Решение № 45 от 04.05.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Велико Търново, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря А.ка Ст. Иванова в присъствието на прокурора К. Й. Л. като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254000600365 по описа за 2025 година за да се произнесе, взема предвид следното:

НПК.

Производството е въззивно по реда на глава двадесет и първа от Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат Л. П. от АК-Русе, в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия E. Е. В. и по жалба от адвокат А. Б. от САК, в качеството му на упълномощен повереник на частните обвинители Н. К. Е. и Н. Ш. Е., против Присъда № 19 от 02.06.2025год., постановена по НОХД № 28/2024год. по описа на Окръжен съд-гр.Русе.

С обжалваната присъда Русенският окръжен съд признал подсъдимия Е. Е. В. за виновен в това, че:

На 14.09.2021 г. на Главен път 11-21, km 24+700 при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. номер Р 24 ****, нарушил правилата за движение по пътищата:

Чл. 20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват" ,като не контролирал непрекъснато лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. номер Р 24 ****, който управлявал,

Чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на 1 водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h.. за категория В извън населено място - 90 км/ч“ като управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. номер Р 24 **** извън населено място със скорост 119 км/ч като по непредпазливост причинил:

-смъртта на повече от едно лице - две лица - на Ш. Й. с двойно гражданство, ЕГН-********** от гр. Русе ,*********** и на Е. Н. Ш. ЕГН ********** от с. Зебил, обл. Силистра,******;

-средна телесна повреда на повече от едно лице - две лица - на Е. Р.

М . ЕГН-********** от с. Боил, обл. Силистра, ******* изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник, за срок повече от тридесет дни и на Ш. Г. Б. ЕГН- ********** от с. Малко Враново, обл. Русе, ******** изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота; трайно затрудняване движенията на десен горен крайник, за срок повече от тридесет дни като деянието представлява особено тежък случай, поради което и на основание 343, ал. 4, вр. чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. „б“ пр. 2 , вр. ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр. с чл.2, ал.2 от НК и чл.55 от НК му наложил наказание пет години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо заведение от открит тип.

Признал подсъдимият за невинен да е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и да е извършил деянието след употреба на наркотични вещества, поради което на основание чл.304 от НПК е оправдан по обвинението в тази му част.

На основание чл.343г вр.чл.49,ал.2 ,вр.чл.37,ал.1,т.7 от НК, наложил на подсъдимия Е. Е. В. и наказание лишаване от право управлява МПС за срок от пет години и шест месеца.

Осъдил подсъдимия Е. Е. В., на основание чл.45 от ЗЗД, да заплати на гражданската ищца Ш. Х. Р. обезщетение за причинените от деянието му неимуществени вреди във връзка със смъртта на Ш. Й.- брат на гражданската ищца Ш. Х. Р., в размер на 70 000 /седемдесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва считано от 14.09.2021г. до окончателното изплащане като основателен и доказан.

С присъдата първоинстанционният съд се произнесъл и по въпросите за веществените доказателства и разноските по делото.

С въззивната жалба, подадена от защитника на подсъдимия Е. Е. В. , присъдата е обжалвана само в осъдителната й част, като са заявени оплаквания, че в тази й част присъдата е необоснована, наложеното наказание е явно несправедливо, като е несправедлив и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Иска се въззивния съд да измени обжалваната присъда в осъдителната й част, като намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода и/или приложи чл.66 от НК, както и да намали размера на гражданския иск.

След изготвяне на мотивите на присъдата, адвокат Л. П., в качеството му на защитник на подсъдимия Е. Е. В. е подал допълнителни писмени съображения към въззивната си жалба, като е изложил подробни 2 доводи в подкрепа на заявените с жалбата оплаквания за необоснованост, явна несправедливост на наложеното наказание и на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Освен това са изложени оплакване е доводи за допуснато нарушение на материалния закон във връзка с приложението на чл.2 ал.2 от НК.

Излагат се съображения, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.343 ал.3 пр.3 б. „б“ пр.2 от НК валидна към момента на осъждането, която предвижда по-високо наказание, а не разпоредбата на този текст към момента на деянието-14.09.2021год., която е по-благоприятна за подсъдимия, което нарушение на материалния закон се отразява и на справедливостта на присъдата.

Твърди се, че присъдата е необоснована, тъй като фактическите положения, приети за установени от първоинстанционния съд, не съответстват на доказателствения материал, събран и проверен след обективно, всестранно и пълно разследване в хода на съдебното следствие.

Според адвокат П. това е така, защото няма яснота по начина на установяване на фактите, приети за установени от първоинстанционния съд.

Излагат се съображения, че и след изготвянето на мотивите на присъдата липсва яснота, относно обвиненията за нарушения по чл.20 ал.1 от ЗДвП и по чл.21 ал.1 от ЗДвП. Възразява се, че не става ясно защо съставът на ОС-Русе в присъдата си и мотивите към нея приема, че обвиняемият се е движил със скорост 132 км/ч- най-високата от трите скорости, определени за неговия автомобил от трите изготвени и приети по делото експертизи, като за първите две експертизи в мотивите на присъдата няма нито дума.

Излагат се съображения, че първоинстанционният съд неправилно е ценил показанията на свидетелите Ш. Б. и Е. М., които не са шофьори и не е ясно защо е игнорирал показанията на св.Толга Н. И., който е правоспособен водач.

Твърди се, че липсва яснота и по установяване на фактите и относно причината за напускането на пътното платно от автомобила на подсъдимия.

Излага се, че според заключенията и на трите АТЕ, причините за настъпилото произшествие са от обективен характер- загубата на устойчивото движение на лекия автомобил от страна на водача и последвалото косо навлизане в лентата за насрещтно движение, по която се е движил товарния автомобил, което би било предотвратимо, ако подсъдимият е управлявал автомобила в полагащата му се лента, устойчиво и без да навлиза в лентата за насрещно движение. Според адвокат П. субективния елемент допуска използването на предположения, а това е недопустимо съгласно чл.303 ал.1 от НПК.

В този смисъл се излагат съображения, че първоинстанционният съд не е изследвал задълбочено въпроса свързан със здравословното състояние на подсъдимия преди произшествието.

Възразява се, че ОС-Русе неправилно приема, че причината за настъпилото ПТП е превишението на разрешената скорост от страна на подсъдимия, като така не контролирал непрекъснато управлявания от него автомобил.

Посочва се, че наложеното наказание е явно несправедливо, защото 3 размерът му е функция и следствие на посочените по-горе оплаквания за неяснота по фактите и начина на определяне на скоростта на водача и причината за напускане на управлявания от него автомобил на лентата за движение и навлизане в насрещната лента, което е довело и до възникване на ПТП.

Излагат се доводи, че в мотивите на присъдата има сериозно противоречие относно причината за напускане на пътното платно от автомобила на подсъдимия, тъй като от една страна се приема, че причината за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е това, че подсъдимият е допуснал автомобила му да напусне платното за движение от дясно, след което е допуснал автомобила му да навлезе в лявата лента, а от друга страна се приема, че основната причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е обстоятелството, че водачът на л.а. „Мерцедес“ Е. В. на този пътен участък е превишил разрешената скорост от 90 км/ч, като е управлявал автомобила със скорост 132 км/ч и така не е контролирал непрекъснато управлявания от него автомобил. Защитникът на подсъдимия твърди, че няма пряка причинноследствена връзка между нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДвП и настъпилото ПТП, като се позовава на заключенията на последната и на първите две АТЕ по делото. Освен това твърди, че кумулирането на нарушенията по чл.20 ал.1 от ЗДвП и по чл.21 ал.1 от ЗДвП съобразно приетите за установени фактически положения, от гледна точка на закона е неправилно и недопустимо.

Иска се въззивният съд да измени обжалваната присъда в осъдителната й част, като намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода и/или приложи чл.66 от НК, както и да намали размера на гражданския иск, както и да приложи по-благоприятната редакция на закона, валидна към датата на деянието.

С въззивната жалба, подадена от адвокат А. Б. от САК, в качеството му на упълномощен повереник на частните обвинители Н. К. Е. и Н. Ш. Е., са заявени оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е оправдал подсъдимия В. по повдигнатото му обвинение да е извършил деянието при нарушение на правилата за движение, визирани в чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.

Повереникът на тези частни обвинители счита, че наложеното наказание на Е. Е. В. е занижено, поради което присъдата е явно несправедлива. Посочва се, че с оглед постигане на целите на наказанието по чл.36 от НК, наказанието „лишаване от свобода“, следва да бъде увеличено, като за справедлив размер адвокат А. Б. счита около средния предвиден в закона. Излага се, че пропорционално следва да бъде увеличено и наказанието по чл.343г от НК „лишаване от право да управлява МПС“, с приложението на разпоредбата на чл.49 ал.2 от НК.

Твърди се, че като се вземат предвид събраните по делото доказателства, допуснатите груби нарушения на ЗДвП, настъпилите тежки общественоопасни последици, причинената смърт на повече от едно лице, както и причинените телесни увреждания на повече от едно лице, на подсъдимия следва да се наложи по-голямо наказание.

Иска се въззивният съд да измени присъдата, като признае подсъдимия за виновен по първоначално повдигнатото обвинение, както и да 4 увеличи наказанието „лишаване от свобода“ около средния предвиден в закона размер, както и пропорционално да бъде увеличено наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, с приложението на разпоредбата на чл.49 ал.2 от НК.

Срещу въззивна жалба на адвокат Л. П., в качеството му на защитник на подсъдимия Е. Е. В., е подадено писмено възражение от адвокат В. Л. от АК-Русе, в качеството му на повереник на частния обвинител и граждански ищец Ш. Х. Р.. Адвокат Л. излага съображения, че първоинстанционната присъда е правилна, постановена при спазване на материалния и процесуалния закон, като същата е изцяло справедлива и в значителна степен снизходителна в осъдителната й част. Излагат се и съображения, че присъдата е правилна и в гражданската й част. Иска се въззивният съд да остави без уважение подадената въззивна жалба от защитника на подсъдимия и да потвърди изцяло присъдата в обжалваната част. Претендират се и разноски за въззивната инстанция за оказана от адвокат Л. безплатна правна помощ.

В съдебно заседание във въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура- Велико Търново изразява мотивирано становище за неоснователност на въззивната жалба на защитника на подсъдимия, с изключение на оплакването за допуснато нарушение на чл.2 ал.2 от НК, но счита, че не са налице предпоставките на чл.55 от НК и наложеното с присъдата наказание не е незаконосъобразно завишено. Същевременно посочва, че ако въззивният съд прецени, че са налице основания за завишаване размера на наказанието, с оглед жалбата на частните обвинители, няма пречка да се определи по-висок размер на наказанието.