Определение № 434 от 13.08.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 434 гр. Кюстендил, 13.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Петър Л. Мичев като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно гражданско дело № 20261500500334 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, вр. чл. 248, ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба подадена от С. М. Н., чрез пълномощника адв. Е. И. от АК – Пловдив срещу Определение № 454/30.03.2026 г., постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д.№ 2417/2022 г. по описа на същия съд, с което районният съд е оставил без разглеждане, като недопустима, молба по чл.

248 от ГПК с вх. №1102/27.01.2026 г. от ЕАД С. Н., БУЛСТАТ 180978004 с искане за изменение на Решение №518/28.04.2025 г., постановено по гр. д. № 2417/2022 г.

/поправено с Решение № 1333/11.12.2025 г./ по описа на Районен съд – Кюстендил в частта за разноските.

Частната жалбоподателка излага оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, с искане за неговата отмяна и за връщане на делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В жалбата се поддържа, че молбата е депозирана в законоустановения срок и не е просрочена, тъй като с първоначалния акт липсва произнасяне в частта за разноските.

В подадения в срока по чл. 276 ал. 1 ГПК отговор от „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД частната жалба се оспорва като неоснователна, като се поддържа правилност на извода на районния съд за преклузия и просрочие на молбата по чл. 248 ГПК. Иска се оставянето й без уважение и потвърждаване на обжалваното определение.

В подадения в срока по чл. 276 ал. 1 ГПК отговор от„КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Твърди се, че доколкото с решението по чл. 247 ГПК е извършена поправка на ОФГ относно субекта, в полза на когото се присъждат разноските, и не се разрешава отново по същество въпроса за дължимостта и размера на разноските, нито променя правното им основание, то не отваря нов срок за искане по чл. 248 ГПК относно вече постановената част за разноските в първоначалното решение. Иска се оставянето на жалбата без уважение и потвърждаване на обжалваното определение.

Настоящият съдебен състав, след като взе предвид доводите на страните, 1 съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

С Решение № 518/28.04.2025 г. по гр.д. № 2417/2022 г. по описа на Районен съд Кюстендил е прогласена на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. с чл. 22 от ЗПК, нищожността на сключения между С. М. Н. и „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 3-1-10947-260121 тип „Кредитна линия- Решение“ от 08.04.2022 г. Прогласена е на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, нищожността на сключения между С. М. Н. и „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, Договор за възлагане на поръчителство от 08.04.2022 г., сключен във връзка с Договор за потребителски кредит № 3-1-10947-260121 тип „Кредитна линия- Решение“ от 08.04.2022 г. С. М. Н. е осъдена на основание чл. 23 от ЗПК, да заплати на „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД сумата от 2 900, 68 лв., предявена частично от пълния размер 5 496, 60 лева, представляваща непогасената част от главница по прогласения за недействителен Договор за потребителски кредит № 3-1 10947-260121 тип „Кредитна линия- Решение“ от 08.04.2022 г. На основание чл. 78, ал.

1 от ГПК, „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД е осъдено да заплати на С. М. Н. сумата от 263, 83 лв., представляваща сторени по делото разноски за държавна такса. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД е осъдено да заплати на С. М. Н. сумата от 160 лева, представляваща сторени по делото разноски за държавна такса. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, С. М. Н. е осъдена да плати на „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД сумата в общ размер на 706, 10 лв., представляваща сторени от ищеца по насрещния иск разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД е осъдено да заплати на Еднолично адвокатско дружество „***“, представлявано от управителя Елена Иванова- Мирчева сумата от 1 151, 52 лв. с включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото на С. М. Н. във връзка с предявен първоначален иск. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД е осъдено да заплати на Еднолично адвокатско дружество „***“, представлявано от управителя Е. И.М.сумата от 840 лв. с включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото на С. М. Н. във връзка с предявен първоначален иск. На основание чл. 77 ГПК, С. М. Н. е осъдена да заплати по сметката на Районен съд – Кюстендил, сумата в размер на 400 лева възнаграждение за вещо лице.

Препис от решението е връчен на С. М. Н. на 14.05.2025г.

На 31.09.2025 г. от „Кеш кредит мобайл“ ЕАД е депозирана молба за отстраняване на фактическа грешка в решението, като ответникът на когото С. Н. следва да плати разноски е именно това дружество. Препис от молбата е връчена на Н. на 14.10.2025 г., като отговор не е постъпил.

С Решение № 1333/11.04.2025 г. по гр.д. № 2417/2022 г. по описа на Районен съд – Кюстендил е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 518 от 28.04.2025 г., постановено по гр. д. № 2417 от 2022 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, С. М. Н. е осъдена да плати на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД /вместо „Кредит Гаранция“ ЕООД/ сума в размер на 706, 10 лв., представляващи сторени разноски в производството.

Препис от решението по чл. 247 ГПК е връчен на Н. на 14.01.2026 г. На 27.01.2026 г. последната депозира молба с искане за изменение на „съдебния акт“ /без уточнения кой акт/ с аргументи от решение по дело с-714/22 на СЕС.

С обжалваното в настоящото производство определение, районният съд е приел, че искането за изменение на решението в частта за разноските е просрочено с повече от шест месеца, тъй като от връчването на Решение № 518/28.04.2025 г., постановено по гр. д. № 2417/2022 г. по описа на КРС е станало на 14.05.2025 г., а искането е депозирано на 27.01.2026 г. Посочил е, че действително е постановено Решение № 2

1333/11.12.2025 г. за отстраняване на техническа грешка, с което обаче нито се фиксират нови задължения на Н., нито се променя техния размер, поради което то не поражда нов срок по чл. 248 от ГПК, тъй като не разрешава по нов начин въпроса за разноските. Като резултат районният съд е приел искането за изменение на решението в частта за разноските за недопустимо, респ. оставил е молбата по чл. 248 ГПК без разглеждане.

При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лица, имащи правен интерес от обжалване. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Спорният по делото въпрос се свежда до това дали постановеното по реда на чл.

247 от ГПК решение за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на първоинстанционния акт открива нов срок за подаване на молба по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, страните могат да поискат допълване или изменение на постановеното решение в частта за разноските в срока за обжалване на решението. Този срок е преклузивен и с изтичането му се погасява процесуалното право на страната да иска такава промяна. В настоящия случай първоначалното Решение № 518/28.04.2025 г. е връчено на частната жалбоподателка на 14.05.2025 г. Молбата по чл. 248 от ГПК е депозирана на 27.01.2026 г., т.е. месеци след изтичането на законоустановения срок за обжалване, респективно за искане за изменение на разноските .

Основният довод в частната жалба е, че нов срок е започнал да тече от връчването на Решение № 1333/11.12.2025 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка. Този довод е неоснователен. Съгласно константната практика на Върховния касационен съд, производството по чл. 247 от ГПК има за цел единствено отстраняване на несъответствие между формираната в мотивите и изразената в диспозитива идентична воля, без да се пререшава спорът по същество /Определение № 2261 от 29.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1669/2026 г/.

Постановяването на решение за поправка на очевидна фактическа грешка не поражда нов срок за подаване на молба по чл. 248 от ГПК. Това е така, защото поправката не представлява ново произнасяне по същество, а има акцесорен и технически характер, като само коригира вече формираната воля на съда. В конкретния казус поправката се изразява единствено в корекция на наименованието на юридическото лице, в чиято полза са присъдени разноските. С нея нито се разрешава по нов начин въпросът за дължимостта и размера на разноските, нито се променя правното им основание. Подобна корекция не засяга съществото на отговорността за разноски, която е установена с първоначалното решение. Следователно, тя не може да послужи като основание за възстановяване на вече преклудирания срок по чл. 248 от ГПК.

Предвид изложеното, изводът на Районен съд – Кюстендил, че молбата по чл.

248 от ГПК е просрочена, е правилен и законосъобразен. Като е оставил молбата без разглеждане като недопустима, първоинстанционният съд е постановил валиден и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 454/30.03.2026 г., постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д. № 2417/2022 г. по описа на същия съд.

3

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4