Решение № 487 от 08.06.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 487 гр. Бургас , 08.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20212120102427 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „Кредитреформ България” ЕООД против СТ. С. К., за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 750 лв. – неплатена главница по договор за кредит № ******/**** год., сключен с „*****” ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 05.10.2020 год. до окончателното плащане, които вземания са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 23.11.2018 год.

Евентуално - при неоснователност на така предявените искове, се претендира осъждане на ответника да върне посочената сума, ведно с лихва за забава, като получена при начална липса на основание.

Правното основание на първоначалните искове е в чл.79, ал.1 вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, а на евентуалните - в чл.55, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява.

Процесуалният му представител поддържа исковете с нарочна молба. от ГПК.

Ответникът също не се явява. Оспорил е исковете по реда на чл. 131 Бургаският районен съд, след като се запозна подробно със изложените в исковата молба твърдения и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е представен неподписан документ, озаглавен договор за кредит с № ******/ ***** год., с кредитодател „*******“ ЕООД и К. кредитополучател, за предоставяне на кредит в полза на ответника в размер на 500 лв., със срок на издължаване 30 дни - на 08.11.2015 год. В документа е отразено, че договорът е подписан електронно. Представен е и подобен 1 документ - договор за кредит със същия номер, но с дата 16.10.2015 год. и за кредит от 750 лв., отново със срок за издължаване на 08.11.2025 год., в който е отразено, че на кредитополучателя е предоставена и допълнителна услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, срещу допълнителна такса от 148.11 лв. и общо дължима сума от 921.40 лв.

На ****** год. кредиторът е изплатил на кредитополучателя сумата от 500 лв. чрез „********“, а на 16.10.2015 год. - още 250 лв. по същия начин.

На 23.11.2018 год. между „*****“ ЕООД - цедент и „Кредитреформ България” ЕООД - цесионер, е сключен договор за цесия, по силата на който и съгласно Приложение № 1, неразделна част от договора, последното е придобило вземанията по посочения договор за кредит, възлизащи на 1981.45 лв., в т.ч. 750 лв. главница, договорна лихва в размер на 23.39 лв., наказателна лихва в размер на 1030.05 лв., такса за експресно разглеждане от 148.11 лв. и 30 лв. - такси за събиране.

При така очертаната фактическа обстановка, съдът намира първоначалните искове за неоснователни.

Съгласно чл. 6, ал.1 ЗПФУР, всеки договор, сключен между доставчик и потребител в системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние – едно или повече, е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Трактовката на посочената разпоредба е ясна и не оставя съмнение, че за наличието на сключен по посочения ред договор за кредит, е необходимо наслагването на насрещните волеизявления на съдоговорителите, депозирани в електронен вид. И понеже липсват доказателства за отправено от К. нарочно искане за отпускане на кредит, вкл. и за предоставените му допълнителни услуги, няма как да се приеме, че се е сложил предвидения фактически състав по сключване на договора от разстояние.

Това налага отхвърляне на първоначалните искове - по чл.79, ал.1 вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и разглеждането на евентуалните - по чл.55, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Но те също са неоснователни, т.к. у ищеца липсва активна материалноправна легитимация. Иначе казано, твърденията му, а и доказателствата го легитимират като цесионер/кредитор на вземания, произтичащи от договори за кредит, сключени между цедента и трети лица, в т.ч. ответника, но не и като кредитор на вземания на цедента, произтичащи от неоснователно обогатяване.

Принципно, би могло да се приеме, че ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца, но само за сумата, която последният е заплатил като цена за придобиване на вземането по договора за кредит. Но тъй като не тя се претендира в настоящото производство, а сумите, които цедентът „*****“ ЕООД е превело на К. по несключения договор, евентуалните искове също следва да се отхвърлят.

Мотивиран от горното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

2

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр.С*, ул.“****, представлявано от Р* В*, за осъждане СТ. С. К. от гр.Б*, ж/к „******, ЕГН - ******, да заплати сумата от 750 лв. - неплатена главница по договор за кредит № ******/*******2015 год., сключен с „******” ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на депозиране на исковата молба 05.10.2020 год. до окончателното й изплащане, които вземания са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 23.11.2018 год., както и ОТХВЪРЛЯ евентуалните искове - за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество горепосочените суми, като получени без основание.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Вярно с оргинала: М Е

Съдия при Районен съд – Бургас: /п/

3