Решение № 260590 от 14.05.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260590/14.5.2021г. гр. Варна.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Варненският районен съд тридесет и седми състав

На седми април година две хиляди двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов

Секретар:Петранка Петрова като разгледа докладваното от съдията АНД № 412 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т.Д.Д., ЕГН **********, адрес: *** против Наказателно постановление № 439а.-96/29.05.2020 год. на Директор ОД на МВР - Варна, с което му е наложено: административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 /триста/ лв. на основание чл.209а., ал.1 от Закона за здравето ЗЗ/.

С жалбата се сочи, че описаното в НП не отговаря на действителността, като се сочи, че случая е маловажен по смисъл на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на НП, тъй като издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адв. И., ВАК, които поддържат жалбата. Защитата твърди, че не е било извършено нарушение и моли за отмяна на НП. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозирани са писмени бележки от ю.к. Л.А., в които оспорва жалбата. Счита, че не е налице маловажност доколкото за подобни деяния законодателят е предвиден конкурираща се наказателна и административно-наказателна отговорност и именно по-ниската степен на обществена опасност обосновавала санкционирането по административно-наказателен ред. Моли НП да бъде потвърдено.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 13.04.2020 г. св.Н.Я. - ст. полицай ООР и св. Г.С. били на работа в Трето РУ при ОД на МВР-Варна.

При извършване на обход на обслужвания от тях район, те забелязали, че възз. Т.Д. се намира на открито обществено място в гр.Варна, ж.к.“Младост“, зад блок 148, без поставена предпазна маска, покриваща устата и носа.

При тези констатации , още същият ден св. Я. съставил срещу възз. Д., АУАН бл. № 778414/13.04.2020 г. В него св.Я. посочил, че съставя АУАН срещу възз. „за това, че на 13.04.2020 г., около 18.20 ч., в гр.Варна, ж.к.“Младост“ зад бл.148 лицето не е поставило на лицето си и на носа маска или друго предпазно средство, с което не изпълнява противоепидемичните мерки т.9, въведени със Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването“.

Нарушението било квалифицирано от актосъставителя по чл.63, ал.1 от Закона за здравето. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражения.

Такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.

Впоследствие въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което административно-наказващият орган възприел изцяло фактическите констатации в акта. В НП АНО приел, че следва да наложи санкция на възз. Д. за това, че на 13.04.2020 г. на открито обществено място не е изпълнил противоепидемичните мерки въведени на осн. чл.63, ал.1 от ЗЗ със Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. за допълване на Заповед №№ РД-01-124 от 13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, с което е нарушил чл.209а., ал.1 от ЗЗ. АНО изложил и мотиви , защо счита, че случаят не попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН и на основание чл.209а., ал.1 от Закона за здравето издал процесното НП.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед на Директора на

ОД на МВР-Варна и др., които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като логични и незаинтересовани от изхода на делото, съдът кредитира показанията на св. Я. и св.С., които са очевидци на нарушението. Същите макар и пестеливи в обясненията си посочиха фактите, имащи значение за установяване на обективната обстановка по делото.

Овен горното съдът кредитира писмените материали, тъй като те са непротиворечиви и кореспондират с установената фактическа обстановка по делото.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на ОД на МВР-Варна, съгласно правомощията му отразени в чл. 209а, ал.

4 от ЗЗ.

АУАН е съставен от полицейски орган в ОД на

МВР-Варна-ст. полицай в Трето РУ при ОД на МВР-Варна, оправомощен съгласно заповед № 365з-1952/24.03.2020г. на Директора на ОД на МВР-Варна.

Съдът намира, че процесният АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице съгласно приложената по делото № 365з-1952/24.03.2020г., видно от която на държавните служители с полицейски правомощия от ОД на МВР – Варна е възложено да съставят АУАН-ове по чл. 209а. от ЗЗ. По делото не се спори, а и видно от разпита на св. Я., същият е служител на ОД на МВР – Варна, разполагащи с полицейски правомощия, доколкото работи като ст. полицай ООР в ОД на МВР-Варна.

Административно-наказателното производство е образувано и протекло в сроковете по чл. 34 от

ЗАНН.

При проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от