Решение № 132 от 23.01.2026, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 132

Враца, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

СИЛВИЯ ЖИТАРСКА

Членове:

КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

ИВА БОРИСОВА

При секретар ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора НИКОЛАЙ ВЪЛКОВ ЛАЛОВ като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ канд № 20257080700541 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, във вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на „С.К.“ ООД ***, ЕИК **, представлявано от * Н.П.П., чрез юрисконсулт Ц.Б., против Решение № 297 от 09.10.2025 г. постановено по АНД № 693 по описа на Районен съд /РС/ – Враца за 2025 г., с което е потвърдено издаденото против дружеството от Началник на Териториален отдел /ТО/ за областите Видин, Монтана и Враца със седалище *** към Главна Дирекция /ГД/ „Контрол на пазара“ /“КП“ при Комисия за защита на потребителите /КЗП/ - гр. София, Наказателно постановление /НП/ № 007262/ 29.05.2025 г., с наложената „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв., на основание чл. 45 ал.1 от ЗПК /Закон за потребителския кредит/ - за нарушение на чл.11 ал. 1 т. 10 от същия закон.

В касационната жалба са изложени доводи, че оспореното решение е постановено при нарушаване на материалния закон, съдопроизводствените правила и налагане на несправедливо наказание. Твърди се, че НП е незаконосъобразно и недоказано. Сочи се, че няма доказателства, които безспорно и категорично да сочат, че ГПР е по-висок от този, който е посочен в договора за кредит и по делото за извършени предположения. Излагат се и доводи за приложението на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението. Претендират се разноски. Пред настоящия съд в с.з. не се явява представител на касатора - „С.К.“ ООД ***.

Ответникът по касационната жалба - Началник на ТО за областите Видин, Монтана и Враца със седалище *** към ГД „КП“ при КЗП - гр. София, чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт С.П., в представено по делото писмено становище преди с.з., оспорва същата с доводи, че обжалваното решение не страда от сочените пороци. Сочи се, че твърденията в касационната жалба са били повдигнати и във въззивната жалба, разгледани са в производството пред същия съд, който правилно и мотивирано се е произнесъл за тяхната неоснователност. Иска оставяне в сила на решението. Прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в касационното производство прокурор при Окръжна Прокуратура - Враца, дава заключение за оставяне в сила на оспореното решение, като законосъобразно, обосновано и правилно.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата и в писменото становище доводи и съображения, както и становището на прокурора, и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба против решението е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Предмет на касационна проверка е Решение № 297 от 09.10.2025 г. постановено по АНД № 693 по описа на РС – Враца за 2025 г., с което е потвърдено НП № 007262/29.05.2025 г., издадено от ответника, Началник на ТО за областите Видин, Монтана и Враца със седалище *** към ГД „КП“ при КЗП - гр. София, с наложената на касатора на „С.К.“ ООД ***, „имуществена санкция“ от 3 000 лева. - на осн. чл. 45 ал.1 от ЗПК - за нарушение на чл. 11 ал.1 т. 10 от същия закон – затова, че при проверка на служители на КЗП на 18.11.2024г. с Констативен Протокол № К-2772566 в „** “ № *, в гр. *** , ж.к.*** – ***, стопанисван от дружеството и последващи проверки на документи, е установено, че на 11.11.2024г. кредиторът „С.К.“ ООД, е сключил с потребител Договор за потребителски кредит, който не съдържа задължителната информация, съобразно изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, а именно: за годишния процент на разходите /ГПР/ и общата сума, дължима от потребителя по кредита. В договора е посочен ГПР и обща сума за плащане, които не отговарят на действителния размер.

В оспореното решение е прието, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН процедура, и съдържа визираните в чл.42 от ЗАНН реквизити. НП е изготвено съгласно изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН и в него не се установяват пороци, като описаното нарушение кореспондира изцяло с описанието, направено в АУАН. АУАН и НП са издавени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятел-ствата, при които са извършено нарушението и начина на констатиране на същото, като същите са съставени в сроковете по ЗАНН. По същество са изложени подробни доводи, че е налице извършено нарушение по смисъла на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, което се доказва безспорно от доказателствата по делото. Размера на „имуществената санкция“ от 3 000 лв. е приет за правилно определен доколкото за извършено административно нарушение от този вид размера е от 3 000 лв. до 8 000 лв. Затова и въззивния съд е потвърдил НП.

Решението на районният съд е правилно и законосъбразно.

Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, като не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения.

Събрани са от въззивния съд необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Обсъдени са всички възражения и са формирани изводи за тяхната неоснователност, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК не следва да бъдат повтаряни.

Районния съд е обсъдил възможността за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Не е налице „маловажен случай“ по смисъла на § 1 т. 4 от ЗАНН – не е налице липса или незначителност на вредните последици, няма смекчаващи обстоятелства, както и нарушението не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или неизпълнение на задължения от съответния вид.

При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо, обосновано и правилно решение, в съответствие с приложимия материален закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.

Неоснователни се явяват доводите в касационната жалба, че решението на РС-Враца е незаконосъобразно и необосновано, като няма допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП и решението. Има извършено нарушение по смисъла на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като размера на санкцията е правилно определен. Не е налице маловажен случай.

Оспореното решение е валидно – постановено от законен състав, допустимо – разгледана е заявения спор и са конституирани надлежни страни, същото е и правилно – няма нарушения на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.

По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е законо-съобразно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде присъдено такова в размер определен в чл.37 от ЗПП /Закона за правната помощ/ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт, сумата от 120 лв. /сто и двадесет лева/ или сумата от 61.35 евро /шестдесет и едно евро, и тридесет и шест евроцента-стотинки/ – за разноски пред настоящата инстанция.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 297 от 09.10.2025 г. постановено по АНД № 693 по описа на Районен съд – Враца за 2025 г.

ОСЪЖДА „С.К.“ ООД ***, да заплати на Комисия за защита на потребителите - гр. София, разноски по делото в размер на 120 лв./ 61.35 евро.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест

Председател:

Членове: