Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 828 от 30.04.2019, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 836/2019
Вид
Решение № 828
Подписан
30.04.2019
В сила
28.10.2019
Състав
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.15, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.15, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.26 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34,ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34,ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 150 · Закон за движението по пътищата
  • чл.150, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.177, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.179, ал.2, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.226 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.389, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№828/30.4.2019г. 2019г.

Година 2019 Град Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Варненският районен съд двадесет и седми състав

На втори април

Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

Секретар : С. ГЕНОВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 836 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С.М.С., ЕГН **********, депозирана чрез процесуален представител –адв.Б.М. , против Наказателно постановление 19-0819-000202/04.02.2019 г. на Началник група към ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-Варна, с което на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, административното наказание „глоба“ е заменено с обществено порицание.

С жалбата се оспорва фактическата обстановка описана в НП, както и допуснатите нарушения. Сочат се нарушения на разпоредбата на чл.

57, т. 5 от ЗАНН , като се твърди, че непосочване на конкретното място на нарушението е достатъчно сериозно процесулано нарушение, което води до ограничаване на правата на наказания. Към момента на съставяне на АУАН и НП възз. бил непълнолетен.

Същият е роден на *** г. и към момента на осъществяване на твърдяното административно нарушение - 19.01.2019 г., е бил месец по-рано навършил 16 години. В конкретната хипотеза административно наказателното производство протекло без да се отчете, че е налице особеност във връзка с качеството на извършителя - неговото непълнолетие.

Тази особеност не била отчетена от административно наказващия орган. В нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН това фактическо обстоятелство, имащо относимост към качеството на субекта, съответно неговата вина и наказание, не е вписано нито в АУАН, нито в НП, с което е допуснато съществено нарушение на правото на защита на наказаното лице. Актът бил предявен и връчен на непълнолетния лично, като на това действие не е присъствал родител. В тази връзка се цитира разпоредбата на чл.389, ал.1 НПК. На следващо място се твърди, че правата на непълнолетния били ограничени още в момента на съставяне на АУАН и протокола за ПТП, като възползвайки се от липсата на житейски опит на същия били връчени нечетливи копия. С тези и други аргумети се иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован се явява лично в първото по делото заседание и се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП на аргументите посочени в жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С.М.С. е роден на ***г. На

05.12.2018г. той навършил шестнадесет годишна възраст. Същият бил неправоспособен водач на МПС, като карал курс за придобиване на категория „А1“.

Последната категория той придоил на 22.01.2019г.

На 19.01.2019г., преди да придобие правоспособност за водач на МПС от категория А1, той предприел управление на мотоциклет с рег.№ В2484В, собственост на неговия баща М.С.. Около 22.30 ч. възз.С. се движил с мотоциклета по улица „Петър Райчев“ в гр.Варна посока ул.“Студентска“. Зад него на мотоциклета се возела св. Т.М.. По това време и в този участък пътната настилка /асфалтът/ била мокра. На кръстовището с ул.“Студентска“, възз. предприел маневра десен завой, но при тази маневра, поради мократа настилка се подхлъзнал и паднал надясно с мотора. Действията му били възприети от служители на Общинска полиция –Варна- свидетелите Т.К. и И.П., които по това време изпълнявали служебните си задължения в този участък от град Варна. Служителите на реда отишли при възз., като установили самоличността му. Пред служителите на Общинска полиция възз. посочил, че е загубил контрол над мотоциклета и е паднал. На място били извикани служители на Сектор ПП-Варна, сред които св.П.Г.. Последният установил и че въззивникът не притежава СУМПС. Св.Г. провел беседа с въззивника,който заявил, че е управлявал мотоциклета, като при десен завой е паднал с него. Бил съставен и протокол за ПТП.

При така установеното , още същата вечер на 19.01.2019г. св.Г.-мл.автоконтрольор в Сектор ПП съставил срещу въззивника АУАН за нарушение на чл. 20, ал.2 и чл.150 от ЗДвП. Актът бил ставен в присъствието, предявен и връчен на въззивника, който го подписал с отбелязване, че няма възражения и ще се поправи. В срокът по чл.44 от ЗАНН не депозирал възражения срещу АУАН.

Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя . В НП АНО вписал, че „глобата се заменя с обществено порицание“. НП било връчено лично на жалбоподателя на 05.02.2019г.

В хода на съдебното следствие бяха разпитани както актосъставителят П.Г., така и св.Т.К., св.И.П. и св.Т.М.. По искане на жалбоподателя бе допуснат до разпит и разпитан и св.Любослав Сталев.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно кредитираните от съда свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справка за нарушител/водач, заповед, извлечения от Гугъл Мапс, изисканите и приобщени служебно от съда -протокол за ПТП, писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, ведно със справка относно собствеността на мотоциклет „Хонда“ с рег. №

В 24 84 В, справка за нарушител/водач на името на Любослав Д. Сталев, 2 броя снимки и др.които не навеждат на различни правни изводи.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от свидетелите П.Г., Т.К. и И.П., тъй като техните показания изцяло се подкрепят от останалите гласни и писмени доказателства кредитирани от съда.

Съдът приема с доверие и показанията на св. Т.М. -очевидец на нарушението. Същите са конкретни, логични, кореспондиращи с останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства. Макар същата да е участник в пътния инцидент /пострадала при него/, липсват каквито и да било данни свидетелят да е заинтересована от изхода на делото, за да се съмнява съдът в показанията й. Поради това кредитира същите с пълно доверие.

Не така стои въпросът с показанията на св.Любомир

Сталев. Макар същият да бе предупреден за наказателната отговорност за лъжесвидетелстване, той депозира пред настоящия състав показания, които са изолирани от останалата гласна съвкупност. Съдът не кредитира показанията на св.Сталев, че той е управлявал мотоциклета в деня на инцидента и че възз. не е претърпявал инцидент с него, а мотоциклетът се бил повредил по време на неговото управление. Тези негови показания са в абсолютно противоречие с показанията на св. Т.К. и св.И.П.- двамата очевидци на инцидента, които са категорични, че мотоциклетът е управляван от въззивника, а компания от негови приятели е дошла след това. В тази посока са показанията и на актосъставителя, от които е видно, че е нямало спор по отношение на това кой е управлявал мотора в деня на инцидента. И най-вече неговите показания са в пълно противоречие и с показанията на св.М., която е категорична, че не Сталев, а възз.С. е управлявал мотоциклетът въпросната вечер, а по време на това управление Сталев се е намирал в магазин „Лидъл“. Не на последно масто, показанията на Сталев противоречат и на писмените доказателства по делото- в АУАН, в възз.С. е вписал, че няма възражения срещу АУАН и че ще се поправи, което и два да покаже, че същият не е оспорил фактът, че именно той е управлявал мотоциклета. Ето защо съдът не кредитира показанията на този свидетел, като ги оцени като приятелска взаимопомощ в полза на възз. и като стремеж за осуетяване на административно -наказателната репресия спрямо него.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 08.02.2019г. видно от входящия номер на Сектор ПП-Варна/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началника Група, към ОД на МВР-Варна, Сектор ПП, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита.

Съдът не споделя възражението в жалбата, че е нарушено правото на защита на въззивника, тъй като на същия не били дадени четливи копия от АУАН и протокол за ПТП. Видно от съдържанието на АУАН, последният се е запознал с административното обвинение, като е вписал, че няма възражения и ще се поправи. Ето защо съдът намира, че същият се е запознал с административното обвинение, бил е наясно за какво е съставен АУАН, като снабдяването с четливи преписи от двата акта е можело да стане след изискването им от АНО, но с това не е нарушено правото на защита на възз. Съдът не споделя и възражението в жалбата, че правото на защита е било нарушено, тъй като АУАН е съставен единствено в присъствието на възз, който е бил непълнолетен към момента на съставянето му. ЗАНН не предвижда особени правила за отпочване и водене на административни преписки срещу непълнолетни лица подобно на НПК- глава 30.

Действително в последната и по-конкретно в цитирания в жалбата член 389 се съдържа императивно правило, че за предявяване на разследването задължително се уведомяват и родителите или попечителите на непълнолетния обвиняем, като последните присъстват на предявяването, ако поискат това. Само, че в административното производство не е предвиден ред за предявяване на разследването, какъвто е предвиден в разпоредбата на чл.226 от НПК. Поради което и тази разпоредба не е относима и съдът намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от &nbsp ЗАНН – относно описание на нарушенията. Не е спазено от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушенията, на обстоятелствата, при които са извършени, на доказателствата, които потвърждават извършените административни нарушения.

Съгласно разпоредбата на чл.26 ал.1 от ЗАНН административно наказателно отговорни са пълнолетните лица, навършили 18 години, които са извършили административни нарушения в състояние на вменяемост, а съгласно ал.2 на същата законова разпоредба административно наказателно отговорни са и непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили 18 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си. Следователно непълнолетен може да носи административно наказателна отговорност, но при спазване на особените разпоредби, визирани в закона - че е могъл да разбира свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководи постъпките си и ако бъде установена вината му - относно вида на наказанията, които могат да му бъдат налагани - разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗАНН предвижда, че по отношение на непълнолетните административното наказание „глоба” се заменя с „обществено порицание”.