Решение № 7 от 08.01.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№7 гр. В.Т., 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. Драгoстинов

Членове:

Станислав Стефански

Любка Милкова при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20234100500058 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение №1191/08.11.2022г., постановено по Гр. д.№3513/2021г. по описа на РС – В.Т., са отхвърлени като неоснователни предявените от Й. З. Б., с ЕГН ********** и Г. З. Х., с ЕГН **********, срещу М. Г. Б., с ЕГН **********, искове по чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД относно прогласяване за нищожно, поради липса на съгласие, на Генерално пълномощно от 07.05.2020г. на З.Х.С., с ЕГН **********, регистрирано с №64 и №65 в Книгата за нотариални заверки на Кметство – г. Д.,

Отхвърля като неоснователни предявените от Й. З. Б. и Г. З. Х. срещу Г. Е. Б., с ЕГН **********, искове по чл.42 ал.2 от ЗЗД, по чл.26 ал.2 пр.4 от ЗЗД и по чл.87 ал.3 ЗЗД относно прогласяване за нищожен като сключен без представителна власт, относно прогласяване за нищожен поради липса на основание и относно разваляне на Договор от 27.05.2020г., сключен между М. Г. Б., с ЕГН ********** като пълномощник на прехвърлителя З.Х.С., с ЕГН **********, и приобретателя Г. Е. Б., с ЕГН **********, обективиран в НА №101, том 1, н.д.№73/2020г. по описа на Нотариус Д.Д. с район на действие РС – В.Т., за прехвърляне на ½ идеална част от правото на собственост спрямо Поземлен имот с идентификатор *** съгласно КККР на г. Д., с адрес на имота: г.

Д., ул.“Н.С.", с площ 473 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10м., с номер по предходен план – кв.17, парцел IX- 161, при граници: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, *** и ***, както и на ½ идеална част от правото на собственост спрямо построените в ПИ сграда с идентификатор *** 1 съгласно КККР на г. Д., със застроена площ 125 кв.м., на два етажа, с предназначение – Жилищна сграда, еднофамилна, и сграда с идентификатор *** съгласно КККР на г. Д., със застроена площ 111 кв.м., на един етаж, с предназначение селскостопанска сграда, срещу полаганите до момента от М. Г. Б. грижи, издръжка и лекуване на З.Х.С. и срещу задължението на Г. Е. Б. да полага за него необходимите грижи, издръжка и лекуване до края на живота му, при условия, че прехвърлителят запазва да себе си пожизнено и безвъзмездно право на владение и ползване върху имотите, както и е осъден всеки един от ищците да заплати на всеки един от ответниците направените по делото съдебни разноски.

Против постановеното първоинстанционно решение в неговата цялост е постъпила въззивна жалба от ищците по делото Й. З. Б. и Г. З. Х., чрез пълномощника им адв.И. М.Г. – ВТАК, като са развити оплаквания за неговата неправилност – постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, и са изложени подробни доводи по съществото на спора. Относно отхвърленият иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.4 от ЗЗД за нищожност на алеаторния договор от 27.05.2020г. поради липса на основание, се твърди, че първостепенният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и не е обосновал своя акт, превратно е обсъдил събраните по делото доказателства, като се оспорва като неправилен правният извод на съда, че прехвърлянето срещу минали грижи в този случай прави прехвърлянето с основание, дори когато на приобретателя е била известна предстоящата в съвсем близко бъдеще смърт на прехвърлителя. Позовават се, че процесната алеаторна сделка е сключена на 27.05.2020г., а прехвърлителя З.Х.С. е починал на 02.06.2020г. – на шестия ден след сключването на сделката. Твърди се, че неправилно първостепенният съд е отхвърлил иска на ищците по чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД за нищожност, поради липса на съгласие на Генерално пълномощно от 07.05.2020г. на З.Х.С., регистрирано с №64 и №65 в Книгата за нотариални заверки на кметство – г. Д., т.к. в случая упълномощителната сделка е извършена само три дни след изписване на упълномощителя от болницата и същият, макар и да не е бил слабоумен и да не е страдал от душевна болест към 07.05.2020г., според приетата по делото СМЕ, съзнанието на С. се намирало до степен на унесеност, сънливост, макар и да съществува надлежно обективирано поведение на лицето, зад това волеизявление липсва вътрешно волево решение и едностранното волеизявление на упълномощителя е направено без намерение за обвързване, без воля за това, поради което страда от тежкия порок на нищожността. По повод отхвърленият иск на ищците по чл.42 ал.2 ЗЗД оспорват решаващите мотиви на първостепенният съд, с твърдения, че сделката е извършена извън пределите на представителната власт, както и че в генералното пълномощно от 07.05.2020г. не е предвидена хипотеза, при която М. Б. има право да се разпореди с имота срещу издръжка и гледане, която обаче да бъде положена от друг човек. Твърдят нищожност на нотариалното удостоверяване на подписа и съдържанието на процесното генерално пълномощно от 07.05.2020г. на основание чл.576 ГПК, поради нарушаване на чл.580 т.1 ГПК – непосочване на населеното място и точния адрес, където е извършено действието, поради житейски логичния извод, че с оглед тежкото 2 здравословно състояние на упълномощителя към 07.05.2020г., упълномощаването е извършено в дома на упълномощителя, както и поради нарушаване на чл.579 ал.2 ГПК с доводи, че полагането на пръстов отпечатък при липса на установена невъзможност на лицето да изписва имената си и да полага подпис, води до извод за нищожност на нотариалното удостоверяване. Досежно отхвърленият евентуален иск по чл.87 ал.3 ЗЗД оспорват като неправилен и необоснован извода на първостепенният съд, че след сключване на Договора от 27.05.2020г., обективиран в НА №101, том 1, н.д.№73/2020г. на Нотариус Д.Д., ответницата Г. Б. лично и с помощта на своята майка е продължила да осигурява на прехвърлителя необходимите грижи, предвид напредналата му възраст и влошено здравословно състояние. Молят съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение, вместо което постанови друго, с което уважи предявените искове. Претендират направените съдебни разноски за пред първа и въззивна инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещните страни – ответниците в процеса М. Г. Б. и Г. Е. Б., чрез пълномощника им адв.М. Н. – ВТАК, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна и недоказана и молят да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, като правилно и обосновано, по съображения по съществото на спора, развити в отговора на жалбата. Претендират разноски.

В СЗ въззивниците, чрез пълномощника си адв.И. М.Г. – ВТАК, поддържат въззивната жалба и молят да бъде уважена. Претендират направените съдебни разноски за въззивното производство /за внесена ДТ за въззивно обжалване/, съгласно представен списък по чл.80 ГПК, както и за първоинстанционното такова. Релевират възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от въззиваемите страни адвокатско възнаграждение.

Въззивният съд е сезиран с искане по чл.38 ал.2 ЗА от адв.И. М.Г. – ВТАК за осъществена от нея безплатна адвокатска помощ на въззивника Й. Б. във въззивното производство по чл.38 ал.1 т.3 ЗА, съгласно сключен между тях Договор от 05.05.2023г. за правна защита и съдействие.

В СЗ въззиваемата М. Г. Б. лично и чрез пълномощника си адв.М. Н. – ВТАК, както и въззиваемата Г. Е. Д., чрез пълномощника си адв.М. Н. – ВТАК, оспорват въззивната жалба и молят да бъде отхвърлена като неоснователна, респ. първоинстанционното решение потвърдено, т.к. не страда от пороците, посочени в жалбата. Претендират направените съдебни разноски във въззивното производство за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представените по делото 2бр. Договори за правна защита и съдействие от 16.01.2023г.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

3

Въззивната жалба на въззивниците е подадена в срок, от активно процесуално легитимирани страни – ищци по делото, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема следното:

Производството пред РС – В.Т. е образувано по предявени от ищците Й. З. Б. и Г. З.

Х., чрез пълномощника им адв.И. М.Г. – ВТАК, в качеството им на наследници по закон /низходящи/ на наследодателя З.Х.С., починал на 02.06.2020г., в условията на първоначално субективно и обективно съединяване предявени против ответника Г. Е. Б.: 1/иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.4 ЗЗД за прогласяване на нищожност на Договор за покупко – продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 27.05.2020г., обективиран в НА №101, том 1, рег.№1302, н.д.№73/2020г. по описа на Нотариус Д.Д. с район на действие РС – В.Т., поради липса на основание, поради факта, че смъртта на прехвърлителя е настъпила твърде скоро след прехвърлителната сделка – процесният нотариален акт е сключен на 27.05.2020г., а прехвърлителя З.Х.С. умира на 02.06.2020г. – на шестия ден след сключването на сделката; 2/установителен иск с правно основание чл.42 ал.2 ЗЗД за обявяване недействителност на сделката, обективирана в НА от 27.05.2020г.

№101, том 1, рег.№1302, н.д.№73/2020г., като сключена от пълномощник при липса на представителна власт , поради следните пороци на приложеното Генерално пълномощно от 07.05.2020г., регистрирано с №64 и №65 в Книгата за нотариални заверки на Кметство – г.

Д.: а/упълномощената М. Б. е сключила процесния договор, обективиран в НА от 27.05.2020г. №101, том 1, рег.№1302, н.д.№73/2020г., извън пределите на учредената й представителна власт, т.к. в генералното пълномощно не е предвидена хипотеза, при която М. Б. има право да се разпореди с имота срещу издръжка и гледане, която обаче да бъде положена от друг човек, б/нищожност на нотариалното удостоверяване на подписа и съдържанието на процесното Генерално пълномощно от 07.05.2020г., извършени едновременно на основание чл.576 от ГПК, поради нарушаване при неговото извършване на чл.580 т.1 ГПК /процесното удостоверяване на пръстовия отпечатък на упълномощителя е осъществено извън нотариалната кантора от лице, изпълняващо длъжността кмет на населено място, без посочване на населеното място и точен адрес, където е осъществено/ и поради нарушаване на чл.579 ал.2 ГПК, т.к. не става ясна причината за полагане от упълномощителя на палец, вместо реално подписване, и неустановена невъзможност на лицето да изписва имената си и да полага подпис; 3/ предявен от ищците против първия ответник М. Г. Б. иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД за обявяване на нищожност на Генерално пълномощно от 07.05.2020г., поради липса на съгласие, т.к. упълномощителя З.Х.С., макар да не е бил слабоумен и да не е страдал от душевна болест, на 07.05.2020г., само три дни след изписването му от болницата, се е намирал в състояние на помрачено съзнание /замаян, сънен и/или дори заспал/, което изключва формирането на воля;

4

4/предявен от ищците против ответника Г. Е. Б. евентуален /при отхвърляне на главните иск по чл.26 ал.2 пр.4 ЗЗД и иск по чл.42 ал.2 ЗЗД/ конститутивен иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на Договор за покупко – продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 27.05.2020г., обективиран в НА №101, том 1, рег.

№1302, н.д.№73/2020г., поради пълно неизпълнение на задълженията от страна на приобретателя Г. Е. Б..

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответниците М. Г. Б. и Г. Е. Б., чрез пълномощника им адв.М. Н. – ВТАК, оспорват изцяло предявените от ищците искове като неоснователни и недоказани и молят да бъдат отхвърлени по подробно развити съображения по съществото на спора. Твърдят, че упълномощителната сделка не е нищожна поради липса на съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД, нито пък може да се иска унищожаемостта й по искове на наследниците - ищци след смъртта на упълномощителя, поради липса на условията по чл.31 ал.2 ЗЗД. Досежно евентуалният конститутивен иск по чл.87 ал.3 ЗЗД ответницата Г. Е. Б. е изложила твърдения, че тя като приобретател е изпълнявала ежедневно и лично поетите грижи издръжка спрямо З. С. заедно със своята майка – първата ответница; че прехвърлител и приобретател са живели в непосредствена близост – съседни къщи, в пълно разбирателство; че двете ответници са полагали лично ежедневни грижи за покойния Х., като на последния, докато е бил жив, са били осигурени условия за нормален живот, обгрижван е ежедневно и му е осигурена издръжка. Претендирани са разноски.