Решение № 617 от 23.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 617 гр. Пловдив, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20245300503309 по описа за 2024 година

Производство по чл.258, ал.1 и сл.ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от Н. Й. Й. от гр.П., чрез адв.Р. П., АК-Пловдив против Решение № 3571/ 12.08.2024г. постановено по гр.д.№14800/2023г. по описа на ПРС – ХVІІІ гр.с., с което жалбоподателят е осъден да заплати на Р. Н. Ц. и Г. К. Ц., и двата от гр.П., следните суми: по 1400 лева - главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неполучената половина от наемната цена за апартамент, находящ се в гр. П., бул. „Х***, за периода от 11.12.2022 г. - 11.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.10.2023 г., както и сумата от 456 лева - разноски за производството по делото. С жалбата се възразява срещу постановеното решение на районния съд и приетото в мотивната част на решението при кредитиране изцяло на показания на един от свидетелите без съобразяване с други разпитани по делото свидетели, поради което не може да се приеме еднозначно от кой е причинен шумът по тавана на жилището, намиращо се под жилището на ищците, както и , че същият е точно от жилището, находящо се под имота на ищците. Иска се отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на исковете и присъждане на разноски по делото.

Постъпил е писмен отговор по ВЖ Г. Ц., с който се оспорва същата като неоснователна, по изложени съображения в отговора.

1

Постъпил е отговор по ВЖ и от Р. Н. Ц. от гр.Пловдив, чрез адв.Т. П.И., АК-П., с който се излага становище за правилност и законосъобразност на обж.решение, а жалбата като неоснователна следва да се иска да се остави без уважение. Претендира се присъждане на разноски по делото, направени пред ПОС.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на страните на основание чл.269, ал.1 ГПК, като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Жалбата изхожда от надлежни страни, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Ищците Р. и Г. Ц.и от гр.П. предявили иск по чл.45 ЗЗД в качеството си на собственици на недвижим имот в гр. П., бул.“***, който отдавали под наем на трети лица, против Н. Й. Й. от същия град, като ползвател/ наемател/ на съседен недвижим имот, находящ се на долния етаж и под собствения на ищците апартамент заедно с майка си. Претенцията на ищците е за заплащане на обезщетение за вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от поддържано противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо се в предизвикване на шум чрез удари с твърд предмет по тавана на ползваното жилище или чрез пряк конфликт с живеещите на горния етаж, при което последните трябвало да спрат да се движат или да говорят шипнешком. Това създавало тормоз у живеещите в имота на ищците, в резултат на което същите последователно го напускали, а ищците претърпели пропуснати ползи от реализиране на наем в размер на 400 лева месечно в периода от 7 месеца / 11.12.2022г. до 11.07.2022г. от предсрочното напускане на наемателя Н. В. П..

Ответникът с ОИМ оспорил основателността на претенцията на ищците с доводи за липса на предпоставките за възникване на отговорността за вреди от непозволено увреждане, като е оспорена причината, поради която всички наематели на Ц.и напускат жилището поради това, че същото е в изключително лошо състояние и за основен ремонт от 20 години.

Поради това е изведено съждението, че ответникът Й. не е извършил каквото и да е противоправно действие против ищците, което да доведе до твърдения от тях деликт, както и да са настъпили вреди за тях. Страните са ангажирали писмени и гласни доказателства.

При уважаване на предявения иск районният съд е отчел с оглед качеството на ищците на собственици на процесния имот, а ответника – като наемател, черпещ правата си от наемодателя, отстъпил правото на ползване върху имота на ответника, които права страните упражняват в сграда в режим на ЕС, поради което същите имат задължението да не извършват в обитавания самостоятелен обект или част от него дейности или действия, които създават безпокойство за другите собственици, ползватели и обитатели, по-голямо от обичайното / чл.6, ал.1, т.4 ЗУЕС/. Отчетени са и безспорните факти, че ищците са отдавали процесния апартамент под наем, като относно наемното правоотношение с наемателя Н. В.

П. - за срок от една година, считано от 11.10.2022г. , при наемна цена от 400 лева, което е било едностранно прекратено от посоченото лице поради създадено безпокойство от ответника чрез системно блъскане по тавана на жилището на долния етаж.

2

Претенцията е формирана за периода след напускането на последния наемател на ищците – Н.П., за седем месеца за периода от 11.12.2022г до 11.07.2022г. в размер на по 1 400 лева.

Доказаността на предявения иск районният съд е основал на кредитиране показанията на посочения наемател - Н. В.П., разпитан като свидетел по делото като очевидец и с преки впечатления, придобити при обитаването на процесния имот, при което ответникът системно тропал / блъскал/ по тавана на жилището, в резултат на което причинявал неприятен шум за ползването на имота на ищците, за нормално и спокойно живеене в него, според предназначението на имота. Същият категорично е посочил единствената причина, поради която напуснал преждевременно наетия имот, описаната от ищците. Отчетена е и кореспонденцията на показанията на св. П. с тези на св. А., депозирала показания за това, че всички бивши наематели са се оплаквали от подобен шум, предизвикани от ответника, който бил създаван с помощта на дърво или друг подобен предмет, а ответникът се обострял от всякакъв шум / падане на вилица или прозвъняване на телефон/. Така депозираните показания на ангажираните от ищците свидетели са кредитирани също така поради кореспонденцията им с установените данни при снемане на обясненията на ответника във връзка с образувана преписка в IV РПУ при ОД на МВР – Пловдив, по която ответникът също е посочил, че предприеманите от същия фактически действия били за преустановяване на предизвикан шум в имота на горния етаж, поради което оспорените от защитата на ответника обстоятелства фактически се явяват потвърдени от самия ответник.

Така е доказано наличието на фактическия състав на деликтната отговорност относно извършваните от ответника противоправни действия, при приложимост на необорената презумпция за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД, както и настъпилите вреди за ищците под формата на пропуснати ползи от нереализирани / неполучени от тях наеми/ поради предсрочно прекратяване на договора за наем с наемателя П. в процесния период.

С въззивната жалба се прави оплакване, че при постановяване на своето решение с посочения правен резултат, съдът е кредитирал изцяло показанията на св.Н.П., от които свидетелски показания се счита, че не може да се направи категоричен и обоснован извод, че жалбоподателят е тропал по тавана на жилището, поради изразеното като вероятност шумът да е идвал от хората, които живеят отдолу, не е общувал пряко от долния апартамент, освен чрез тропането. Възражението на жалбоподателя се основава и на обстоятелството, че жилището, от което се носи шум / тропане/ се обитава както от ответника, така и от неговата майка. Поради това от свидетелите не се установявало еднозначно кой е тропал по тавана на жилището, намиращо се под жилището на ищците, както и не се е установило по категоричен начин, че тропането е точно от жилището, находящо се под имота на ищците. За целите на доводите и възраженията в жалбата са ангажирани гласни доказателства от жалбоподателя, както и за насрещно доказване – такива от въззиваемата страна, пред въззивната инстанция. Така депозираните показания на разпитаната пред въззивната инстанция св. Е. Б. А. са резултат на впечатления, получени от обитаване на жилище в близко и непосредствено съседство до обитавания под наем имот от ответниците, които впечатления са общи и като цяло сочат на начина на съвместното ползване на имота от 3 ответника и неговата майка, чрез които се отрича това семейство да са шумни, били спокойни хора, свидетелката нямала впечатления някой друг да се оплаква, освен семейството на Ц.и. Отрича се наличието на подадени жалби от други съседи, освен от семейството на Ц.и, а през 2022г. се бил събрал целият дом съвет и написали обяснения.

Ищците от години отдавали имота под наем, много хора минали през този апартамент, квартирантите често се сменяли, причината за това свидетелката не знае.

В противовес на горните показания са депозираните от разпитаната пред въззивната инстанция св. А. Д. Т., която в качеството си дългогодишен наемател в периода 2013г – 2021г., предходен на процесния период през 2022г., която свидетелства за доброто състояние на процесния имот като хубав и просторен, обзаведен, а при неговото напускане участвали в неговото боядисване. От показанията на св. Т., които са резултат на лични и непосредствени впечатления при обитаването на процесния имот на ищците, по категоричен начин се установяват съществувалите проблеми с ответника и в предходен на процесния период от две години, които се изразявали в системно чукане и тропане от момчето на долния етаж, при пускане на тоалетното казанче или звънене на телефона; свидетелката била с малко дете на 4 години, но отсъствали по цял ден, прибирали се към 7 часа, гледали да не вдигат шум, за да нямат проблеми и да не се стига до там да им се карат. За действията на ответника свидетелката сезирала държавните институции, вкл. IV РПУ, изпитвала страх ответникът да не се качи и да се скарат със съпруга й. Получила обратна информация от държавната институция за извършено предупреждение на ответника да не се саморазправя. Депозира също обстоятелството, че посоченият проблем е бил разгледан на събрание на входа на блока, като им било отговорено, че могат да се жалват само собствениците на апартамента.

Изяснява също така обстоятелството, че през обитавания от нея апартамент , в наемания от ответника имот същият живял освен с майка си, така и с баща си, който впоследствие напуснал имота, а майката започнала да работи, карала дневни и нощни смени, единственият, който оставал в имота бил ответникът Н., бил сам в къщи.

При анализа на гласните доказателства пред настоящата инстанция се налага аналогичен на извода, направен от районния съд, съпоставяйки конкретността и съотносимостта на депозираните показания към относимите правно релевантни факти, заявени в исковата молба, в зависимост от това дали се явяват резултат на преки и непосредствени впечатления от поведението на ответника, и кои от тях кореспондират на показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели. В конкретния случай както се посочи показанията на разпитаната св.Т. реализират насрещното доказване във въззивното производство, тъй като са конкретни, ясни и непротиворечиви, в резултат от преки впечатления от обитавано в непосредствено съседство на горния етаж имот, отразяват инициирани фактически действия за справяне със заявения проблем от предизвикания системен шум от ответника, в пряка причинна връзка от поведението на който на обитателите на горния имот е било предизвиквано безпокойство и неудобство при неговото ползване. Тези показания пряко съответстват на установеното от показанията на ангажираните от ищците свидетели в първоинстанционното производство, които правилно и 4 обосновано се явяват кредитирани от районния съд, вкл. като съответстващи на данните, инкорпорирани в заведените преписки пред полицейските органи, в резултат на което снети личните обяснения на ответника, предупреждаван по реда на чл.65 ЗМВР/Докладна записка по извършена проверка по преписка 441000-2573/22 по описа на 04 РУ – Пловдив/.