Решение № 3014 от 08.08.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 11352/2023
- Вид
- Решение № 3014
- Подписан
- 08.08.2024
- В сила
- 08.08.2024
- Състав
- Даниела Павлова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 2, т. 17 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.107 · Закон за енергетиката
- чл. 113, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 120 · Закон за енергетиката
- чл. 30, ал. 1, т. 17 · Закон за енергетиката
- чл. 36ж · Закон за енергетиката
- чл. 39, ал. 1, т. 5 · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал.1, т.6 · Закон за енергетиката
- чл. 91, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл.94а · Закон за енергетиката
- чл. 94а, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 95а · Закон за енергетиката
- § 1 т. 33а · Закон за енергетиката
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3014 гр. В., 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 14 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка М. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20233110111352 по описа за 2023 година
Ищецът „Е.П.П." АД е предявил иск с пр.осн.чл.422 ГПК за установяване на вземането му по заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вр. чл. 107 от Закона за енергетиката срещу „И.К." ЕООД с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр.
В., ул. „И.В." № **, за сумата от 621.04 лв. - главница за незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги дължима по фактури: №****, №****, № *****, издадени за периода 09.03.2023г. - 12.04.2023 г, за което вземане е издадена Заповед № 3360/09.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д № 7412/2022 г. по описа на Районен съд гр. В., 14 с-в, както и сумата от 12.16лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на всяка от посочените фактури до 18.05.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране завлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението, за обект на потребление с клиентски № **** и абонатен 1 № ****, за обект - Б. В.,,0,***.
Ответното дружество е подало възражение срещу заповедта за изпълнение и съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането му. В законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят „Е.П.П.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.В., В. Т.- Г, бул.*****№ ***, представлявано заедно от всеки двама от ******* и *****, чрез пълномощника му адв. Н. М. Б. от АК - гр. В., личен номер на адвокат №****, преупълномощена от Адвокатско дружество „***", Булстат: *****, представлявано от управляващ съдружник адв. **** от САК, в качеството си на пълномощник и процесуален представител на „***" АД предявява 1 настоящия иск за установяване съществуването на вземането му срещу „И.К." ЕООД с ЕИК: *** за следните суми:
621.04лв., - главница за незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги дължима по фактури: №№ ****, № *****, № ****, издадени за периода 09.03.2023г. 12.04.2023, за което вземане е издадена Заповед № 3360/09.06.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д № 7412/2022г.. по описа на Районен съд гр. В., 14 с-в 12.16 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на всяка от посочените фактури до 18.05.2023г., законната лихва от датата на депозиране завлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението, за обект на потребление с клиентски № *** и абонатен № ***, за обект - Б. - В., .,0..,***.
Вземанията са описани във
1. Фактура №*** на стойност 555.24 лв. с ДДС;
2. Фактура № *** на стойност 35.51 лв. (остатък) с ДДС; 3
3. Фактура № *** на стойност 30.29 лв. с ДДС;
Факти и обстоятелства, от които произтича вземането на „Е.П.П." АД:
Налице е правно основание за възникването на вземанията на „**" АД към ответника по настоящия иск. „И.К." ЕООД вписано в търговски регистър към агенция по вписванията с с ЕИК: *** с постоянен адрес: със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „И.В." № ** е собственик, на обект клиентски № **** и абонатен № ****, за обект - Б. - В., .Д.,*** с предназначение на обекта за стопански нужди. Тоест, между страните в настоящото производство съществува облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия. За да бъде доставяна ел. енергия до обекта потребителя, същият е присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е.С." АД. Съгласно чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, заплащат на „Е.П.П." АД освен цена за потребена ел. енергия, така и цени за мрежови услуги измежду които и достъп и пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа. Поради горното, ищецът, а не електроразпределителното предприятие, е фактурирал за периода на потребление освен количеството потребена ел. енергия в обекта, така и суми дължими за услугата достъп до разпределителната мрежа при резервирана мощност.
Основания за начисляване на дължимите суми: 1. Относно качеството на ответната страна - „небитов клиент" по смисъла на § 1 т.ЗЗа от ПЗР към ЗЕ: Съгласно § 1 т. 33а от ПЗР към ЗЕ "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Така, небитов клиент може да е физическо или юридическо лице, което купува ел.
2 енергия за стопански нужди. Обектът е заведен в база данни на дружеството, като стопански. След като обекта се ползва за небитови нужди, то и ответникът се явява небитов клиент по смисъла на Закона за енергетиката. 2. Между „Е.П.П." АД и ответното дружество съществува валидно облигационно правоотношение, по силата на което клиентът е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия в качеството му на доставчик от последна инстанция (ДПИ). Съгласно чл.104 от ПТЕЕ доставчикът от последна инстанция е лице, на което е издадена лицензия съгласно Закона за енергетиката и което доставя електрическа енергия в случаите, когато основният доставчик по силата на договор за покупко-продажба или на договор за комбинирани услуги не е в състояние да продължи да извършва доставка поради обявяване в несъстоятелност, ликвидация, отнемане на лицензия или всякакво друго събитие, довело до временно или трайно преустановяване на доставката на електрическа енергия, както и на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител до избора на друг доставчик. ДПИ е нормативно предвидена фигура, която обезпечава непрекъснатост на снабдяването на потребителите с електрическа енергия за периода, през който клиентите са останали без постоянен доставчик - от свободния пазар или от регулирания пазар - за тези, които нормативно могат да бъдат снабдявани по регулирани цени. Предмет на отношението по доставка на електрическа енергия от ДПИ включва освен доставка на ел. енергия, отговорност за балансиране на клиента; отношенията, свързани с фактурирането и заплащането на дължимите от клиента суми за мрежови услуги в съответствие с ПТЕЕ( Правила за търговия с електрическа енергия], за надбавките върху стойността на активната електрическа енергия в зависимост от използваната /отдаваната реактивна електрическа енергия, определена съгласно Наредба № 1 за регулиране на цените на електрическата енергия, за балансиране на електроенергийната система за разпределение в съответствие с чл. 56а от ПТЕЕ и цена задължения към обществото.
За посоченият период ищцовото дружество доставя електрическа енергия в качеството си на доставчик от последна инстанция като съществуващото правоотношение между страните е регулирано от разпоредбите на § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.). Считано от 01.10.2020 г. с последното изменение на чл.94а от ЗЕ от кръга клиенти на крайния снабдител отпаднаха всички небитови клиенти, независимо от нивото на напрежение, на което са присъединени. Това прави невъзможно оставането на процесният 3 стопански обект на регулирания пазар - той не може да бъде снабдяван от крайния снабдител по неговите общи условия, което ех lege води до прекратяване на договора за доставка на електрическа енергия при общи условия от крайния снабдител. Съгласно чл. 95а на Закон за енергетиката доставчикът от последна инстанция осигурява снабдяването с електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1 до избора на друг доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по 3 независещи от крайния клиент причини. За клиентите, коитослед 01.10.2020г. не могат да бъдат снабдявани от крайния снабдител, с нарочна разпоредба в ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.] - § 15, ал.2, е предвидено в случай, че до 30 септември 2020 г. включително клиент по ал. 1, който не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия ще се извършва от досегашния му доставчик , но в качеството му на титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5 ЗЕ. (т.е. лицензия за търговия с електрическа енергия]. Доставчикът по ал. 2 (крайният снабдител, но при условията на лицензията си за търговия, а не за обществено снабдяване и не по регулираните от КЕВР цени за доставка на енергия ниско напрежение] сключва типов договор с клиентите, които до 30 септември 2020 г. включително не са сключили договор с търговец на електрическа енергия. Този типов договор обаче е със с нормативно определен срок от 1 октомври 2020 г. до 30 юни 2021 г. (§ 15, ал. 3, ПЗР на ЗИД на ЗЕ] Съгласно § 15, ал. 5 считано от 01.07.2021 г. небитовите клиенти на енергийните дружества в България следваше да преминат на свободния пазар на електроенергия, като изберат доставчик. Смяната на доставчика се извършва при условията на чл. 95 от ЗЕ, като клиентът не дължи неустойка и смяната не е съпроводена с допълнителни задължения за него. В последното изречение на ал. 5 изрично е регламентирано правното положение, че клиентите, които не са избрали доставчик на свободен пазар, от 01.07.2021 г. преминават служебно на доставчик от последна инстанция (ДПИ].
Предвид изложеното процесиите фактури са издадени от „Е.П.П." АД в качеството му на доставчик от последна инстанция. 2. Основанията за дължимост на мрежови услуги, цена задължения към обществото и акциз от крайни клиенти са нормативно въведени, а доставчикът на електрическа енергия е нормативно овластен да ги събира от крайните си клиенти. Съгласно чл. 29. (1) от ПТЕЕ (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2014 г., изм. ДВ, бр. 90 от 2015 г., в сила от 20.11.2015г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2020 г., в сила от 05.05.2020 г.) Мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с правилата по чл. 83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката и договорите по чл.11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от комисията цени.
Клиенти, в това число и производители в режим на потребление, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от комисията цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция На основание чл. 28, ал. 2 от ПТЕЕ Крайният снабдител/доставчикът от последна инстанция събира и заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, 4 4 други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител/доставчика от последна инстанция количество електрическа енергия. Като краен клиент ответното дружество също така дължи цена задължения към обществото -чл. 30, ал. 1, т. 17 от Закон за енергетиката, които се събират от доставчика от последна инстанция и се внасят във Фонд енергийна сигурност - чл. 36ж от ЗЕ.
Съгласно чл. 2, т. 3 от Закон за акцизите и данъчните складове на облагане с акциз подлежат енергийните продукти и електрическата енергия, а дружествата, които извършват продажба на електрическа енергия на потребители на електрическа енергия за битови и стопански нужди по смисъла на Закона за енергетиката, начисляват акциз (чл. 20, ал. 2, т. 17 от ЗДДС). Поради липса на потребление на електрическа енергия в обекта за процесният период, във фактурите не са начислявани, като компонент дължими суми за потребена енергия, за мрежови услуги - достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа и пренос по електроразпределителната мрежа, акциз и надбавка фактор мощност по НРЦЕЕ. В процесиите фактури е начислена единствено такса мощност определена съобразно предоставеният достъп до електроразпределителната мрежа, като дължимостта й не е предпоставена от реално потребление наелектрическа енергия. След като за процесния период собственият на ответното дружество имот - обект на потребление е бил присъединен към електроразпределителната мрежа, то потребителят е имал правото да използва предоставената до обекта мощност на осн. чл. 29, ал. 1-3, вр. с чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ. След като това е така ответникът в качеството си на потребител на ел. енергия и мрежови услуги за небитови нужди, дължи на „**" АД цената за предоставената му мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа". Фактът, че за процесния период не е налице потребление на ел. енергия в обекта на ответника, не променя горния извод. В идентичен смисъл е ориентирана съдебната практика, напр.