Решение № 2376 от 30.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2376 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20251110207428 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от А. П. В., ЕГН ********** срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 9972363, издаден от СДВР, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

С жалбата се изразява недоволство от атакувания електронен фиш и се иска неговата отмяна. Твърди се, че били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство.

В откритото съдебно заседание жалбоподателят В., нередовно уведомен, не се явява. Не се явява и процесуалният му представител адв. С. П. от АКПловдив, нередовно призован. В Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС) е постъпила информация, че на 02.06.2025 г. в 10:07 ч. е бил посетен посоченият в жалбата адрес на адвокат П. в гр. Пловдив за връчване на съобщението, но същият не е бил открит на адреса. Съдът е дал 1 ход на делото на основание чл. 61, ал. 4 от ЗАНН, в който е посочено, че се дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес. В жалбата, като адрес за призоваване е посочен този на адв. П. в гр. Пловдив, където на 02.06.2025 г. същият не е бил открит от призовкаря, поради което е налице хипотезата на посочената разпоредба.

Процесуалният представител на АНО моли жалбата да бъде оставена без уважение. Счита, че нарушението било доказано по категоричен начин.

Представя писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на евентуално поискан адвокатски хонорар.

Съдът счита, че жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РС-София.

Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.11.2024 г. в 10:38 часа, мобилна система за видеоконтрол ATCC ARH CAM S1 № 120сса7 заснела лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ******, собственост на юридическото лице „*** ЕООД, ползван от жалбоподателя А. П. В., движещ се в град София, по бул. „Цар Борис III“ до номер 224 с превишена скорост – 67 км/ч, при максимално разрешена за движение в населено място – 50 км/ч. Техническото устройство заснемало и в двете посоки, като било насочено към улица „***“.

Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия автомобил, впоследствие бил издаден от СДВР и обжалваният понастоящем електронен фиш серия К № 9972363 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя, в качеството му на ползвател на заснетото МПС, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни 2 фактически изводи.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с „електронен фиш“, като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен орган касае издаването на електронния фиш, а не както понякога се тълкуваше преди изменението на закона, че контролният орган трябвало да отсъства от мястото, на което е било монтирано автоматизираното техническо средство при заснемане на нарушението.

Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на ел. фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на административнонаказателното производство.

С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано“ техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или 3 временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.

В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с което реализирането на административнонаказателната отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.

Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролния орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство.

Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.

Към датата на нарушението вече е било отменено изискването на чл.

165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата 4 на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е отпаднало и то изрично е отменено с последвалата редакция на закона, то не е необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото задължение имаха преди това контролните органи.

Именно поради тази причина и след отпадането на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видеоконтрол.

В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, АНО е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на делото.

В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол ATCC ARH CAM S1 № 120сса7, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо, съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.

Настоящият състав счита, че категорично е установено и авторството на деянието. Автомобилът е заснет с мобилна камера за превишена скорост и снимката е приложена по делото, като върху нея са посочени датата и часът на 5 нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случая и видно от справката от информационната система на ОПП-СДВР, заснетото МПС е собственост на юридическото лице „*** ЕООД, което се занимава с лизингова дейност на автомобили. Ползвател на заснетото МПС е жалбоподателят А. П. В.. Той не е посочил да е предоставял автомобила за управление на друго лице на дата 11.11.2024 г., а директно след получаване на електронния фиш е подал жалбата, предмет на настоящото производство, поради което следва да се приеме, че именно той е извършителят на посоченото нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Самият електронен фиш е приравнен от законодателя на наказателно постановление, тъй като с него, освен че се установява нарушението, се налага и конкретно наказание за това нарушение. Тоест тук процедурата е различна от тази по ЗАНН, като нямаме отделен АУАН и НП, а двата акта са инкорпорирани в електронния фиш. Следователно не може да се приложи разпоредбата на чл.