Решение № 1474 от 01.11.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1474 гр. Плевен, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20244430100059 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.

Постъпила е искова молба от ***, ***, срещу С. М. А., за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните сумите: 1382,49 лв. задължения възникнали въз основа на Рамков договор, начислени за партидни номера *** и ***, сключените към него приложения и договор за продажба на изплащане, както и общите условия на мобилния оператор, от които 359.58 лв. - неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги за ***;

277,30 лева неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги за ***, 195,72 лева - неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане за ***, 139,92 лева - неустойка съгласно чл. 54.12 от ОУ на ищеца за партиден ***; 409,97 лева - неустойка съгласно чл. 54.12 от ОУ на ищеца за партиден ***, както и сумата от 289,60 лв. - мораторна лихва от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща дата на депозиране на заявлението, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 31.07.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена 1 заповед за изпълнение на осн. чл. 410 от ГПК № 2393/01.08.2023г. по ч.гр.д.

4335 /2023г. на ПлРС, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК.

Твърди се, че ответникът е имал сключен *** във връзка с който са открити две партиди с номера *** и ***, по които са начислявани задължения на С. М.

А. за договорени от него и ползвани услуги: по партиден *** е договорено да бъде предоставяна ползването на тарифен план ***; на 24.09.2019г. е подписано Приложение №1 към *** - *** за срок от 2 години. Твърди, че по партиден *** на 12.04.2019г. е подписано приложение да бъде предоставяно ползването на *** за две години; на 07.04.2020г. е договорено да бъде предоставяно ползването на *** за две години, и на същата дата е сключен ********* във връзка с услуга предоставена на номер ****, изрично посочено в приемо-предавателния протокол. Твърди неизпълнение по договорите, дължими суми за месечно текущо потребление на предоставени услуги, за неустойки и по двете партиди. Уточнено е, че договорът между страните е прекратен на 20.06.2021г. Претендира разноски.

Назначеният особен представител на ответника, счита, че искът е допустим, но оспорва, че дължи сумите, като твърди, че не е доказано предоставянето на мобилни услуги, реалното потребление на такива. Оспорва верността на данните във фактурите, връчването им на ответника, твърди, че липсва връчено изявление до него за прекратяване на договора, счита, че изявлението за прекратяването следва да е в писмена форма. Счита, че липсата на надлежно прекратяване на договора препятства пораждането на задължение за неустойка. Счита, че уговорката за неустойка е нищожна, че не следва да се прилага, т.к. не са доказани предпоставки за нейното начисляване – вина на абоната за разваляне на договора. Твърди, че неустойка за един от договорите не е предвидена, че неправилно обезщетението в размер на стойността на оборудването е посочена като неустойка, че липсват доказателства каква е била стойността по действащ ценоразпис, т.к. такъв не е приложен. Твърди, че ответникът е потребител, той не е можел да влияе върху съдържанието на договора и се позовава на неравноправна клауза – клаузата за неустойка, която води до неоснователно обогатяване на ищеца, твърди противоречие с добрите нрави, твърди неравноправност на осн. чл. 143 т. 5 от ЗЗП, като моли съда да прогласи нищожност на тази клауза в процесните договори. Прави искане за намаляване размера на неустойката по чл. 92 ал. 2 ЗЗД. Моли съда да отхвърли предявените искове.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства намери за установено следното: Със Заповед № 2393/01.08.2023г. по ч.гр.д. № 4335/2023г. на ПлРС, съдът е разпоредил С. М.

А., ЕГН **********, да заплати на кредитора ****, сумата 1382.49 лева главница, представляваща неплатени електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане по системен *** и системен ***, сумата 289.60 лева - мораторна лихва от датата, представляваща първия ден на забавата за плащане по всеки отделен документ до 30.07.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 31.07.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата 33.44 лв. - държавна такса и сумата от 480 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и съдът е указал на заявителя да подаде в едномесечен установителен иск за дължимостта на посочената в заповедта сума. Такъв е подаден в срок, което сочи допустимост на исковото производство по чл. 415 от ГПК.

Видно от представените от ищеца доказателства, на 15.02.2019г. между ответника С. М. А. и ***, е подписан договор за ползване на електронни съобщителни услуги, описани, съгл. т. 3 от договора в отделни приложения. Представено е Приложение № 1/15.02.2019г. за предоставяне на СИМ – карта и *****, и избор на тарифен план за срок от две години – със стандартна цена 30.99лв. и промоционална такава 27.99лв., като в приложението, в т. 7.1 е уговорено, че ако в рамките на определения срок на договора достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора бъде прекратен по искане или вина на абоната, операторът има право да получи неустойка в размер на трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите по техния стандартен размер без отстъпка. Представено е и Приложение № 1/24.09.2019г. за предоставяне на услугата **** за срок от две години, с посочени стандартна цена 23.99лв. и промоционална цена 20.99лв., като в приложението, в т. 8.1 е уговорено, че ако в рамките на определения срок на договора достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора бъде прекратен по искане или вина на абоната, операторът има право да получи неустойка в размер на трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите по техния стандартен размер без отстъпка, както и от пазарните цени на крайните устройства, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. На същата дата е 3 променен и адреса на ползване на услугата. Предадено е и устройство Huawei B310.

Представено е Приложение № 1/12.04.2019г. за предоставяне на СИМ – карта и *****, и избор на тарифен план за срок от две години – със стандартна цена 31.99лв. и промоционална такава 28.99лв., като в приложението, в т. 7.1 е уговорено, че ако в рамките на определения срок на договора достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора бъде прекратен по искане или вина на абоната, операторът има право да получи неустойка в размер на трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите по техния стандартен размер без отстъпка.

Представено е и Приложение № 1/07.04.2019г. за предоставяне на услугата мобилен интернет ****, ****за срок от две години, с посочени стандартна цена 20.99лв. и промоционална цена 16.99лв., като в приложението, в т. 6.1 е уговорено, че ако в рамките на определения срок на договора достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора бъде прекратен по искане или вина на абоната, операторът има право да получи неустойка в размер на трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите по техния стандартен размер без отстъпка, както и от пазарните цени на крайните устройства, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. На същата дата е сключен договор за продажба на изплащане на апарат **********, свързано с ползването на електронно съобщителните услуги на ищеца. Общата цена е била 335.52лв, разсрочени на вноски при лихва от 4.95% годишно. Изготвен е приемо-предавателен протокол, от който е видно, че закупуването е свързано с ползване на ****** Ищецът е представил по делото фактури за периода от 23.12.2020г. – 22.06.2021г./л. 36 – 46 от делото/, от които е видно както наличието на ползване на договорените между страните услуги по представените договори, така и във всяка фактура е била посочена сума на неплатениет задължения от предходните периоди. Представени са сметки с начисления на договорените неустойки. В заповедното производство са представени ОУ на ищеца, Не е спорно по делото, че сумите по сметката не са платени, спорен е въпросът – дължат ли се те от ответника.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Доказа се по делото, че между ищеца *********и ответника 4

С. М. А. са съществували валидни облигационни правоотношения по партидни номера на ищеца *** и ***,, обвързващи страните с произтичащите от тях права и задължения. По партиден номер *** са подписани ***** за *******; ***** за услуга *****. По партиден номер *** са подписани -*****за услуга *******, ****** за закупуване на изплащане на устройство ******;

***********, всичките за срок от 24 месеца. До първите две представени фактури от 27.01.2021г., не е имало незаплатени задължения за предишни периоди, а и след това услугите са се ползвали от ответника, доколкото не е прекратено тяхното предоставяне до 20.06.2021г. Поради горното, съдът намира, че сумите за ползваните електронни съобщителни услуги по договорите, както и стойността на полученото устройство от ответника, са дължими и следва да бъдат присъдени. Приложимите в отношенията между страните Общи условия са предоставили възможност в разпоредбата на чл.26.6, да се оспорят месечните сметки в 6-месечен срок след издаване на фактурата. Подобно оспорване обаче не е заявено от ответника, за да може същият да оспорва начисленията във представените по делото фактури. Съдът намира, че съгласно т. 54.12 от Общите условия на ищеца, при констатираното неплащане на дължими и фактурирани суми, договорът е прекратен след изтичането на 124 дни от забавата, която е започнала през м. 01.2021г. При такава изрична клауза в приложимите ОУ, оператора не е дължал покана за изпълнение с предупреждение за разваляне на договорната връзка, нито пък писмено волеизявление, достигнало до адресата. Съдът намира също и че уговорените неустойки във всеки един от договорите, вкл. и тези касаещи неизплатената сума на закупеното устройство, които се дължат не само при прекратяване на договора, а също и при спиране на достъп до мрежата, се дължат от ответника в претендираните размери. Тези уговорки не са нищожни, те са ограничени като размер до три месечни абонамента, не са и прекомерни, съобразно размера на плащанията на абонаментни такси за 24 месеца, поради което възражението в тази насока се явява неоснователно.

Възражението за нищожност на договорните клаузи, регламентиращи неустойките по всеки един от договорите, е обстоятелство, за което съдът следи и служебно. Съдът съобразява, че характерът на неустоечната клауза е гаранционно – обезпечителен, има за цел да покрие и изначално да определи по размер вредите на изправната по договора страна в случай на неизпълнение на насрещната страна, без да е необходимо те са бъдат доказвани. Размерът на 5 претендираните неустойки не е изначално определен, но е определяем, и зависи от остатъчния период на договора следващ неговото едностранно прекратяване, лимитиран е с максимален размер. При тази регламентация в договорните съглашения, не може да се приеме противоречие на тези неустоечни клаузи с добрите нрави, както и с разпоредби от ЗЗП. Ответникът притежава качеството потребител на далекосъобщителна услуга, по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, поради което приложими в случая са нормите на ЗЗП, и в частност - тази на чл. 143 ЗЗП. Последната дава дефиниция на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя - това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В случая, както се посочи, операторът е уговорил максимален размер на дължимата неустойка, съизмеряващ се със сбора на три месечни абонаментни такси. Едностранното прекратяване на правоотношението лишава доставчика от очакван фиксиран по размер приход, което засяга съществено неговия интерес. Ето защо, с договаряне на неустойка, определена като сбор от три месечни абонамента, кредиторът не възлага на потребителя необосновано високо обезщетение.