Решение № 2164 от 25.11.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 2164 гр. Пловдив, 25.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд, ХХІV н.с., в публичното заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ при участието на секретаря Виолина Шивачева, като разгледа докладваното от съдията АНД №5508/2019 г. по описа на ПРС, ХХІV н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1030-005716/25.06.2019 г. на К.О.Н. – ** към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР - гр.Пловдив, с което на М.С.М., ЕГН: **********, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лева за нарушение на чл.137е от ЗДвП.

Жалбоподателят М.М., редовно призован не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв.Р.Я., като се поддържат изложените в жалбата аргументи за нарушение на съдопроизводствените правила, неизвършване на нарушението и се иска отмяна на наказатеното постановление като незаконъсобразно.

Въззиваемата страна – ОД на МВР гр.Пловдив, Сектор

„Пътна полиция”, редовно призована, не се явява процесуален представител и не взема становище по делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок от лице, което има правен интерес, предвид което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 28.05.2019 г. около 17.15 часа п.с. в Сектор

”Пътна полиция” при ОД на МВР Пловдив Д.Ж. и Р.В. изпълнявали служебните си задължения, като били позиционирани в гр.Пловдив, в ж.к.“Тракия“ в близост до търговски център „Форум“ на бул. „Съединение“. По това време покрай тях в насрещната лента за движение по бул. „Съединение“ се придвижвал мотопед „Жинлун ЖЛ 50 КТС“. Водачът на последния не ползвал обезопасителна каска. Свидетелят Ж. потеглил след посочения мотопед със служебния мотоциклет и подал звуков и светлинен сигнал за спиране на водача на мотопеда. Виждайки, че зад него се движи полицейски мотоциклет, водачът на мотопеда поставил обезопасителна каска и спрял за проверка. Било установено, че водачът на мотопеда е жалбоподателят М.С.М., ЕГН: **********. Полицейският служител разпоредил на М. да го последва до мястото, където се били разположили с колегата му В.и след като пристигнали на мястото спрямо М.М. бил съставен АУАН за нарушение на чл.137е от ЗДвП, а именно за това, че при управление на мотопеда не е ползвал обезопасителна каска. За място на извършване на нарушението било посочено гр.Пловдив, бул. „Съединение“ до бл.100. Във възражението към съставения АУАН жалбоподателят посочил, че е сложил обезопасителна каска след потегляне. В законоустановения срок подал допълнителни възражения, в които сочел че е преминавал автобус и е нямало видимост към полицейските служители, поради което и те нямало как да го възприемат. Свидетелят Д.Ж. съставил от своя страна докладна записка, в която сочел кога и по какъв начин е възприел управлявания мотопед и неговия водач, както и какви действия е извършил. Подадените възражения от жалбоподателя били оставени без уважение и било издадено процесното НП.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – НП, АУАН, докладни записки, възражения, оправомощителни заповеди, справка АНД за предходни налагани на жалбоподателя наказания по ЗДвП, както и показанията на св.Ж..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

НП е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма. В резултат на проведената служебна проверка и контрол настоящата съдебна инстанция счита, че при съставяне на акта и издаване не са допуснати съществени процесуални нарушения. Както в НП, така и в АУАН са описани всички обстоятелства, при които е констатирано нарушението – налични са времето и мястото на извършване на нарушението, описано е в какво се състои самото нарушение (неизползване на обезопасителна каска), посочена е коректно и нарушената материална разпоредба – чл.137е от ЗДвП. В този смисъл и съдът не споделя възраженията на жалбоподателя и неговия защитник за нарушение на съдопроизводствените правила по чл.42 т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Не се споделя и възражението, че описанието на мястото на нарушението е такова, че да не може да се осъществи правото на защита на нарушителят. Според настоящия съдебен състав с посочването на населеното място, наименованието на улицата и посочване на трайно съществуващ ориентир /бл.100/ е изпълнено задължението на актосъставителя и наказващия орган да се посочи мястото на нарушението по начин даващ възможност да се конкретизира същото.

Следва да се отбележи, че наказващия орган е изпълнил и задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, като е изследвал възраженията на жалбоподателя и едва след като е събрал доказателства, че същите са неоснователни е пристъпил към издаване на наказателното постановление. Недоказани са твърденията на жалбоподателя в неговите възражения, че е поставил каската си при потегляне и че е имало затруднена видимост към него от полицейските служители.

В допълнение, следва да се има предвид, че редовно съставените АУАН, съгласно чл. 189, ал.

2 от ЗДвП, се ползват с доказателствена сила, което с оглед на доказателствата по делото дава основание на съдът да приеме, че описаното нарушение е извършено от жалбоподателя.

По отношение на наложеното наказание съдът счита, че правилно е приложена разпоредбата на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, а по отношение на размера на наложеното наказание, то същият е в твърд определен размер в закона и наказващият орган е нямал възможност за индивидуализация.

Следва изрично да се посочи, че тази санкционна разпоредба действително има две предложения, но същите касаят водач на пътнопревозно средство и пътник на такова. Във всяко от тези предложения има две алтернативи – неизползване на обезопасителен колан или на обезопасителна каска. Посочвайки предложение 1, наказващия орган е посочил, че на М.С.М. е наложено наказание като водач на МПС. Това от своя страна изпълнява задължението при налагане на наказанието да има съответствие на описанието на фактите и цифровата квалификация на приложената санкционна норма. Непосочването на алтернативата в цифровата квалификация не може да се счита за процесуално нарушение, което да е ограничило правото на защита на нарушителя и да е основание за отмяна на наказателното постановление само на това основание, тъй като в сочената цифрова квалификация на санкционната норма се съдържа и санкцията за осъщественото от жалбоподателят нарушение. Поради това и съдът счита, че правилно е приложена санкционната норма.

Същевременно случаят не се явява маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото конкретния случай не се явява с по-ниска степен на обществена опасност от такива от същия вид, поради което и същият не се приема за маловажен случай от настоящия съдебен състав с оглед и на предходни налагани наказания по ЗДвП.

По изложените съображения съдът прие, че следва да потвърди наказателното постановление като законосъобразно.

Мотивиран от горното съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1030-005716/25.06.2019 г. на К.О.Н. – Началник Група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР - гр.Пловдив, с което на М.С.М., ЕГН: **********, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лева за нарушение на чл.137е от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

М.К.