Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11 от 04.01.2021, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 1551/2020
Вид
Решение № 11
Подписан
04.01.2021
В сила
14.06.2021
Състав
АНЕЛИЯ ИЛИЕВА ХАРИТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.192 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№11/4.1.2021г.

Град Пловдив, 04.01.2021 година

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на десети декември две хиляди и двадесета година в състав:

Административен съдия: Анелия Харитева при секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1551 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Б.П.А. *** против заповед № 248 от 27.05.2020 г. на директора на ОДБХ Пловдив, с която е отказано изплащане на обезщетение за смъртта на 39 120 броя подрастващи кокошки носачки в животновъден обект с рег.№ ****, находящ се в с. Маноле, община Марица, област Пловдив.

Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна поради необоснованост, допуснати процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, поради което се иска се нейната отмяна и присъждане на направените разноски. Съображения по съществото на спора са изложени в депозираната на 21.12.2020 г. писмена защита.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от нея, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, доколкото липсват данни кога и как заповедта е съобщена на жалбоподателя, поради което жалбата е допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е земеделски производител и собственик на животновъден обект с рег.№ **** за отглеждане на подрастващи кокошки носачки, находящ се в с.

Маноле, община Марица, област Пловдив.

Със заповед № РД-11-631 от 05.03.2020 г. (л.56-58) на изпълнителния директор на БАБХ е обявено първично огнище на инфлуенца А (грип) по птиците в животновъден обект с рег. № ****отглеждане на кокошки носачки, собственост на „Аеркок” ООД, намиращ се в землището на с. Трилистник, община Марица, област Пловдив, и е наредено на директора на ОДБХ Пловдив да организира принудителното убиване по хуманен начин и обезвреждане на всички засегнати и контактни птици в животновъден обект с констатираното огнище, около животновъдния обект са определени трикилометрова предпазна зона и десеткилометрова наблюдавана зона, в която влиза с. Маноле.

На 10.03.2020 г. птиците в животновъдния обект с рег.№ ****, собственост на жалбоподателя, са били поставени под възбрана (акт за възбрана № 03 от 10.03.2020 г. – л.19) на основание чл.117, ал.1, т.7 ЗВМД заради завишена смъртност. От птиците са взети проби и са изпратени на Националната референтна лаборатория по инфлуенца и Нюкясълска болест по птиците към НДНИВМИ (писмо № 16 от 10.03.2020 г. – л.20), която е установила генома на вируса инфлуенца А по птиците (Н5), видно от протокола за изпитване (л.21, гръб).

Въз основа на резултата от изследването със заповед № РД-11-690 от 12.03.2020 г. на изпълнителния директор на БАБХ е обявено първично огнище на инфлуенца А (грип) по птиците в животновъден обект с рег.№ **** и е наредено на директора на ОБДХ Пловдив да организира принудително убиване по хуманен начин и обезвреждане на всички засегнати и контактни птици в животновъдния обект.

Със заповед № 145 от 12.03.2020 г. (л.24) на директора на ОДБХ Пловдив е определена комисия, която да организира принудителното убиване. Видно от протокол за загробване на животни № 005 от 23.03.2020 г. (л.25), заповедта на директора на ОДБХ Пловдив е била изпълнена.

Със заявление от 24.03.2020 г. (л.16) жалбоподателят в качеството на земеделски производител и собственик на животновъден обект с рег.№ **** за отглеждане на 39 120 подрастващи носачки е поискал на основание чл.147, ал.1 ЗВМД да му бъде изплатено обезщетение за принудително убитите кокошки носачки.

От страна на ОДБХ Пловдив е извършено епизоотично проучване след възникнали огнища на инфлуенца А по птиците в област Пловдив в животновъдни обекти с № 4150В-0439, собственост на „Галатея 2016” ЕООД, №

4158-0175, собственост на „Денитер” ООД, и № ****, собственост на жалбоподателя. Съставен е доклад от 21.05.2020 г. от проведеното епизоотично проучване (ДЕП – л.37-43).

По отношение на обекта на жалбоподателя заключението (л.42, гръб) на комисията е, че сградата е с добра биосигурност, обезопасена от гризачи и диви птици, а обектът е ограден с плътна бетонна ограда, по протежение на която има множество дератизационни кутии, които собственикът зарежда сам и няма програма за ДДДД (дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация), не се води дневник за ефекта на прилаганите примамки. Направено е заключение, че не е изпълнено изискването на чл.7, ал.2 ЗВМД, защото собственикът не е минал обучение. Комисията е установила, че няма дневник на дезинфекциите на входящи и изходящи транспортни средства и хора, има дневник за дезинфекция на помещенията и външните площи, която се извършва с моторна пръскачка от единствения работник, който посещава обекта, Андрей П.А..

Констатирано е, че има разработена ваксинационна програма и дневник със записи, по който може да се проследи изпълнението й.

Комисията е установила още, че фуражи за фермата се доставят от фуражна кухня, разположена във ферма „Аеркок”, и последните доставки са от 29.02.20202 г., поради което е възможно вирусът да е проникнал във фермата при последната доставка на фураж, защото ферма „Аеркок” е била заразена с вируса и е в близост (около 250 м) от ферма „Велди – 1” ООД, също с доказан вирус на инфлуенца от 24.02.2020 г. Заключението на комисията е, че Б.А. е нарушил чл.132, ал.1, т.3 и 3б ЗВМД.

Въз основа на констатациите от ДЕП е издадена оспорената заповед № 248 от 27.05.2020 г. – предмет на настоящото съдебно производство, с която директорът на ОДБХ Пловдив е отказал изплащане на обезщетение за смъртта на 39 120 кокошки носачки, защото е установено, че Б.А. не е спазил ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане, придвижване и транспортиране на животните, предвидени в българското законодателство, и че в мерките за биосигурност на обекта са допуснати грешки и пропуски, които са довели до появата на огнище на инфлуенца А в обекта, т.е., Б.А. не е изпълнил изискванията на чл.132, ал.1, т.3 и 3б ЗВМД.

Представените в хода на съдебното производство писмени доказателства (л.68-78) от процесуалния представител на ответника не са нови и установяват, че Б.А. има качеството на търговски пълномощник на търговското дружество „Аеркок” ООД и в това му качество на него са връчени акт за възбрана № 002 от 02.03.2020 г., с който са възбранени 31 322 кокошки носачки в птицевъден обект 3BG16015, и 45 613 кокоши яйца, собственост на „Аеркок” ООД, предписание №

0002880 от 06.03.2020 г., констативен протокол № 0056330 от 09.03.2020 г., акт за забрана № 0004730 от 09.03.2020 г. и протокол за отговорно пазене № 0002898 от 09.03.2020 г. Т.е., напълно основателно и доказано се явява твърдението на ответника, че жалбоподателят има трайна връзка с „Аеркок” ООД, чийто животновъден обект 3BG16015 със заповед № РД-11-631 от 05.03.2020 г.

(л.69-71) на изпълнителния директор на БАБХ е обявен на първично огнище на инфлуенца А (грип) по птиците, и е присъствал непрекъснато в обекта преди и след установяване на заболяването.

Представените от жалбоподателя извлечения от дневник на посетителите (л.92-103) и дневник на използваните дезинфектанти (л.104-109) са частни писмени документи без достоверна дата и нямат материална доказателствена сила, поради което с тях не може да се обори констатацията на комисията, извършила епизоотичното проучване и съставила доклада от 27.05.2020 г., за липса на дневник на дезинфекциите на входящи и изходящи транспортни средства и хора, защото тази констатация се съдържа в официален писмен документ, който се ползва с материална доказателствена сила за разлика от частния писмен документ.

В хода на съдебното производство са разпитани двама свидетели, чиито показания съдът не кредитира, защото намира същите за необективни и неотносими към спора, тъй като свидетелят Е. Г. говори за посещения в обекта на жалбоподателя през 2017 г., а свидетелят А. Т. – през лятото на 2019 г.

Никой от двамата свидетели няма преки и непосредствени впечатления от състоянието на животновъдния обект към края на февруари и през март 2020 г., когато е възникнало заболяването инфлуенца А (грип) по птиците, поради което показанията им не следва да бъдат кредитирани.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.

Оспорената заповед е издадена на основание чл.148, т.3, във връзка с чл.142, ал.1, т.1 ЗВМД за неизпълнение на задължението по чл.132, ал.1, т.3 и 3б ЗВМД.

Съгласно чл.148, т.3 ЗВМД директорът на ОДБХ отказва изплащане на обезщетение с мотивирана заповед с случаите на чл.142. А съгласно чл.142, ал.1, т.1 ЗВМД не се изплаща обезщетение на собственици на животни, които не са изпълнители изискванията по чл.132, ал.1, т.1-6, 10-12, 15-20, 24, 26 и 27. Съгласно чл.132, ал.1, т.3 и 3б ЗВМД собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни спазват ветеринарно-медицинските изисквания за отглеждане, придвижване и транспортиране на животните, предвидени в българското законодателства и в законодателството на ЕС, осигуряват и спазват мерките за биосигурност.

При тази нормативна уредба в настоящия случай са били налице всички фактически предпоставки за издаване на оспорената заповед. От ДЕП се установява по безспорен начин неспазването на изискванията за отглеждане и транспортиране на животните и на мерките за биосигурност, защото в животновъдния обект на жалбоподателя се ползват външни транспортни средства и не се води дневник за дезинфекцията им, фуражът за птиците се доставя от фуражна кухня, находяща се в обекта на „Аеркок” ООД, където също е обявено първично огнище на инфлуенца А (грип) на 05.03.2020 г., фуражната кухня не е регистрирана като обект за търговия, а само за производство на комбинирани фуражи за нуждите на собственото на „Аеркок” ООД животновъдно стопанство, самите птици са закупени от люпилня, собственост на „Булгаро – 97” АД и съгласно издадените ветеринарномедицински свидетелства крайният пункт, до който е следвало да бъдат транспортирани, е животновъден обект 5429-0205, находящ се в с. Крамолин, община Севлиево, област Габрово, собственост на „Еко инвест – 2008” ЕООД.

Всички тези констатациите, съдържащите се в ДЕП, който е официален писмен документ, ползващ се с материални доказателствена сила, не бяха оборени в хода на съдебното производство при доказателствена тежест за жалбоподателя нито с представените извлечения от дневниците, нито със свидетелските показания, отнасящи се за предходни години, както се каза това по-горе.

Недоказано и неподкрепено от доказателствата по делото е твърдението на жалбоподателя, че процесните птици са били предназначение за обекта на „Аеркок” ООД, поради което фуражът за тяхното отглеждане е бил доставян от фуражната кухня на това дружеството. Липсват ветеринарномедицински и транспортни документи, които да установяват доставката на птиците. Изискани в хода на съдебното производство по реда на чл.192 ГПК, такива документи не бяха представени от „Булгаро – 97” АД. Следователно въз основа на наличните документи може да се направи обоснован извод, че процесните птици са били предназначени за друг животновъден обект, но в нарушение на изискванията за транспортиране са превозени и доставени в обекта на жалбоподателя.

Не трябва да се забравя също констатацията от ДЕП, че обектът на жалбоподателя се намира само на 250 м от животновъдния обект на „Велди – 1” ООД, където заболяването е било доказано още на 24.02.2020 г. С оглед легалното определение на понятието биосигурност, дадено в § 1, т.7а ДР ЗВМД, съгласно която биосигурност е комплекс от управленски и физически мерки, които намаляват риска от проникването, развитието и разпространението на болести по животните, очевидно в настоящия случай жалбоподателят не е оценил правилно съществуващия риск и не е извършил необходимите и правилни управленски и физически действия, за да предотврати развитието на заболяването в собствения си животновъден обект.