснователна. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване намаляването на своята имуществена сфера, чрез заплащане на сумата в полза на ответника.

В тежест на ответника е да докаже, че е налице валидно правно основание за задържане на престацията, в случая - че размерът на начислените месечни такси отговаря на дължимия такъв, съобразно заявените и предоставени услуги.

С обявения за окончателен доклад по делото, неоспорен от страните , на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване съдът е отделил обстоятелствата, че: 1/ между страните е налице сключен Договор № 503554975, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца мобилни съобщителни електронни услуги и интернет за мобилен № ***; че сумите по процесната фактура № 462011263 за мобилна услуга с № *** са заплатени.

Спорни между страните са въпросите имал ли е ответникът валидно договорно основание за начисление на сумите за месечни такси, описани в процесната фактура, респективно – ако да, разполага ли именно ищецът с активна материално правна легитимация да претендира връщане на заплатените в полза на ответника суми.

За отговор на поставените въпроси, съдът съобрази следното:

Установява се от представените от страните писмени документи, че по 2 силата на Договор № 503554975, Приложение № 1 и Приложение № 2 от 03.12.2021 г., страните са договорили за GSM номер *** тарифен план A1 M клас S, допълнителен пакет Add-on mobile internet 5 GB at maximum speed promo и услуга Business Travel Unlimited /л. 22/. Видно от Приложение № 1, месечната абонаментна такса /МАТ/ за договорения тарифен план с включена отстъпка възлиза на сумата от 6.51 лева без ДДС /л. 3/, а цената на пакета интернет от 5 GB с включена отстъпка – на 4 лева без ДДС . Следователно, общият размер на месечните такси за GSM номер *** възлиза на сумата от 10.51 лева без ДДС. / За услугата Business Travel Unlimited страните не са ангажирали доказателства, от които да е видно каква е договорената цена и при какви условия същата бива дължима. Доколкото обаче в процесната фактура ответникът не е претендирал плащане на посочената услуга, съдът намира липсата на данни за горните обстоятелства за ирелевантна/.

Установява се от представената фактура /л. 27/, че ответникът е начислил на ищеца за GSM номер *** следните месечни такси: МАТ за тарифен план A1 M клас S в размер на 5.51 лева без ДДС, Плюс 1000 МВ мобилен интернет на максимална скорост в размер на сумата от 1.22 лева с включена отстъпка, както и пакет мобилен интернет 20 GB промо в размер на сумата от 12.91 лева с включена отстъпка. Общо начислени такси за посочения телефонен номер – 19.64 лева без ДДС /т.е. с 9.13 лева без ДДС повече от договорените между страните, съгласно представените две приложения от 2021 г./ Между страните не е налице спор относно дължимостта и стойността на реално предоставените и фактурирани суми за потребление, поради което съдът не обсъжда дължимостта на сумите, начислени във фактурата, за осъществени разговори и изпратени кратки съобщения.

Твърди се в отговора на исковата молба, че сумите, начислени за пакет мобилен интернет в размер на 20 GB се дължат във връзка с извършено от страна на ищеца активиране чрез мобилното приложение на „А1“ на посочения пакет с мобилен интернет.

Въпреки разпределената от съда доказателствена тежест обаче, ответникът по спора не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на горното твърдение, с оглед на което съдът намира, че по делото не се установява наличието на валидно правно основание, по силата на което посочената такса да е била дължима от ищеца.

Доколкото е безспорно по делото, че ответникът е получил пълно плащане по процесната фактура № 462011263, съдът намира, че ищецът е доказал своето обедняване, поради което предявеният иск, заявен за сума в понисък размер, а именно 5.59 лева, равняващи се на 2.86 евро, се явява изцяло основателен.

Съдът намира за неоснователен доводът на ищеца за липса на материалноправна легитимация на ищеца по предявеният иск, доколкото по делото не се установява, че плащането е извършено именно от ищцовото дружество.

Съгласно чл. 73 ЗЗД, задължението може да бъде изпълнено от трето 3 лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. В този случай, погасителният ефект на плащането настъпва в правната сфера на длъжника, като последният отговаря пред лицето, платило вместо него задължението.

В конкретния случай плащането е извършено по издадена от ответника фактура на дружеството-ищец, с което безспорно се намира в договорно правоотношение. Възражението на ответника, че процесната сума е заплатена в брой в магазин на „А1 България“ ЕАД от трето за спора лице в качеството му на ползвател на услугата, а не от „Минолби“ ЕООД, съдът намира за неоснователно. Задължено лице по процесната фактура е на ищцовото дружество, поради което именно последното дължи плащане на начислените по нея суми. Дори плащането да е извършено от трето за спора лице, то същото е използвано за погасяване на задълженията на „Минолби“ ЕООД към ответника. Ирелевантно в случая е естеството на отношенията между едно такова трето лице и ищцовото дружество, доколкото е безспорно, че задължено лице по процесната фактура е именно ищецът, както и че от негово име са заплатени сумите по същата.

Предвид посоченото, налице е обедняване от страна на „Минолби“ ЕООД с оглед извършеното плащане на задължението по процесната фактура, доколкото дори същото да е извършено от трето лице, „Минолби“ ЕООД би дължало заплатената сума в полза на третото лице, извършило плащането - чл.

74 ЗЗД.

В този смисъл и Определение № 195 от 28.03.2011 г. на ВКС по т. д.

№ 727/2010 г., II т. о., ТК, видно от чиито мотиви, при отговор на въпроса дали в производството по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е необходимо да се изследва вътрешното отношение между лицето, чието задължение се погасява, и третото лице, изпълнило задължението, съставът на ВКС е посочил, че съдът не е длъжен да изследва наличието и характера на вътрешните отношения между длъжника и реално платилото трето лице, за да установи дали има неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Достатъчно е ищецът /длъжник по договора/ да установи предаването, съответно получаването на сумата при начална липса на основание – обстоятелство, което в случая е безспорно между страните.

Предвид изложеното, съдът намира, че по делото се установява в пълнота наличието на фактическия състав на неоснователното обогатяване, поради което предявеният иск подлежи на уважаване.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество дължи на ищеца разноски.

Ищцовото дружество претендира разноски в размер на 200.00лв., от които 50.00лв. – държавна такса и 200.00лв. – адвокатско възнаграждение.

Ответникът своевременно е релевирал възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно, поради следните съображения:

4

Настоящото производство не се характеризира с фактическа и правна сложност, процесуалният представител на ищеца не се яви в единственото проведено по делото открито съдебно заседание, не са допускани експертизи, не е извършван разпит на свидетели.

Отделно от изложеното ищцовото дружество е инициирало над 400 дела в Софийски районен съд с идентичен предмет, по същата и други фактури, като голяма част от претенциите са с материален интерес под 1.00лв.

За да не бъде допусната злоупотреба с права с цел генериране на разноски, съдът намира, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размера на сумата от 100.00лв.

По изложената аргументация, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер общ на 150.00лв.

/76.69 евро/, от които 50.00лв. – внесена държавна такса и 100.00лв. – адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 131468980, да заплати на „МИНОЛБИ“ ЕООД, ЕИК 201995159, на основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 2.86 евро, представляваща платени без основание такси по Договор № 503554975, обективирани във фактура № 462011263 за отчетен период 28.12.2022 г.- 27.01.2023 г. за мобилна услуга с № ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозирането на исковата молба /21.10.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 131468980, на основание чл.

78, ал. 1 ГПК, да заплати на „МИНОЛБИ“ ЕООД, ЕИК 201995159, сумата от 76.69 евро – разноски в първоинстанционното производство.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5